Преносът на слънчев ток от Юг на Север и на вятърен в обратна посока в подходящите моменти, както и правилното миксиране на различните видове произведена електроенергия в цяла Европа, са нещо, което може да понижи сметките за ток на европейците с 9 млрд. евро годишно. Това сочат разчетите на организацията на електропреносните оператори в ЕС (ENTSO-E), според които ако се инвестира в по-голяма свързаност на електропреносните мрежи на държавите в ЕС, тези огромни средства могат да бъдат икономисани от потребителите в периода 2025-2040 г.

Икономия и на парникови газове

По-ефективното използване на европейския електромикс от производство в Европа и намаляването на необслужваната енергия от сегашните 1.6 тераватчаса годишно до нула през 2040 г. също така би намалило и въглеродните емисии с 31 млн. т годишно, което напълно съответства на целите на европейската Зелена сделка.

Че европейската енергийна мрежа има много „тесни“ места, които не позволяват свободния и бърз пренос на електроенергия от единия край на континента до другия, се говори в Европейската комисия отдавна. Неслучайна Брюксел отпуска безвъзмездна помощ за редица проекти за трансгранични далекопроводи на две или повече държави от ЕС. В момента 141 европейски проекта за междусистемна електроенергийна свързаност в Европа са в процес на изпълнение, очакване на финансиране и подготовка, според данни на ENTSO-E.

Именно парите за паневропейски коридори за пренос на ток са един от съществените проблеми пред междусистемната свързаност и европейското съфинансиране по европейски механизми като „Свързана Европа“, Модернизационния фонд или програмата REPowerEU от европейския план за възстановяване и устойчивост са от изключителна важност за осигуряване на средства за развитието на мрежовата свързаност на континента.

Годишни инвестиции за 63 млрд. евро за развитие на мрежите нa Европа

Според Брюксел за преносна и разпределителна електричества мрежа трябват годишни инвестиции от 58.4 млрд. евро до 2030 г., а според ENTSO-E сумата всъщност е над 63 млрд. евро годишно. Ако тези средства се инвестират от заеми или лични средства на мрежовите оператори, ползите от това, че бързият пренос би намалил цените на електроенергията, ще бъдат „изядени“ от необходимостта да се вдигнат цените за достъп, пренос и разпределението ѝ, за да си избият преносните и разпределителните дружества вложенията.

Затова и България, Румъния и Гърция поискаха, а Европейската комисия прие, в рамките на Съвета на министрите на 15 октомври да бъде обсъдено предложението на трите държави членки за задължително свързване на електромрежите на страните от ЕС. Според тях това ще позволи уеднаквяване на цените на електроенергията на Стария континент, защото доставчиците на ток в дадена държава ще имат достъп до пазари с по-евтина енергия.

Уравновесяване на цените в Европа

В подкрепа на искането си София, Букурещ и Атина представят данни с огромни разлики в цените на електроенергията в нашия Балкански регион и в Западна Европа, които се дължат именно на невъзможността да се доставя ток тук от тези държави. Данните сочат, че например на 11 юли Румъния е плащала 190 евро за мегаватчас, Франция - 78 евро, Испания - 86 евро, Чехия - 100 евро, Австрия - 75 евро, а Унгария - 264 евро. На 2 септември в нашия регион са най-високите цени в енергийния съюз, съответно 234 евро за мегаватчас в Румъния и много сходни цени в България, Гърция и Унгария, докато цената във Франция е 104 евро, на Иберийския полуостров - 116 евро, в Германия - 115 евро, сочи статистиката.

Това се дължи на факта, че страни като Австрия и Словакия не са изпълнили ангажиментите си за осъществяване междусистемни връзки със съседните държави и така евтината енергия, произведена в Западна Европа, не може да стигне до страните от Източна Европа.

А свързаността между Румъния, България и Гърция както като мрежа, така и като борсови пазари си личи именно в приблизително еднаквите цени на тока в трите държави независимо дали са по-високи или по-ниски от западните държави.

Ефектът на въглищата

Любопитен аспект от десетгодишен план на българския „Електроенергиен системен оператор (ЕСО) за развитие до 2034 г. е, че според пазарното моделиране страната ни от основен износител през последните две десетилетия ще покрива потреблението си чрез внос на по-конкурентна цена. Причината е невъзможността на въглищните електроцентрали да се конкурират на свободния пазар с другите производители на енергия, особено с възобновяемите източници.

Именно нахлуването на слънчевите мощности в цяла Европа налага ефективното им миксиране с тока от ядрени, газови, вятърни и други централи в целия континент според времето. И тук изниква необходимостта от нови далекопроводи не само между европейските държави, но и с Турция, Азебрайджан, която има огромни амбиции за производство на ток от възобновяеми енергийни източници, а защо не и с държави от Африка.

Още трансгранични далекопроводи към сегашните 10 на България

България разполага с 1440 км междусистемни електропроводи – четири от тях са с Румъния, по два има с Турция и Гърция и по един със Сърбия и Северна Македония. ЕСО отчита, че натоварванията на далекопроводите с Румъния се увеличават поради големия внос на България (около 3600 MВ при липса на вятър) и транзита в посока север-юг. Електропроводите Цънцарени 1 и 2 са натоварени до 77% от преносната си способност, Съединение – 76%, а Дружба – 70%.

Проект за изграждане на нов междусистемен електропровод 400 киливолта от въглищния комплекс „Марица Изток“ до Гърция получи 29 млн. евро европейско съфинансиране. Общата стойност на 122-километровото трасе в България ще е 58 млн. евро. Дължината в Гърция ще е 29 км. Капацитетът на съоръжението ще е 1500 MВ, но още се работи по него. Извеждането на ТЕЦ поставя под въпрос рентабилността му, но повечето централи там имат намерения да строят слънчеви паркове и да използват алтернативни горива като отпадъци, природен газ и разтопена сол.

В края на юли ЕСО получи 1.5 млн. долара от Американската агенция за търговия и развитие (USTDA) за анализ за увеличаване на трансграничния капацитет за пренос на електроенергия с над 2000 мегавата. Проучването трябва да покаже дали е необходимо и икономически оправдано изграждането на четири нови далекопровода, които да увеличат електропреносния капацитет към Румъния, Гърция, Турция и Република Северна Македония с възможност за транзит на електроенергия към Косово, Албания и Италия. За Турция ЕСО вече има дефиниран проект за финансиране от ЕК, наречен „Източнобалкански коридор“. Ще бъдат проучени потреблението и търсенето на електроенергия в региона и какви ще са бъдещите енергийни потоци. Очаква се изследването също така да определи цената на новите съоръжения и възможностите за възвръщаемост на инвестициите, на чиято база да се вземе инвестиционното решение за новите далекопроводи.

След 2033 г. се предвижда изграждане на втори междусистемен електропровод със Сърбия и трети междусистемен електропровод с Турция, които не са в обхвата на настоящия десетгодишен план.

Мрежата се разраства и към Украйна, Молдова, Грузия

Румънският оператор „Транселектрика“ също има редица проекти за увеличаване капацитета на своята свързаност със съседите, които са на различен етап на изпълнение.

Такъв е строежът на втора междусистемна 400 киловолта линия със Сърбия от Решица-Панчево, която ще е част от проекта „Средноконтинентален източен коридор“, който ще увеличи и капацитета за пренос на ток между Сърбия и Унгария с далекопроводи при Решица-Тимишоара и Съкълаз-Арад.

Част от свързаността на Европа ще стават и Украйна и Молдова, с чиито оператори „Укренерго“ и „Молделелектрика“ са подписани споразумения. Клъстерът „Черноморски коридор“, предвиден в Европейския план за развитие TYNDP, води до увеличаване на капацитета на енергийните потоци между Черноморското крайбрежие и морското крайбрежие Северен/Атлантически океан и включва три проекта.

През 2019 г. грузинският оператор GSE JSC предложи реализацията на проект за междусистемна връзка с румънската енергийна система чрез подводен кабел. След анализ на два варианта за далекопровод с капацитети 1050 МВ и 2000 МВ е предпочетен вторият като печеливш. Той е определен като проект от общ интерес за ЕК и е включен в списъка за евентуално финансиране.

Полша иска да си е самодостатъчна

През 2021 г. Полша завърши изграждането на важна връзка с Литва - LitPolLink, което позволи синхронизирането на енергийните системи на Литва, Латвия и Естония с енергийната система на Европейския съюз. През 2023 г. беше пусната нова линия, свързваща Полша с украинската АЕЦ „Хмелницки“. Има идеи за изграждане на нови връзки с Германия (GerPol Power Bridge II) и Дания (DKE-PL-1), но поради липса на икономически смисъл те не се реализират. Намеренията на властите във Варшава са полската енергийна система да бъде самодостатъчна.