Министърът на културата Найден Тодоров наруши мълчанието си и за първи път коментира аферите с театрално-музикален и филхармоничен център в Разград и Родопски драматичен театър – Смолян.

Ще бъде извършена проверка в Министерството на културата, става ясно от публикация на Тодоров във Фейсбук.

„Случващото се в последните дни, за кой ли път показва, че е назряло време за корекция както на методиката на финансиране на Държавните културни институти, така и на механизмите за контрол от страна на Министерството на културата. Наясно съм, че много хора се плашат от думата „контрол“, но дали сме узрели за това да се самоконтролираме?", пише той.

„В Министерството на културата също ще бъде извършена сериозна проверка, която да установи какво е можело да се предотврати и ако е можело, защо не е предотвратено. Тази проверка ще бъде извършена от най-високия проверяващ орган на изпълнителната власт – Главния инспекторат на Министерския съвет. Ще трябва да се разбере и кое е било резултат на човешка грешка, кое е било проблем в системата и особено важно – имало ли е умишлено деяние, което да е било в помощ на извършителите.
Съответно, след обстоен анализ на изисканите от мен през последната седмица данни, проверяващите органи на Министерството на културата ще извършат последователни проверки в държавните културни институти. Тези проверки са с цел да открият нарушения там, където има такива и да подпомогнат ръководствата на институтите в предотвратяването им там, където се установи риск за пробив в системата“, написа още Тодоров.

По думите му това ще е едва първата стъпка. Следващата е, по думите му, да се предотвратят възможностите за бъдещи измами в сектора.

Тодоров заявява, че от страна на Министерство на културата ще се извърши анализ на възможността за централизиране на информационния поток на критични данни, с цел мониторинг на системата в държавния културен сектор и предотвратяване на бъдещи пробиви. По думите му това означава единна система за продажба на билети, единна система за счетоводство и управление на човешките ресурси и единна деловодна система за регистриране на договори и т.н.

Според него за да се подпомогне работата на институтите и да се гарантира възможността на стимулиране на качествените постановки и концерти, както и да се минимизира натрупването на дефицити, трябва да се предприемат и законови корекции, за които ще се разчита и на обществена подкрепа, както и на волята на Парламента. Тези корекции ще бъдат предложени за обсъждане на синдикалните и работодателските организации, както и на Комисията по култура в следващото Народно събрание:
1. Промяна на формулата и стандарта на делегирания бюджет и периодите на преизчисление.
2. Ясен и непроменим в рамките на финансовата година бюджет, със заложени месечни лимити, съобразени с даденостите на отделните институти.
3. Класифициране на институтите според вида им, дейността им през последните години, особеностите на региона и съобразено с особените обстоятелства в съществуването на всеки един институт (наличие на сграден фонд, взаимодействие с местната власт и прочие).
4. Фиксиране на минимален и максимален брой щатни бройки, според новосъздадения класификатор.
5. Създаване на система за изчисление на труда и заплащането, съобразена с особеностите на професиите в културния сектор.
6. Фиксиране на административните, творчески и икономически правомощия на ръководните екипи в културните институти.
7. Създаване на система за обективно атестиране на културните институти и работещите в тях, включително периодична атестация на техните ръководители.
8. Създаване на стимули за развитие на културните институти, съчетано с подпомагане на развитието на регионите в страната чрез нова мотивационна система на Държавна задача, заимствана от концепцията за Национална културна стратегия.
9. Създаване на легални стимули за съвместна работа между културните организации от държавния, общинския и независимия сектор.
10. Създаване на дигитална платформа, представяща дейността на всички културни институти от държавния сектор, към която да могат да се присъединяват и други желаещи културни организации.

„Съжалявам, че трудът на стотици хора на изкуството бе очернен от схеми, които показват за пореден път болестите на нашето време и представят пред обществото една действителност, която няма как да бъде истинското лице на българската интелигенция. Бъдещето ще покаже, че в България има много хора на изкуството, които обичат своята работа и работят за издигането на родната култура“, завършва Тодоров.