Висшият съдебен съвет е на път да сътвори опасен прецедент с конкурсите за магистрати

Този Висш съдебен съвет има куп грехове. За седемте си години (5 официален мандат и 2 подарени заради бездействието на парламента да избере следващите членове) кадровиците влизат от скандал в скандал, без да им мигне окото. И сега, докато светлините на прожекторите са насочени към процедурите по избор на главен прокурор и председател на Върховния административен съд, съветът е на път да създаде изключително опасен прецедент - да задраска приключил конкурс за повишение в съдилищата, който се влачи от години. Явно мнозинството в съвета не е доволно от резултатите от конкурса и държи други хора, а не класираните, да получат назначенията.

По времето на мутрите, групировките и грубото насилие беше важно да имаш свои хора сред наказателните съдии. Сега времената и методите са по-различни. И

да „държиш“ търговски съдия е много по-ценно.

На практика цялата държава може да бъде управлявана от търговските съдии в Софийския апелативен съд. Те са втора инстанция в ключови търговски дела, засягащи бизнеси за милиони и милиарди. През съда може да бъде открадната фирма. Могат да бъдат наложени и обезпечителни мерки, които да съсипят даден бизнес. Търговските съдии решават и по делата на партиите - регистрации, вписвания и т.н. Върховният съд рядко се произнася по тях. Затова и думата на търговските съдии в САС е толкова тежка и в много случаи - последна.

Свободните места в системата се запълват чрез конкурси. Поне на хартия. На практика все още много се злоупотребява с командироването. В него голяма роля има съответния съдебен шеф. А по-послушни от командированите съдии няма, защото те винаги са под напрежение дали командировката им няма да бъде прекратена и бързичко да се върнат в по-ниската инстанция (и заплата).

Преди близо година „Сега“ разказа за странните практики на командироване в Софийския апелативен съд, констатирани при проверка от Върховния касационен съд. Тя пък беше предизвикана от недоволството на магистрати как се случва командироването, което е практически повишаване без конкурс.

За конкурсите не отговарят съдилищата, а Висшият съдебен съвет. В неговата власт е да обяви и проведе, а след това да назначи спечелилите. А сега виждаме, че е в негова власт и

да си намери повод да задраска решенията на конкурсната комисия

и цялото класиране. При това с абсурдни мотиви - имало нарушения при сформирането на конкурсната комисия, избрана от същия този ВСС.

На това мнение бяха петимата от общо деветимата присъстващи членове на съвета на заседанието на Съдийската колегия миналата седмица. Въпросът тогава остана нерешен. Засега обаче изглежда, че в колегията има твърдо мнозинство, решено да върне конкурса на изходна позиция.

Интересен детайл е, че ако бъдат назначени съдиите, спечелили конкурса, това ще разчисти от САС командированите съдии. Защото никой от тях не успя да се класира за титулярно място. И затова възниква основателното съмнение дали пък целта на цялото разиграване не е

командированите да запазят местата си,

а след това и да се класират при нов конкурс.

Въпросният конкурс, който сега предизвиква раздори, е обявен преди повече от 2 години - през лятото на 2022 г. Той е за 18 места, като половината от тях са в София, четири - в Пловдив, три - във Варна и две в Бургас. При това този конкурс дойде, след като този, обявен през 2018 г., беше съборен в съда и започна отначало. Съюзът на съдии припомни, че ВСС обеща пред Европейската комисия, че започването на конкурса наново с цел бързото му приключване е мярка, с която България смята да отговори на притесненията на Брюксел за бавното кариерно израстване в съдилищата, което може да доведе до корупционен натиск, изразени в доклада за върховенството на правото от 13 юли 2022 г.

След класирането в Съдийската колегия били получени възражения от петима магистрати, които смятат, че процедурата е нарушена, защото в конкурсната комисия участва доц. Венцислав Петров, който е хабилитиран преподавател по гражданско право, а не по търговско, както, според тях, изисквал законът. Доц. Петров е хабилитиран преподавател по гражданско и семейно право в СУ и Великотърновския университет, където няма катедри „Търговско право“.

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков обяви, че няма как да се прескочи темата за нарушение при сформиране на състава на комисията, в която трябва да има четирима върховни съдии от съответната колегия и хабилитиран учен по правни науки по съответната материя. Според Чолаков доц. Петров не е преподавател по търговско право и затова конкурсът трябва да бъде върнат на фазата на сформиране на нова комисия. Чолаков ще е член на съвета до 22 ноември, когато изтича мандатът му начело на ВАС. Предстои да бъде открита процедура за избора на неговия приемник и вече наддаванията са в ход, както и сценариите за кариерата на Чолаков след ВАС, за която според Христо Иванов се е загрижил лично Делян Пеевски.

За конкурса за търговски съдии на Чолаков опонира председателката на Върховния касационен съд Галина Захарова, която напомни, че търговскоправните науки са част от гражданскоправните.

„Съдийската колегия, при наличието на данни, удостоверени от деканите на двете висши училища, няма компетентност да се произнася за професионалната компетентност на съответното хабилитирано лице. Това е изцяло в правомощието на СУ и ВТУ, които са представили списъци със съответни лица в областите, по които се провеждат конкурси“, изтъкна Захарова. Подкрепиха я Цветинка Пашкунова, Атанаска Дишева и Олга Керелска.

Олга Керелска напомни, че през 2018 г. също бяха обявени конкурси за повишаване в търговските и гражданските отделения на апелативните съдилища. В състава на комисията по първия за редовен член е бил избран проф. Симеон Тасев, въпреки че е преподавател по гражданско право, а в състава на комисията по втория конкурс за резервен член е била определена доц. Анета Антонова, преподавател по търговско право.

Боян Новански изброи множеството трудове, статии и публикации на доц. Венцислав Петров, за да докаже, че той е

специалист не по търговско, а по гражданско право.

И допълни, че с дискусията се вреди на всички участници в конкурса. По думите му, за да се изчистят всякакви съмнения, нищо не пречи конкурсът да се проведе още веднъж, но бързичко.

Съюзът на съдиите също излезе с позиция, че действията на ВСС са възмутителни и Съдийската колегия на ВСС буди сериозни съмнения, че

намира проблеми само защото не е доволна от резултатите от конкурса.

Най-голямата гилдийна организация поиска и съветът да се извини на доц. Петров. Дори Върховният касационен съд излезе със специално становище по темата, явно шокиран от безочието на мнозинството в съвета. Висшите магистрати напомнят, освен всичко, че ако конкурсът бъде върнат в изходна позиция, това съвсем ще удължи срока на командироване извън всякакъв разум.

Съюзът на съдии припомня и делото срещу Исландия, по което Европейския съд по правата на човека в Страсбург отсъжда, че отклонение от обичайните процедури за подбор на съдии за повишение, включително и реда, по който следва да се извърши преценка за повишението, не може да се допуска, освен ако не е сериозно и обективно мотивирано и след преценка на качествата на кандидатите, основана на нови доказателства, по друг начин. Сегашният казус е точно такъв.

Ако приемем, че издишащите доводи на Чолаков са верни и трябва да има отделни списъци с преподаватели по гражданско и търговско право, то

това би засегнало и още два конкурса

- за гражданското отделение на САС и за гражданската колегия на ВКС. Защото и за тях преподавателите в конкурсната комисия са избирани от същия списък, от който е и доц. Петров.

А като става дума за тези два конкурса, този за гражданското отделение на САС също е много любопитен. При него комисията написа над 60 шестици. Тоест остави класирането да се случи по стаж. И така почти всички съдии, командировани в търговското отделение на САС, успяха да се класират за този съд. Да припомним - те не издържаха изпита за търговското отделение. Само че макар и конкурсите да се обявяват по отделения, назначенията са в съответния съд, а не в конкретното отделение. Това означава, че има всички шансове (по-точно рискове) некласираните за търговското отделение да влязат в него като титуляри през задната врата.

Ако това се случи, ще сме свидетели на скандално заобикаляне на конкурсното начало и „прецакване“ на системата. Ще има ли изненадани? Едва ли. Просто правилните съдии ще са на правилните места.