Стартът на научната програма на Големия адронен колайдер ще бъде даден днес, съобщиха от Европейският център за ядрени изследвания ЦЕРН, предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс, цитирани от БТА.
"Ние отваряме вратата към нова физика, към нов период на открития в историята на човечеството" - заяви генералният директор на ЦЕРН Ролф-Дитер Хойер.
На 30 март инженерите ще направят първия опит за сблъсък на два снопа протони, всеки с енергия от 3,5 тераелектронволта, в 27-километровия тунел под френско-швейцарската граница. Така те ще възпроизведат Големия взрив, с който е възникнала Вселената. Големият адронен колайдер край Женева достигна тази енергия на 19 март в 5 ч. и 20 мин. централноевропейско време, като подобри собствения си рекорд. До утре инженерите ще трябва да постигнат стабилност на сноповете при 3,5 тераелектронволта, или общо 7 тераелектронволта. Самото насочване на сноповете също е трудно.
"То е като да изстрелваш игли през Атлантическия океан и да искаш те да се сблъскат по средата на пътя" - каза Стив Майърс, директор за ускорителите и технологията в ЦЕРН. "Научната програма в Големия адронен колайдер символично ще започне със систематичното сблъскване на снопове с енергията, която сме избрали за тази година" - каза Джеймс Гилис, директор за комуникациите в ЦЕРН.
Главната цел на Големия адронен колайдер е да бъде установено как се е формирала Вселената, когато преди 13,7 милиарда години Големият взрив е разпилял материя с огромна скорост и енергия. От тази материя са се развили слънца, звезди, планети и накрая самият живот. Когато Големият адронен колайдер заработи с пълна мощност, ще могат да се възпроизведат условията, които са съществували само една милиардна от секундата след Големия взрив.
