Ливанското правителство на практика няма никакво влияние върху конфликта, който се разиграва на територията на страната. Пасивността на армията също отразява хроничната слабост на ливанската държава.
Убийството на Хасан Насрала представлява най-сериозната ескалация на сблъсъците между Израел и Хизбула в последните месеци. Израел води „мръсна война“ срещу Ливан, заяви премиерът на страната Наджиб Микати по време на спешната среща на Съвета за сигурност на ООН миналата седмица. Израел е отговорен за безпрецедентната ескалация в Ливан и само за няколко дни е убил стотици цивилни, „включително млади хора, жени и деца“, посочи Микати. Бейрут разчита планът на Франция и САЩ, който се ползва с международна подкрепа, да сложи край на „войната“. Израел отхвърля този план.
Хроничната слабост на ливанското правителство
Речта на ливанския премиер демонстрира, че правителството на страната е до голяма степен безсилно в конфликта между Израел и Хизбула. И не оказва никакво влияние върху действията на Израел или Хизбула. За пореден път, и то по особено драматичен начин, тези дни стана очевидна хроничната слабост на ливанското правителство и на ливанската държава.
Слабността на ливанските институции има дълга история. „Ливан е основан в началото на ХХ век като държава на християните маронити под опеката на френските сили“, казва Маркус Шнайдер от бюрото на фондация „Фридрих Еберт“ в Бейрут. „Вроденият дефект беше, че от самото начало държавата включваше големи райони с немаронитско население. Конфесионализмът в крайна сметка беше компромис за интегриране на останалите части от населението. Той обаче попречи на развитието на силна национална държава."
Гражданската война в Ливан, която избухна през 1975-а година, подсили тази конфесионална структура. Войната противопостави трите най-големи религиозни групи в страната - шиити, сунити и християни маронити.
Слаба държава, силна Хизбула
След края на войната през 1990-а година бе въведена балансирана конфесионална система, която да представлява интересите на отделните групи. „Тази система обаче доведе дотам, че тези групи постоянно се опитват да утвърдят собствените си интереси за сметка на останалите“, казва Шнайдер. „Това продължи да отслабва държавата. И може да се види например във факта, че от 2022-а година насам държавата не може да избере президент." Ширещата се корупция също е свързана с разделението. „Ако няма силна държава, която да предприеме действия срещу центробежните сили в собствената си страна и собствените си институции, лесно се създава олигархична система, в която всеки служи на себе си“, допълва експертът.
Освен това ливанското общество страда от дейността на Хизбула - организация, обявена за терористична от Германия, САЩ и много сунитски държави в региона. Още със създаването си през 1982-а година по време на гражданската война, тя е подкрепяна от Иран, преди всичко във военен план. През 2022-а година американският център „Уилсън“ описа въоръженото крило на Хизбула като „най-опасния недържавен военен фактор в Близкия изток, а вероятно и в света“.
Хизбула започна все по-интензивно да обстрелва Израел след началото на войната в Газа миналата есен, без да търси каквато и да е координация с останалата част от ливанското население. „В общи линии Хизбула е взела ливанската политика за заложник“, казва експертката по Близкия изток Кели Петило от Европейския съвет за външна политика.
Ливанската армия не може да спре Хизбула
Слабостта на ливанската държава се вижда и в пасивността на въоръжените сили. Въз основа на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН армията работи съвместно с мироопазващите сили на ООН в Южен Ливан. И двете армии включват по 15 000 войници.
Присъствието на войските е свързано с войната в Ливан от 2006-а година: тогава Израел окупира позиции в южната част на Ливан. Ако израелските части в даден момент се изтеглят, двете армии трябва да гарантират, че ще работят заедно, така че нито една въоръжена ливанска милиция да не може да заеме позициите - там трябва да присъстват само войски, упълномощени от ливанското правителство. Хизбула обаче не спазва това споразумение и продължава дейността си в района.
Ливанската армия е слаба - в класацията на Global Firepower Index, който измерва силата на националните армии, ливанските въоръжени сили са на 118-о място от 145 държави. Израелската армия е на 17-о място. Това означава, че ливанската армия надали е в състояние да удържи Хизбула. „Това би вкарало Ливан в гражданска война“, коментира Маркус Шнайдер.
Най-големият проблем пред ливанската армия обаче е политически. Армията се смята за една от малкото нерелигиозни институции в страната, казва Шнайдер. „Но тя беше отслабена от националната и икономическата криза, поради което е под финансова зависимост. Основното опасение е, че сривът на армията може да доведе до срив и на самата ливанска държава. Армията обаче не може да реши политическите проблеми на държавата."
