Бюджетната комисия охотно отложи реформата, за да не дразни електората преди изборите
В рядко виждан синхрон депутатите от бюджетната комисия приеха проекта на ГЕРБ, с който новият механизъм за изчисляване на таксата за битови отпадъци се отлага за незнайно кой път. Реформата трябваше да стане още през миналото десетилетие, но властимащите все се боят, че тъй като за част от домакинствата такса „смет“ ще се вдигне, ще станат мишена на народното недоволство. Страховете им сега са десеторно по-големи, защото им предстои решителна битка за любовта на избирателите - предсрочният вот на 27 октомври за ново Народно събрание, и не искат да дразнят електората с промени.
Така днес бюджетната комисия набързо подкрепи предложението на най-дълго управлявалата партия новият начин за таксуване на гражданите - според количествата на изхвърляния боклук, да бъде въведен не от 1 януари догодина, а от 2026 г. или „друг път“. Депутатите се оправдаха за претупването на важната тема с предстоящото й обсъждане в пленарната зала, когато щели да направят същинското обсъждане.
Факт е, че като изключим някои малки общини с оправни кметове и местни парламенти, останалите не са готови за тази сериозна реформа. Факт е също, че централната власт изобщо не улеснява работата, тъй като светът и Европа прилагат различни системи за такксуване и третиране на битовите отпадъци, а досега не сме чули кой е (или кои са) най-подходящият за България - въпреки десетките конференции и кръгли маси по темата.
Тази поредна отсрочка обаче заплашва България с наказателна процедура от ЕК, съд и огромни евроглоби, тъй като ще продължи да нарушава европейското правило „колкото повече замърсяваш, толкова повече плащаш“.
Има и други рискове, за които бизнесът и независими анализатори неспирно алармират, вкл. и загуба на евросредства, но политиците сякаш не чуват.
Напук
Сегашната система е алогична и несправедлива. Ето пример - тъй като таксата зависи от оценката на имота, ИТ компания, която работи в модерна офис страда и почти не създава битов боклук, плаща много повече от многолюдно домакинство в стара къща, което произвежда големи количества отпадъци. По същата сбъркана логика за гаражна клетка в нова кооперация по-такса „смет“ е като за двустаен апартамент в стара панелка с трима обитатели - само защото по-новите имоти са с по-високи данъчни оценки.
Обвързването на таксата с количествата отпадъци би имало отличен дисциплиниращ ефект - домакинствата ще се стремят да намалят боклука и да предават за рециклиране всяка бутилка, хартия и кен, вместо да пълнят кофите с общия боклук.
Големите търговски верити у нас например вече започнаха да въвеждат депозитна система - клиентите могат да пускат в специални устройства пластмасови шишета и метални купийки, като в замяна получават стотинки за всяка депонирана опаковка под формата на ваучер, с който след това да пазаруват.
