Производството на ориз е пред провал, засети площи останаха без вода

За последните 10 години зърнопроизводителите отчитат най-лошата реколта на царевица и слънчоглед. Причина са сухото и изключително горещо лято и най-вече липсата на напояване.

При нормален сезон добивите на царевица са около 700 кг от декар, но в Русенско, където са най-големите масиви, стопаните прибират 450-500 кг от декар. По-силно са засегнати към Силистра, там добивите се движат масово между 200 и 300 килограма от декар, каза пред БНТ земеделецът Станимир Станчев. Той оценява загубите средно на 30%, което се изчислява на стотици хиляди левове, след изплащането на рентите.

Двойно по-ниски са и добивите на слънчоглед. Заради горещините жътвата на слънчогледа започна още в началото на август - месец по-рано. В най-добрия случай стопаните ожънаха около 150 кг от декар - наполовина от нормалните 280-300 кг.

Някои земеделци поединично решават проблема с липсата на напояване, като копаят кладенци. „Това обаче е огромна инвестиция, тъй като се копае на дълбочина до 150 метра и не може да бъде кардинално решение. Спешно трябва да се изгради нова инфраструктура за напояване, Дунав е само на няколко километра от нивите в Добруджа, но за това трябва и стабилна държавна политика“, казва Станчев.

РЕКОЛТАТА ОТ ОРИЗ Е ПРЕД ПРОВАЛ

Около 20% от оризищата в страната са останали този сезон без доставка на вода от „Напоителни системи“, тъй като площите им били трудни за напояване и по предварителна оценка водата няма да стигне до тях. За останалите площи подаваното количесто вода е наполовина от заявеното. Това обяви пред Агри.бг Георги Видолов, председател на Българската оризова асоциация.

При някои стопани се очакват добиви от 800 кг на декар, докато при други резултатите ще са далеч по-скромни - около 400 кг. Тази година площите, върху които е бил заложен ориз са били 85 хил. декара.

„За оризопроизводството наличието на достатъчно водни обеми за напояване е решаващо, такава е спецификата на тази култура – от една страна тя се нуждае от значителни водни количества, а от друга, те трябва да се подават строго навреме според фазата на вегетативното развитие“, посочва Видолов.

При все по-неблагоприятните климатични промени е наложително да има планиране и оптимално управление на водите в страната, така че да бъдат задоволени повече интереси, да се разпредели по-справедливо водата, да достигне до повече точки и да няма кризи като сегашната, която продължава вече два-три месеца и догодина вероятно ще бъде още по-голяма, смята оризопроизводителят.

ПОД ЕДНА ШАПКА

Управлението на водите трябва да се обедини под една шапка - това мнение се споделя от повечето земеделци, които се сблъскват с проблема с напояването. Те смятат, че основна причина за продължаващата с години неефективност при управлението на водите е, че е разделено между няколко министерства, всяко от които дърпа чергата към себе си и обвинява другия при възникване на проблеми.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) например управлява големите язовири и провежда разрешителния режим за водовземане от тях, от реките и другите водоизточници, и реално точно то има ръководна и координираща функция спрямо останалите.

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) чрез своето дружество „Напоителни системи“ има основната отговорност за организацията и провеждането на напоителния процес и реално е с най-голяма важност за земеделците.

Министерството на енергетиката (МЕ) чрез търговското дружество НЕК управлява изградената хидроенергетика като инфраструктура – големите каскади и ВЕЦ, от които зависи действителното изпускане на води от предоставените им за стопанисваните язовир, по разписан и утвърден график от МОСВ.

Има още оператори на водни маси, които също допълват общата сложна картина с управлението на водите.

КОЛИЗИЯТА С ВЕЦ

Оризопроизводители от района на Пазарджик и Пловдив се оплакват от НЕК, че с предимство разрешава водоползване за ВЕЦ-ове, въпреки че по закон именно напояването на земеделски земи е с предимство пред осигуравянето на вода за енергийни нужди. Става дума основно за язовирите Каскада „Белмекен-Сестримо“ и „Батак“ , които се управляват от НЕК.

МОСВ като орган за управление на водите за големите язовири формално си е изпълнило задълженията, като в месечния график за август са били предвидени достатъчно водни количества, които трябва да се осигурят от Каскада „Белмекен-Сестримо“ и от язовир „Батак“. През август обаче реално подадената от язовирите на НЕК вода към „Напоителни системи“ и оттам към земеделските производители, е била наполовина от разрешените от МОСВ количества, казва Видолов.

„Започваме месец септември със същата тенденция от тези язовири на НЕК - да се подават наполовина по-ниски от разрешените водни количества, което допълнително влошава перспективите и увеличава сериозно риска за компрометиране на реколтата от ориз“, допълва той. В същото време за септември за друг язовир с ниско ниво на завиряване – язовир „Въча“, където няма интензивно земеделие, са разрешени 50 млн. кубични метра за енергопроизводство, т.е. за малки ВЕЦ.

„Излиза, че за частните малки ВЕЦ-ове се отпускат тези 50 млн. куб. м, а за напояването, за което ще са достатъчни и 30 млн. куб. м, които са налични и то в пъти повече в изброените язовири, НЕК не дава водата, недоволстват оризопроизводителите.

Те се оплакват също, че при подаване на сигнали до МОСВ за неспазване на месечните графици от страна на НЕК, екоминистерството единствено може да напише писмо до енергийната компания, което обаче не води до никакъв резултат.

Тези факти показват тоталния разнобой, който цари при управлението на водите, като потвърждение на необходимостта от обединяване на това управление само в един орган, посочва Видолов.