"ЕК призовава властите в България и Румъния да увеличат усилията си", заяви говорителят на комисията Марк Грей, като наблегна на процеса на издаване на присъди.
Разкритията, че двете страни все още имат "много работа" и не са стигнали до присъда в случаи на корупция на високо равнище, повдига въпроса за ползата от мониторинга, отбелязва EUobserver, цитиран от БГНЕС.

Системните критики изглежда имат малък ефект върху София и Букурещ. През 2007 България и Румъния се съгласиха да бъдат подложени на безпрецедентни мерки за мониторинг от Европейската комисия, за да се ограничат корупцията и организираната престъпност. След присъединяването обаче, възможността на Комисията да оказва натиск за прогрес изчезна. Първоначално замислена като тригодишна мярка, мониторингът беше удължен за неограничен период от време миналата година въпреки лобирането на двете страни.

Грей защити мониторинговата система като "ценен инструмент в насочването на процеса на реформи в правилната посока" и подчерта някои от успехите, включително новите български закони за конфликта на интереси и измамите.

Новото правителство в София дойде на власт с анти-корупционна платформа и прие някои от препоръките на Брюксел, като съвместни екипи за разследване на злоупотребата със средства на ЕС и организираната престъпност. Но ЕК все още е пестелива в похвалите си и подчертава, че иска да види повече резултати.

В момента не се обмисля въвеждането на подобна мониторингова система за следващата страна, която се очаква да се присъедини към ЕС – Хърватия. "Нашето ясно желание е реформите да бъдат извършени преди приемането", подчертава Грей.