Има няколко места на земята, които са познати като "портите на ада". Някои от тях се смятат за истински врати към подземния свят, докато други са спечелили името си поради впечатляващата си геология, вулканична дейност, абсолютна недостъпност или други характеристики. Ето някои примери за известни така наречени порти на ада.

Портата на Плутон, Турция

Първата в списъка е известната порта на Плутон в град Памуккале в югозападна Турция. Това е религиозен храм, посветен на бог Плутон (Хадес). Мястото е преоткрито и разкопано през 2013 г., въпреки че намеци за съществуването му са записани в различни исторически източници.

Първоначално храмът е бил построен с портал и заобикаляща арена, която води до пещера. Тази пещера е забранена за посетители - само свещениците имат право да влизат в нея. Въпреки това, хората могат да седят на повдигнати седалки и да наблюдават свещениците, провеждащи техните церемонии. Тези събития се случват при изгрев слънце, когато биковете са прекарани през района към пещерата. Зрителите могат да наблюдават как големите животни започват да се борят, преди да паднат мъртви, докато свещениците остават невредими.

Сега е известно, че пещерата е пълна с газове, които излизат в пространството от пукнатина. Последните изследвания показват, че газът е вулканичен въглероден диоксид (CO2). Концентрацията на този газ варира в зависимост от това колко близо сме до входа и земята, което може да обясни защо римските наблюдатели виждат как биковете мистериозно умират, докато свещениците изглеждат невредими.

Вратата на ада, Кения

В Кения, Африка, има национален парк "Вратата на ада" в окръг Накуру. Разположен е между езерото Найваша и вулканите Лонгонот и Сусуа. Целият национален парк е известен със спиращата дъха природа, разнообразната дива природа - и, разбира се, портата към ада. Това е името, дадено на дефилето Ol Jorowa, което минава през средата на парка.

Дефилето се е образувало чрез смесица от вулканични процеси и тектонична активност, която е оформила целия регион в продължение на милиони години. С течение на времето водната ерозия допълнително е издълбала дефилето. Въпреки че не е ясно как е получил емоционалното си име, то вероятно се дължи на интензивната геотермална дейност в района. Дефилето все още има гейзери и горещи извори, които излъчват гореща вулканична вода, която минава през гигантския канал, осигурявайки препитание на растителността, която може да оцелее при високи температури.

Кратер Дарваза, Туркменистан

В пустинята Каракум в Туркменистан, близо до село Дарваза с население от 350 души, се намира дупка с ширина 70 метра, която гори от повече от 50 години. Въпреки че технически се нарича газов кратер Дарваза, местните жители го познават като "Портите на ада". Огненият му блясък може да се види на километри наоколо. Кратерът е създаден през 1971 г. по случайност. По това време Туркменистан все още е част от Съветския съюз. Група съветски геолози отива в Каракум в търсене на петролни находища. Те попадат на място с индикации за значителни залежи и започват сондажи.

Тогава обаче съветската сондажна платформа случайно пробива масивна подземна пещера за природен газ. Част от повърхността на земята се срутва и пада, а заедно с нея и цялата сондажна платформа. След пробиването на т. нар. газов джоб, започват да изтича газ.

Той се състои предимно от метан, който, макар и да не е токсичен, измества кислорода, което затруднява дишането. За хората това не е кой знае какъв проблем, тъй като в района няма населени места в непосредствена близост, но животните, които обитават пустинята около срутеното място, започват да измират. За да предотвратят потенциална екологична катастрофа, руснаците решават да запалят дупката, като смятат, че газта ще спре да гори до няколко седмици, но това така и не се случва няколко десетилетия по-късно.

Кратер Батагайка, Сибир

Последният пример за врата към ада е кратерът Батагайка в Далечния изток на Русия. Подобно на кратера Дарваза, тази масивна земна част е сравнително нова в сравнение с други порти към ада. През 60-те години на миналия век учените за първи път докладват за това, което те наричат "мегаспад", когато обилното обезлесяване в Република Саха, Русия, нарушава вечната замръзналост на земята. 

Местните наричат ​​района "Вратата към подземния свят" и е очевидно защо, когато видим огромната дълбочина от 100 метра и дълга около един километър  пропаст в пейзажа. Сибирският кратер Батагайка обаче не е приключил с адската си дейност. Всяка година става все по-голям. Някои изследователи дори предполагат, че може да се разширява със скорост от 10 до 30 метра годишно.

Това разширяване се дължи на изменението на климата в района, което води до по-топли лета и по-кратки зими. Такива условия са неустойчиви за вечната замръзналост, която продължава да се топи, пише IFL Science.