Напоследък зачестиха инцидентите по българското Черноморие. Неспазване на препоръките на спасителите, влизането във водата на неохраняеми места или извън работното време на спасителния екип са сред основните причини за трагични инциденти с удавени хора на морето, каза за БТА Станимир Коларов, старши спасител на Централен плаж – Бургас.

Той подчерта, че летовниците често влизат да плуват в недобро здравословно състояние, след употреба на алкохол или с пълен стомах, което може да бъде предпоставка за опасност.

Коларов посочи, че повечето инциденти се случват на места, забранени за къпане. По думите му многократно младежи скачат от моста на централния плаж в града, където има поставени няколко предупредителни табели с указание, че скачането от съоръжението е абсолютно забранено. Той припомни инцидента от юни т.г., при който младеж на 18 години се удави в морето след скок от моста.

Трагичните инциденти от началото на този летен сезон са повече в сравнение с миналогодишния, каза спасителят. По думите му само по Южното Черноморие за два дни са намерени телата на трима удавници.

Мъртвото вълнение се предизвиква при определени метеорологични условия, като то се образува по релефа на дъното, поясни Коларов. По думите му дъното е неравномерно и релефът му не може да бъде видян от брега, докато човек не навлезе във водата. „На една и съща широчина може да има различна дълбочина. На три-четири метра от брега дъното може да бъде от 200 до 220 сантиметра“, каза той.

По думите на спасителя вълните невинаги са показател. „На дъното могат да бъдат образувани дънни ями и дънни течения, които не могат да бъдат забелязани от повърхността.“

Старши спасителят посъветва да се спазват всички препоръки на спасителите и да не се подценява обозначението на флаговете. „Червеното означава, че влизането е абсолютно забранено, било то до глезените или коленeте. Жълто предупреждава за къпане с повишено внимание“. Според него летовниците трябва задължително да се информират кои места са абсолютно забранени за къпане и кои плажове са неохраняеми. „Препоръките са съвсем елементарни, но са от голямо значение за безопасността и човешкия живот. Всеки може да се запознае с това какво е забранено и какво – не“, уточни спасителят.

На кръгла маса в рамките на Седмицата на водното спасяване във Варна експерти заявиха, че много често летовниците изобщо не се съобразяват със спасителите, дори си позволяват да ги обиждат.  Доц. Стоян Андонов, председател на Националната комисия по водно спасяване, каза, че по данни на МВР през миналата година в страната 56 души са се удавили в морето и още почти толкова във вътрешността на страната.

По думите му, само около 10 от тях са чужденци. Около 90 на сто от починалите са мъже на средна възраст 55-60 години, допълни Андонов. Според него има няколко основни причини за инцидентите. Често пострадалите са употребили алкохол, освен това надценяват способностите и здравословното си състояние, посочи още експертът. И допълни, че по принцип жените са са много по-малко склонни да поемат рискове във водата.

За 2023 г. в България от удавяне са спасени 5753 души, съобщи през юни директорът на Водноспасителната служба (ВСС) на Българския Червен кръст (БЧК) Антон Налбантов по време на пресконференция по повод Седмицата на водното спасяване. През последните  години се наблюдава значителен спад на случаите на удавяне, каза Налбантов. За 2022 г. смъртните случаи от удавяне у нас са 228, а за 2023 г. – 109 души.

Обучените професионални водни спасители у нас за миналата година са 767, посочи Налбанов. От тях 534 работят около басейните, а 215 – на морето. За 2023 г. са обучени седем старши спасители и 11 инструктори, а за квалификационна степен „Млад спасител“ – седем души, допълни той.

За изминалата година са издадени общо 3559 заверени талона за водни спасители, каза Налбантов. От тях за басейн талоните са 2260, а за море – 1299. През тази година в обучението по програми за превенция на водния травматизъм са обучени 52 384 души, посочи той.

През миналата година случаите на удавяне във вътрешните водоеми се изравниха с тези по морето. От общо 109 случая, 54 от тях са станали по българското Черноморие, а 55 – във вътрешните водни територии.

България е една от страните с малко под средното за Европа ниво на смъртни случаи от удавяне, каза доц. Стоян Андонов, заместник-министър на младежта и спорта и председател на Националната комисия по водно спасяване. По думите му у нас процентът е около 1,2, а в скандинавските държави - над 3%. В световен мащаб удавянето е на трето място като причина за смърт. Това е една от сериозните смъртни причини, върху която трябва да се обърне внимание, подчерта Андонов.