Пенсионните дружества поискаха плавно увеличение на вноската на 10%

Сред първите кохорти пенсионери от втория стълб мнозинството все още има натрупвания само за разсрочени плащания, а не за пожизнена пенсия, какъвто би следвало да бъде най-желаният продукт. Хората, навършили пенсионна възраст и получаващи плащания от задължителното допълнително осигуряване, са 21 178 към 31 март, съобщава в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Евелина Милтенова. От тези хора 3013 получават пенсия, а останалите 18 165 души са с разсрочени плащания.

Видът на пенсионния продукт от универсалните фондове, където се осигуряват родените след 1959 г., зависи от сумата в индивидуалната партида. Само при хората с най-големи спестявания е възможно получаването на пожизнена пенсия. За тези с по-малки суми пенсионният продукт е разсрочено плащане. Пенсиите са по-малки, но пък се предполага да се получават по-дълго. Към 31 март средният размер на една пенсия от втория стълб е 231 лв. Разсрочените плащания са по-големи - 448 лв. средно, но се изплащат за по-кратък период. Фазата на изплащане започна през есента на 2021 г., когато първите българи с осигуряване в два стълба навършиха пенсионна възраст.

За първото тримесечие фондовете са изплатили 1,9 млн. лв. за пенсии, 24 млн. лв. за разсрочени плащания и 103 000 лв. на наследници на пенсионери, получавали разсрочени плащания, съобщава Евелина Милтенова.

Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване отново напомня, че вноската към капиталовите фондове от втория стълб се задържа твърде ниска - от години тя е 5%, въпреки че замисълът на пенсионната реформа беше плавно да се увеличава. Отдавна е назрял моментът за преразглеждане на размера на осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и тяхното плавно увеличаване в посока до 10 на сто, посочва Евелина Милтенова. Това, според нея, би постигнало по-висок коефициент на заместване на трудовите доходи и по-малък натиск към солидарния стълб и преодоляване на натрупаните дефицити в него. По-големият риск е да се правят ниски пенсионни спестявания за допълнителна пенсия и да се разчита на държавата в пенсионна възраст. Пенсионните системи за пример (Нидерландия или Дания) са успешни точно поради изградената култура на регулярно и дългосрочно пенсионно спестяване с високи вноски, признати за разход, коментира тя.