С приятели като Орбан не е нужно да имаме врагове

Унгария може да ни пречи по два начина за Шенген: като ни спре чрез вето, както заплаши в края на миналата година, или като ни помага да влезем, както записа в програмата на шестмесечното си председателство на Съвета на ЕС, което тече в момента. И в двата случая е препоръчително да не се навъртаме около унгарския премиер Виктор Орбан, за да избегнем неприятности. Препоръката е особено актуална за президента Румен Радев и неговите съмишленици, които поради международната си изолация са отворени за всякакви събеседници от чужбина.

Орбан стана толкова токсичен в Европейския съюз, че провокира недоумение дали мястото на Унгария е там. За първи път държава, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, се държи така, сякаш главната ѝ цел е да го компрометира. Последният пример е намерението на Будапеща да разшири списъка на страните, на чиито граждани ще дава облекчен достъп до своя трудов пазар, а по този начин ще отваря достъп до цялото Шенгенско пространство, защото има право да издава шенгенски визи. Съобщението нямаше да подразни никого, ако в списъка от осем държави не фигурираха Русия и Беларус.

Тревогата идва не толкова от засилената бдителност срещу прекомерна миграция в ЕС, колкото от

очевидната провокация

срещу общата външна политика и стратегията за сигурност на съюза. Докато шест от държавите в списъка са кандидатки за членство в ЕС, Русия и Беларус са не само извън този най-близък външен кръг, но и са обект заради престъпленията си на засилени европейски санкции, които затрудняват достъпа на беларуси и руснаци до територията на ЕС. Те получават шенгенски визи след строг контрол и не могат да ползват свои превозни средства или самолети от своите държави, за които са затворени европейските летища.

Виктор Орбан бе знаменосец на отпора срещу надигналата се през 2015 г. масова миграция от Близкия изток и Северна Африка и пръв издигна в Централна Европа висока ограда по южната си граница. На европейските избори през юни 2024 г. той постави антимигрантската си риторика в центъра на своята кампания. След това я използва като спойка за създаване на новата голяма група в Европейския парламент, наречена „Патриоти за Европа“, където по инициатива на партията „Фидес“ се записаха 84 евродепутати със сродни разбирания от крайнодесния сектор.

Няма съмнение, че целта му не е да създава нови мигрантски напрежения в Европа. Вносът на работна ръка от чужбина не е забранен, но в ЕС има правила за неговата регулация. Най-малкото трябва да се докаже, че за свободните работни места няма кандидати от държави в ЕС. Включването на Русия и Беларус в схемата на Орбан не е нищо друго освен грубо предизвикателство срещу страните членки. Тя е продължение на

неговата амбиция да се държи като уникат,

с който всички останали трябва да се съобразяват, без самият той да е длъжен да уважава общите решения. Самонадеяната му „мирна мисия“ през юли обслужи руския диктатор Владимир Путин, китайския му приятел Си Цзинпин и американския му симпатизант Доналд Тръмп, като принуди Евросъюза изрично да обяви, че няма нищо общо с неговия демарш.

От „странно“ поведението на Орбан започва да става антиевропейско, и то тъкмо по време на унгарското председателство, когато се очаква да бъде в най-голяма степен проевропейско. По тази причина от месец валят инициативи, които в нормални периоди биха звучали „необичайно“, а сега изглеждат все по-наложителни. Първата е да се снижи равнището на унгарското председателство, като на срещите в Будапеща не бъдат изпращани еврокомисари и министри, а вместо тях да отиват заместници или други чиновници. Втората е още по-радикална:

Унгария да бъде отлъчена от Шенген

Възможно ли е? Близо 70 евродепутати смятат, че има начин, и за тази цел изпратиха на 2 август писмо до председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Унгария се присъедини към Шенгенската зона на 21 декември 2007 г. в пакет от девет държави, които бяха приети в ЕС през 2004 г. Зоната обаче не е организация, а е споразумение от 1985 г., прераснало в конвенция през 1990 г. Тя функционира въз основа на консенсуса, защото изисква от всяка държава съгласие да отвори достъп до своята територия. Дори една да не е съгласна, нейният глас тежи колкото сбора от гласовете на останалите държави. По тази причина България и Румъния бяха допуснати тази година само частично в Шенгенската зона, защото единствено Австрия продължава да се противопоставя на отварянето за тях на вътрешните сухотъпни граници. Така например, ние не можем да се споразумеем пряко с Гърция да премахнем сухопътния граничен контрол помежду си, въпреки че Атина е заинтересована и дава съгласие. Решенията се вземат с единогласие в Съвета на ЕС, на който Унгария в момента е председател.

Въпреки това обаче

Орбан не може да се качи на главите на всички

и да злоупотребява с тяхното търпение. Шенгенската конвенция предвижда възможност всяка държава да възстанови като временна мярка контрола по границите си, ако възникне заплаха за нейната сигурност. През април 2022 г. Съдът на Европейския съюз поясни, че временният контрол по вътрешните граници не може да надвишава шест месеца за една и съща заплаха. Само в случай на нова сериозна заплаха „държавата членка може да приложи такава мярка отново, дори и непосредствено след изтичането на шестмесечния период." Решението засили съществуващите критики към квазипостоянния контрол в няколко държави членки от 2015 г. насам като незаконно нарушение на шенгенските правила. Такъв контрол въведе и Унгария.

В отговор на пандемията от ковид-19 през 2020 г. почти всички държави от Шенгенското пространство подновиха граничния контрол. Няколко от тези мерки за контрол блокираха влизането на граждани от държави в Шенгенската зона и позволяваха само завръщането на граждани или жители на съответната държава.

Тъй като самоволното отклоняване на Унгария от санкциите срещу Русия и Беларус влиза в остро противоречие с повишената бдителност на службите за сигурност в ЕС срещу проникването на руски и беларуски шпиони, напълно възможно е това да послужи като основание на околните държави да въведат контрол по границите си с Унгария. След като повечето от тях изгониха голям брой руски и беларуски дипломати и посолски служители, изпълняващи двойни функции, логично е да очакват, че Москва и Минск ще потърсят други канали да инфилтрират своя агентура в ЕС.

В писмо до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел лидерът на Европейската народна партия (ЕНП) Манфред Вебер написа преди дни, че унгарският ход поражда „сериозни опасения за националната сигурност“. „Спорните нови правила създават сериозни вратички за шпионски дейности... потенциално позволяват на голям брой руснаци да влизат в Унгария с минимален контрол, което представлява сериозен риск за националната сигурност“, обясни той.

При нарастващия гняв от поведението на Унгария, който вероятно ще се засили след ваканцията, когато европейските институции се активизират наново, България не бива да разчита на добри услуги от Виктор Орбан за своята шенгенска кауза. Най-добре е да изчака търпеливо до Нова година, когато ще приключи неговото шоу начело на Съвета на ЕС. Думите „Унгария“, „Шенген“ и „България“ дотогава ще бъдат несъвместими в едно изречение.