Споровете за това кой е най-великият сред спортистите, филмовите звезди, лидерите или артистите често продължават с пълна сила. Някои учени обаче са оказали наистина зашеметяващо влияние върху света.

Спечелването на Нобелова награда е рядко и изключително постижение, но петима изключителни души са я печелили два пъти. Кои са те? Какво ги отличава и кой от тях е най-великият? Това е субективен въпрос, в който времето и контекстът играят голяма роля. Ето кои са петимата изключителни претенденти.

Мария Кюри – физика (1903 г.) и химия (1911 г.).

На първата конференция по физика и химия в Солвей през 1911 година сред гигантите на физиката се откроява една личност: единствената жена. Мария Кюри е най-известната от тези петима учени, и то не без основание.

Днешният свят и науката като цяло са различни благодарение на нея. Първата си награда тя получава за работата си върху радиоактивността (физика), а втората – осем години по-късно за откриването на елементите радий и полоний (химия). Сред лауреатите тя е първата жена, първият двоен лауреат и единственият човек, отличен в две различни научни области.

Изображение: Bettmann/Bettmann Archive

Кюри получава първата награда заедно със съпруга си и Анри Бекерел. Семейството на Кюри се състои от петима Нобелови лауреати, а в основания от нея институт са създадени още четирима.

Постиженията на Кюри са особено впечатляващи, като се има предвид, че тя е трябвало да се бори за много от възможностите си, включително за получаване на лаборатория от световна класа и членство във Френската академия (в която така и не е избрана).

Фред Сенгер – химия (1958 и 1980 г.)

Изображение: Wikipedia

Като молекулярен биолог Сенгер е един от героите на науката. Двете му награди са за създаване на процеси за секвениране на протеини и ДНК.

Той печели първата награда за работата си върху структурата само на инсулина. Втората награда си поделя с двама други изследователи за метод за определяне на структурата на ДНК, който се използва и до днес.

Значението на откритията на Сангер не може да бъде подценено. Всичко – от проекта за човешкия геном до самата дисциплина на практическата молекулярна биология е резултат от неговите методи за секвениране.

Лайнъс Полинг – химия (1954 г.) и мир (1962 г.)

Изображение: Wikipedia

Полинг е единственият човек, който получава две неделими награди. Освен това само той и Мария Кюри са получавали награди в две различни области. Откритията му в областта на химичните връзки му носят първата награда, а втората е за усилията му в областта на ядреното разоръжаване.

Полинг е пионер в квантовата химия и предсказва съществуването на алфа-спиралите и бета-слоевете – вторичните структури на белтъците. Грешките му при предсказването на структурата на ДНК помагат на учената Розалинд Франклин да открие липсващото звено. Въпреки приноса си Франклин незаслужено е изключена от списъка на Нобеловите лауреати.

Джон Бардън – физика (1956 и 1972 г.)

Изображение: Wikipedia

Приносът на Бардън към науката е огромен. Изобретяването на транзисторите и откриването и изучаването на свръхпроводимостта му носят две награди за физика.

И двете постижения са поделени между трима лауреати, но Бардън е първият, който печели две награди в една и съща област. Неговата работа е засегнала всички области на нашия живот и е повлияла на много дисциплини.

Карл Бари Шарплес – химия (2001 и 2022 г.)

Изображение: Wikipedia

Шарплес е единственият жив лауреат сред представените. И двете му награди са поделени, но приносът му към науката е огромен. Той печели първата награда за каталитичен асиметричен синтез. Втората е за клик-химия – процес, който позволява на молекулите да се комбинират бързо и ефикасно, за да образуват нови съединения.

Шарплес направи сложните химични процеси по-достъпни. Страстта му към науката и любопитството му са безгранични и дори на 80 години той продължава да е в челните редици на научните изследвания.

Всеки от тези учени има уникални черти. Много от тях се доближават до Мария Кюри, която преодолява огромни предизвикателства като жена учен в началото на 20-и век. Сангер също заслужава признание за практическите си постижения, които поддържат съвременната геномна революция.

Между 1901 и 2023 година Нобеловите награди в памет на Алфред Нобел са присъдени 621 пъти на 1000 души и организации. На официалния уебсайт на Нобеловата награда можете да научите повече за лауреатите и техните постижения.