Близо две трети от големите вятърни и слънчеви централи в процес на изграждане в световен мащаб са в Китай, където нарастващият възобновяем капацитет е свил дела на производството на въглища до нови ниски нива, показа изследване, публикувано в четвъртък.
Китай изгражда 339 гигавата вятърни и слънчеви мощности, или 64% от глобалните общи мощности, сочи доклад на базирания в САЩ мозъчен тръст Global Energy Monitor (GEM). Това е над осем пъти повече от проекта на второто място в САЩ с 40 гигавата.
Предвид темпото на Китай глобалната цел за утрояване на възобновяемия капацитет до края на 2030 г. изглежда „доста постижима“ дори без повече водноелектрическа енергия, казват авторите на доклада, призовавайки Китай да повиши целите си в обещанията за климата към ООН през следващата година.
Пекин също е напът да изпълни собствената си цел за 2030 г. да инсталира 1200 гигавата вятърна и слънчева енергия до този месец - шест години по-рано - каза миналата седмица базираният в Сидни мозъчен тръст Climate Energy Finance.
Справянето с бума на възобновяемите енергийни източници остава предизвикателство за електропреносната мрежа на Китай, организирала около енергията от въглища, и е необходимо по-бързо развитие на преносните линии, каза анализаторът на GEM Айчун Ю.
Все пак новият капацитет тласна производството на възобновяема енергия до рекордно високи нива наскоро според отделен анализ, публикуван от Carbon Brief в четвъртък.
Китай е генерирал 53% от електроенергията си от въглища през май, рекордно ниско ниво, докато рекордните 44% идват от източници на неизкопаеми горива, което показва, че въглеродните му емисии може да са достигнали връх през миналата година, ако тенденцията продължи, според анализа, извършен от Лаури Миливирта, старши сътрудник в Института за обществена политика в Азия.
Делът на въглищата е намалял от 60% през май 2023 г.
Слънчевата енергия нарасна до 12% от производството на електроенергия през май, а вятърната енергия до 11%, тъй като Китай добави големи количества нов капацитет. Водноелектрическата енергия (15%), ядрената енергия (5%) и биомасата (2%) съставляват останалата част от енергията от неизкопаеми горива.
Увеличеното производство на енергия от възобновяеми източници доведе до спад на емисиите на въглероден диоксид от енергийния сектор, които съставляват около 40% от общите емисии на Китай (3.6%), през май.
„Ако сегашното бързо разгръщане на вятъра и слънчевата енергия продължи, тогава производството на въглероден диоксид в Китай вероятно ще продължи да намалява, което ще направи 2023 година пиковата година за емисиите в страната“, пише Миливирта.
Неговият анализ установи, че производството на слънчева енергия е скочило с рекордните 78% на годишна база през май до 94 тераватчаса.
Данните от Националното статистическо бюро на Китай показват 29% увеличение, но това изключва слънчевите панели на покривите и следователно е пропуснато около половината от електричеството от слънчева енергия.
Новият анализ изчислява вятърните и соларните мощности, използвайки данни за капацитета за генериране на електроенергия и данни от China Electricity Council, индустриална асоциация.

•     Производството на вятърна енергия е нараснало с 5% през годината до 83 тераватчаса, тъй като 21% увеличение на капацитета е компенсирано от по-ниско използване поради вариациите в условията на вятъра.
•     Производството на водноелектрическа енергия е нараснало с 39% спрямо миналата година, когато водноелектрическите централи бяха засегнати от суша.
•     Производството на газ намаля с 16%, а производството на електроенергия от въглища спадна с 3.7%, въпреки че общото търсене на електроенергия се увеличи със 7.2% на годишна база.