Остава по-малко от месец до откриването на XXXIII Летни олимпийски игри. На големия спортен форум в Париж това лято ще бъдат лекоатлетът Божидар Саръбоюков и треньорът му Димитър Карамфилов. Заради участия на международни състезания и провеждането на лагери, възпитаникът на СКЛА „Хеброс“ в последно време трудно може да се срещне в родния Харманли. Днес обаче ние го открихме именно там. В почивния си ден 19-годишният атлет даде интервю за eTV и за сайта Haskovo.net.

- Божидаре, намираме те в Харманли. Рядко се задържаш тук в последно време. Как се чувстваш?

- Чувствам се наистина много добре. Тази година започнахме малко повече да обикаляме. Както знаете вече не съм ученик и затова гледам да провеждам малко повече лагери.

- Държавното първенство във Велико Търново бе първото състезание на домашна сцена за теб от доста време. По-спокоен ли беше?

- Да, по-спокоен бях. Аз от доста време исках да участвам в състезание на домашна сцена, защото се чувствам много приятно пред родна публика. Тази надпревара просто не протече по най-добрия начин за мен.

- Завърши в скока на дължина с резултат от 7.99 м. Това ли беше максимума или беше доста изморен?

- Не, това изобщо не беше максимумът. Аз още в първия опит регистрирах 7.99 м. Опитът дори беше предпазлив, без 100-процентово напрежение. След това с треньора решихме да направим пет рискови опита, защото гонихме вече наистина максимален резултат за годината, просто ние вече бяхме почти сигурни за Олимпиадата и след като скочих 7.99 видях, че просто трябва да рискувам.

- Да кажем няколко думи и за Европейското първенство в Рим. Не сме се виждали още отпреди това. На какво ниво бе шампионатът?

- За мен шампионатът в Рим беше най-добрият, в който съм участвал до момента. Дори ми хареса повече от Световното първенство в Будапеща. Просто защото самият стадион и загряващите зони бяха направени по наистина много красив начин. Публиката беше доста близко до нас. Наистина ще остане в сърцето ми дълго време.

- Доволен ли си от резултата? Постигна над 8 метра.

- Колкото и да звучи странно, през зимата не можех да скоча 8 метра, сега ги скачам редовно, но все пак не съм доволен, защото още през зимата знаех, че резервът ми е по-голям, в момента също знам, че е доста по-голям. И точно тогава можех да направя и по-големи резултати, но понякога не ти е ден.

- В Рим успя да говориш и с българския треньор Георги Помашки, който е наставник на олимпийския шампион Милтядис Тентоглу. Какво ти каза той?

- Точно на Европейското първенство не ми е казал нещо в прав текст. След това бях на турнир в Гърция, който бе организиран от него. Там моят треньор не можеше да присъства и той ме напътстваше. Наистина много му благодаря за насоките. Радвам се наистина, че се състезавах рамо до рамо с олимпийския шампион и то три пъти тази година.

- На турнира в Гърция завърши само на 1 см зад Тентоглу.

- Да, там бях на 1 см от Тентоглу, пак мога да кажа, че имах резерви. Винаги имам резерви. Както мога да кажа, че аз съм имал резерви, може да го каже и той. Просто и тогава явно не ми е излязъл късмета. Тентоглу е много опитен състезател и много пъти сме виждали това от него да побеждава конкурентите с точно 1 см.

- Нека поговорим и за най-големия спортен форум – Олимпиадата. Спечели си правото да участваш в скока на дължина. Как се чувстваш?

- Чувствам се добре. В момента съм във форма. Влязохме в лек обем, за да може да направим една хубава подготовка за Олимпиадата. Надявам се наистина подготовката да протече добре и на Олимпиадата да покажа максимума за тази година. Ако не лично, то поне да направя най-добър резултат за сезона.

- На кое място си в момента в ранглистата?

- В момента съм 24-ти в ранглистата. Класирах се на 24-то място от 32-ма атлети.

- Как ще протече подготовката, къде ще тренираш?

- В следващите дни до края на седмицата ще си остана тук в Харманли. След това две седмици ще сме на лагер в Стара Загора. Просто да се отделя малко от семейната среда. За Париж ще заминаваме с треньора ми на 28-ми юли. Мисля, че е една седмица преди моя скок.

- Каква е поставената цел за Олимпиадата? Можеш ли да направиш фурор там? Знаеш ли каква е конкуренцията в сектора?

- Разбира се знам кои са конкурентите. Аз все пак следя конкурентите, следя леката атлетика и то не само в моята дисциплина. Колкото до целите, наистина се надявам да вляза на финала, а вече там каквото стане.

- Все още си на 19 години, мечтите ти докъде стигат?

- Мечтите са ми най-големите. Винаги съм искал медал от Олимпиада и ще го гоня до край. Никога не съм се задоволявал с малкото, казвал съм го много пъти, така че ще се боря докрай - рано или късно да взема медал от Олимпиада и от всички големи форуми.

- Все още си активен състезател, но някой ден предполагам ще погледнеш и към треньорската професия. Наскоро прочетох, че ще учиш в Национална спортна академия „Васил Левски“.

- Миналата година обещах на родителите си да запиша и да уча висше образование. Първо решихме да почина една година, точно заради Олимпиадата, за да може подготовката ми да протече пълноценно и да мога да участвам. Наистина това се сбъдна. А за висшето образование сега наистина ми предлагат много добри условия, при които да мога да тренирам и да съчетавам това с образованието си. Наистина се надявам да съм концентриран върху спорта и едновременно с това да си изкарам образованието, а живот и здраве може след години и аз да стана треньор.

Интервю на Младен Желязков