Първите, които отбелязват основната промяна във функцията на дрехите от защита към израз на идентичност, са екип изследователи, ръководени от археолог от Университета в Сидни. Главна роля в тази трансформация играе появата на иглите с ухо - нова технологична иновация, използвана за украса на дрехите за социални и културни цели.
„Появата на усъвършенстван инструмент като игла с ухо е важно развитие в праисторията, защото документират прехода във функцията на облеклото от утилитарни към социални цели“, коментира д-р Иън Гилиган (Ian Gilligan), археолог от Университета в Сидни.
В началото хората са използвали каменни инструменти, за да обработят животински кожи и да ги използват като топлоизолация. Но по-късно се появяват костни шила и игли за създаване на вталени и украсени дрехи.
ЗАЩО ОБЛЕКЛОТО СЕ ПРЕВРЪЩА В СРЕДСТВО ДА ИЗРАЗИМ СЕБЕ СИ И ДА ВПЕЧАТЛИМ ДРУГИТЕ?
Д-р Гилиган и неговите съавтори преосмислят доказателствата за скорошни открития в развитието на облеклото в новата си статия в списание Science Advances.
„Защо носим дрехи? Предполагаме, че това е част от това да сме хора, но след като други култури, разбирате, че хората са съществували и са функционирали напълно адекватно в общество без дрехи“, отбелязва д-р Гилиган. „Това, което ме заинтригува, е преходът на облеклото от физическа необходимост в определени среди към социална необходимост във всички среди."
Най-ранните известни игли с ухо са се появили преди около 40 000 години в Сибир. Един от най-емблематичните артефакти от палеолита от каменната ера, иглите с ухо са по-трудни за правене в сравнение с костните шила, които са достатъчни за създаване на вталено облекло. Тези шила са инструменти, изработени от животински кости, заострени на върха. Иглите с ухо са модифицирани костни шила с перфориран отвор (ухо) за улесняване н зашиването със сухожилие или конец.
Тъй като доказателствата показват, че костните шила вече са били използвани за създаване на дрехи по мярка, иновацията на иглите с ухо може да отразява производството на по-сложни, многослойни дрехи, както и украсяването на дрехите чрез прикрепване на мъниста и други малки декоративни елементи върху дрехите.
Игли с ухо от последния ледников период. Кредит: Gilligan et al, 2024 г.
„Ние знаем, че облеклото до последния ледников цикъл е било използвано само на ad hoc основа. Класическите инструменти, които свързваме с това, са стъргалки за кожи или каменни стъргала и ги откриваме да се появяват и да изчезват по време на различните фази на последния ледникови епохи“, обяснява д-р Гилиган.
Д-р Гилиган и неговите съавтори твърдят, че облеклото се е превърнало в предмет на украса, тъй като традиционните методи за украса на тялото, като боядисване на тялото с охра или умишлено надраскване, не са били възможни през последния ледников период в по-студените части на Евразия, тъй като хората е трябвало да носят дрехи през цялото време, за да оцелеят.
„Ето защо появата на игли с ухо е особено важна, защото сигнализира за използването на дрехите като декорация“, разказва д-р Гилиган. „Иглите с ухо биха били особено полезни за много финото шиене, необходимо за украса на дрехите."
Поради това облеклото еволюира, за да служи не само на практическа необходимост за защита и комфорт срещу външните условия, но и на социална, естетическа функция за индивидуална и културна идентичност.
Редовното носене на дрехи позволява да се формират по-големи и по-сложни общества, тъй като хората вече могат да се преместят в по-студен климат, като същевременно си сътрудничат със своето племе или общност въз основа на споделени стилове на облекло и символи. Уменията, свързани с производството на облекло, допринасят за по-устойчив начин на живот и подобряват дългосрочното оцеляване и просперитета на човешките общности.
Покриването на човешкото тяло независимо от климата е социална практика, която се запазва и до днес. Бъдещата работа на д-р Гилиган ще разглежда психологическите функции и ефектите от носенето на дрехи.
„Приемаме за даденост, че се чувстваме комфортно да носим дрехи и неудобно, ако не сме облечени на обществени места. Но как носенето на дрехи влияе върху начина, по който гледаме на себе си, начина, по който се виждаме като хора и може би как гледаме на околната среда около нас?"
Справка: Ian Gilligan, Palaeolithic eyed needles and the evolution of dress, Science Advances (2024). DOI: 10.1126/sciadv.adp2887. www.science.org/doi/10.1126/sciadv.adp2887
Източник: The beginnings of fashion: Paleolithic eyed needles and the evolution of dress, University of Sydney
