Повишаването на цените на какаото на световните борси внесе сериозен смут в работещата с него индустрия, но облагодетелства производители, преработватели на зърна, спекуланти и производители на шоколад, пише Франс прес.
През март цените скочиха неимоверно до над 10 000 долара за тон на борсата в Ню Йорк заради лошата реколта в Западна Африка, причинена от комбинация от неблагоприятно време и опустошителни болести в старите насаждения. След това цените спаднаха, но все пак остават три пъти по-високи от миналата година.
В Кот д'Ивоар и Гана, водещите производители на какао в света, цените се определят от властите „въз основа на цените от предходните месеци“, но реколтата „вече е до голяма степен предварително продадена“, обяснява Танкред Воатюрие от Центъра за международно сътрудничество в областта на агрономическите изследвания за развитие (CIRAD).
Това намалява влиянието на колебанията на цените, както нагоре, така и надолу. В резултат на това дребните производители, които обикновено едва изкарват прехраната си, не успяха да се възползват.
Властите все пак повишиха цената на междинната реколта с 50 на сто през април до между 2300 и 2500 долара за тон, платени на производителя.
В други страни, където системата е либерализирана, като Камерун, Нигерия, Еквадор и Бразилия, производителите са се възползвали повече от нея, продавайки реколтата си на купувачи, готови да платят цени, близки до тези на стоковите пазари.
Големите преработватели, които мелят зърната на масло или прах, като например най-големият производител на шоколад в света - швейцарският „Бари Калебо“ (Barry Callebaut), американският търговец „Каргил“ (Cargill), сингапурският „Олам“ (Olam), обикновено са договорили голяма част от доставките си предварително. Но някои договори не бяха спазени, което ги принуди спешно да намерят суровина на високи цени и понякога да забавят производството във фабриките си.
„Бари Калебо“ посочи в началото на април, че е изтеглил повече от обикновено от паричния си поток, за да финансира покупките си, но разполага с достатъчно какао, за да отговори на търсенето.
Други, по-малки посредници, може да се затруднят да намерят средствата, необходими за адаптиране към новата среда.
„Контрабандистите вероятно потриват ръце като купуват малко над фиксираните цени в Кот д'Ивоар и Гана и препродават на пазарни цени от Того, Гвинея, Либерия или Сиера Леоне“, отбелязва Стив Уотъридж от „Услуги за тропически изследвания“ (Tropical Research Services - TRS).
Цените на какаото скачат, тъй като предлагането е по-ниско от търсенето за трета поредна година, според Международната организация по какаото (ICCO). Инвестиционните фондове усетиха накъде духа вятъра и заложиха на покачване на цените, прибирайки печалби в този процес.
Но от януари насам цените станаха много непостоянни, дори за спекулативните фондове, и много от тях се оттеглиха от пазарите. Броят на договорите спадна от 334 000 в средата на януари до 146 000 през април, обясни Оле Хансен, ръководител на звеното за анализи на инвестициите в суровини към датската инвестиционна банка „Саксо Банк“ (Saxo Bank).
„Не можем да обвиним спекулантите в изкуствено завишени цени“, допълни от своя страна Стив Уотъридж.
Търговските къщи и производителите на шоколад обикновено се предпазват от обръщане на посоката на цените, като залагат на обратната тенденция на финансовите пазари, като в този случай залагат на спад. Някои трябваше да депозират допълнителни средства при своите банкери, за да покрият потенциалните си загуби. Други трябваше да се откажат от тези финансови операции, което технически ги принуждава да изкупуват обратно договори на пазара и тези действия механично повишават цените.
Като се има предвид забавянето във времето между закупуването на суровини и производството, цената на шоколадовите блокчета и бисквитите, които в момента са на рафтовете, теоретично не би било възможно да се конкурират с гигантите в сектора като „Марс“ (Mars), „Монделийз“ (Mondelez), „Нестле“ (Nestlé), „Хършис“ (Hershey's) и „Фереро“ (Ferrero).
„Ние сме изцяло заети с бъдещите ни договори, които предстоят да бъдат сключени до края на годината“, потвърди главният изпълнителен директор на „Нестле“ Улф Шнайдер през април.
Дори сред занаятчийските и франчайзинг производители на шоколад суровината представлява само малка част от крайния продукт, върху който „има голям марж“, оценява Себастиен Ланглоа, съосновател на Френската какаова компания (Société franсaise du cocoa), която все още не е увеличила цените си.
