На 30 юни ще бъде избран нов патриарх измежду митрополитите Гавриил Ловчански, Даниил Видински и Григорий Врачански. В БПЦ се борят за надмощие два големи лагера - про- и антируски, както и множество по-малки. Замразената ревизия на НАП е напомняне, че новият глава на БПЦ ще трябва да реши какви да са отношенията с държавата.
Тази неделя в София ще се проведат избори. Те ще са по-особени и доста по-затворени. Малко над сто души в Синодалната палата ще избират нов глава на Българската православна църква. Списъкът с кандидати също няма да е особено дълъг и в него, за разлика от други сфери, Северна България ще има пълна доминация. Тримата, които Светият синод одобри за тази позиция, са митрополитите на Ловеч Гавриил, на Видин Даниил и на Враца Григорий.
Така следващата седмица БПЦ ще има нов патриарх. Това ще е важно събитие не само за онези, които следят отблизо делата на църквата.
Високото доверие дава всякакви възможности - за легитимация на политически сили - вътрешни и външни, на бизнес интереси и за влияние далеч отвъд видимото.
Пример е начинът, по който БПЦ се ползва с привилегии спрямо всички останали в държавата. Църквата, от една страна, е безотчетна организация с милиарди левове активи, хиляди имоти, много търговски дейности и никакви данъци, от друга, е бенефициент и на субсидия за десетки милиони левове годишно от държавния бюджет, както и на стотици милиони от фонд "Земеделие".
Това далеч не зависи от патриарха, който е по-скоро надзор, отколкото контрол над тази огромна институция. Но той е лицето ѝ вътре и вън. Как църквата общува с държавата и с политиците например зависи от неговия тон.
Как се избира нов духовен глава
За целта се свиква Патриаршески избирателен църковен събор в София, в Синодалната палата, организиран от посочения за временен наместник митрополит - в случая Григорий Врачански, който е и един от кандидатите (в църковните, за разлика от светските избори, това не се брои за конфликт на интереси).
Участие в събора взимат около 115 делегати от цялата страна. Те включват по петима представители на всяка епархия (трима клирици и двама миряни), по един представител на трите манастира, подчинени на Синода - Рилски, Бачковски и Троянски, избран от съответния манастирски събор, по двама представители на епархийските манастири, определени от съответния митрополит, и по един представител на средните духовни училища и архиереите.
Софийската епархия се ползва с особена привилегия, защото разполага с десет представители, или двойно повече от всяка друга - тя избира освен патриарх и неин бъдещ митрополит.
За да бъдат легитимни изборите, е нужно присъствието на поне три четвърти от квалифицираните представители. Ако тази бройка не присъства в деня на избора, то съборът се разпуска за един час, докато не се съберат поне 50 плюс 1 от всички представители, в противен случай се насрочва нова дата на избори. На практика е възможно нов патриарх да бъде избран от по-малко от 60 души.
Патриаршеският избирателен събор продължава, докато един от тримата кандидати не получи поне две трети от гласовете на всички присъстващи.
Стратегически избор
На 20 юни се проведе среща на Светия синод, на която бяха избрани тримата кандидати за патриарх - митрополитите на Ловеч, Видин и Враца. За да се стигне до този избор обаче, се проведоха цели 42 тура на гласуване, което демонстрира липсата на съгласие в Синода. Според Дилян Николчев, професор по църковно право, единственият изход от ситуацията е бил нарушение на устава на църквата.
"Уставът изисква и тримата кандидати да са избрани с две трети гласове. В случая на 14 възможни гласа това означава наличието на 9 ⅔ гласове, което е по-скоро близко до 10 гласа. Подобна ситуация имаше и при избора на вече покойния патриарх Неофит, когато отново двама от кандидатите бяха избрани с 9 гласа. Не знаем подробности около заседанието, а само, че е имало 42 тура и навярно са стигнали до решение да нарушат устава и да не спазват това изискване", коментира за "Капитал" Николчев.
От тримата избраници, единственият с отявлено мнозинство е бил митрополитът на Враца Григорий. Той е приеман за компромисна фигура между двата лагера за бъдещето на църквата. Другите двама митрополити имат доста отчетлива позиция: Гавриил е известен привърженик на РПЦ и през 2022 г. отслужи литургия заедно с външния министър на Московската патриаршия митрополит Антоний. А Даниил е приеман за краен дори в БПЦ: той отхвърли осъждането на войната в Украйна, което направи самият патриарх миналата година, и публикува "Окръжно" до клира си за подкрепа за руските действия и искане това да се включи в литургии.
Водачът на другия лагер - за сближаване с Вселенската патриаршия и признаване на украинската църква, пловдивският митрополит Николай, в крайна сметка сам се извади от избора, въпреки очакванията, че този път той ще иска да се бори за поста.
Гавриил Ловчански ще участва за втори път на избори за патриарх. Митрополитът завършва своето образование и прави докторантура в Московската духовна академия, като прекарва пет години в руската столица - от 1986 до 1991 г., и по това време е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, какъвто остава до 1991 г. Въведен е в архимандритско достойнство в Москва от Минския и Белоруски митрополит Филарет.
Даниил Видински е митрополит от 2018 г. и е виден поддръжник на Русия и нейните политики и често е определян като аутсайдер в политическия живот на църквата. В продължение на 10 години преди това той е викарен епископ по молба на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф.
Григорий Врачански в момента е изпълняващ функцията на временен наместник на Светия синод до изборите на патриарх - избори, които той ще трябва да организира и председателства. Той е дипломиран в Богословския факултет на Атинския университет "Каподистрия". Митрополит Григорий също бива определян като компромисна фигура между лагерите.
Не СЕО, а надзорник
За разлика от други църкви, патриархът в БПЦ не се ползва с еднолична власт или мощ над другите митрополити. Той е по-скоро с административна роля и е председател на заседанията на Светия синод, Архиерейския събор и Църковния събор. Патриархът няма право да свиква без съгласието на Светия синод Църковен събор, какъвто не е бил свикван от поне 15 години, да управлява еднолично, да ръкополага епископи без съгласието на Светия синод. Едното право, което има над останалите митрополити, е, че може да одобрява и решава кога останалите членове на Светия синод отиват на почивка.
Така всеки митрополит може да се разполага със собствената си епархия и имуществата ѝ, които както стана ясно в случая със Сливенската и Пловдивската, не са никак малки.
Ето защо изборът на патриарх е по-скоро символ за пътя, по който тръгва БПЦ, отколкото делегиране на власт. А пред църквата стоят няколко големи въпроса: за украинската църква, за македонската и за връзките с руската (виж карето), както и въпросът за собствената ѝ отговорност пред държавата.
Никоя държава няма да позволи на нейна територия да има “шеста колона”, която да оперира на нейна територията или да се опитва да завладява канонични територии, каквито са в Александрийската църквата или с Руската църква в София. Тези инциденти не са случайни
Ревизията бе официално спряна до избора на нов патриарх, но предстои да стане ясно дали тя ще бъде възобновена или редицата срещи между представители на Светия синод и политическия елит в лицето на председателя на ДПС Делян Пеевски, президента Румен Радев и ясната близост с политически сили като ГЕРБ ще успеят да я спрат. Показателно е, че служебният кабинет, който е свързан с партията на Борисов, пое разходите по организацията на патриаршеския събор, въпреки че църквата претендира да е напълно независима от държавата.
Архимандрит Дионисий, който е ръководител на Централния щаб за провеждането на патриаршеския събор и последващата го интронизация, сподели преди време пред "Капитал" нещо, което обобщава добре темата.
"Българската православна църква се явява със статус на неприкосновеност, която не е резултат от нейни действия. В своето естество тя е независима или самостоятелна почти толкова, колкото един университет. Известно е, че прокуратурата никога не се занимава с нищо свързано с БПЦ, даже на ясни престъпления, и това е, защото БПЦ бе определена като последно убежище за високопоставени лица от Държавна сигурност и бившия генералитет в началото на прехода. БПЦ има шанс да се откъсне от това при сегашния избор на патриарх."Три църкви, три проблема
В края на март се проведе XXV Всесветовен руски народен събор "Настоящето и бъдещето на Руския свят", на който беше приета новата доктрина. В нея руският висш клир обяви дейностите на Русия в Украйна за свещена война против Запада, добавяйки сред целите ѝ "Възсъединяването на руския народ". Одобряването на директивата на РПЦ предизвика притеснения в страни като Естония, където парламентът обяви руската патриаршия за "институция, спонсорираща военната агресия на Русия". Русия работи активно за връзките си с БПЦ, през които минават различни интереси, както и да не бъде призната украинската църква, чиято независимост Вселенската патриаршия призна още през 2018 г. и това ще е първият голям въпрос за решаване.Вторият въпрос е свързан с Македонската църква. Светият синод избягва да вземе ясно отношение по автокефалията на църквата, което допълнително подклажда и проблемите между двете държави. Сръбската църква наскоро я призна, но Вселенската патриаршия не е, докато България има претенции към името Охридска архиепископия, под което име самата българска църква е съществувала векове наред. Там проблемът е и с реда, по който се признава една църква за автокефална - основен сблъсък между Москва и Истанбул.
Третият проблем е притеснителна реторика на съседна Сърбия, която заедно с Република Сръбска и Сръбската православна църква организира Общосръбският събор под мотото "Един народ, един събор на Сърбия и (Република) Сръбска" в началото на юни. На събора се заговори по-активно за реализацията на плана "Сръбски свят", който включва всички сърби и извън границите на страната, за "които сръбската национална, културна и духовна идентичност са висша ценност". "Сякаш старите идеи на диктатора Милошевич отпреди 30 години, които доведоха до опасните юговойни, оживяха в нов вариант, който е не по-малко опасен от предишните", както обобщи кореспондентката на БГНЕС в Белград Ели Юрукова
