„Нито едно правителство нямаше смелостта да каже на хората, че трябва да се преквалифицират. Всички те си измиват ръцете с Брюксел“, се казва в репортажа на АРТЕ, посветен на трудната раздяла на България с въгледобива.
„Бавно, но сигурно България извършва преход“, отбелязва телевизия ARTE в свой репортаж. Най-забележим е той по отношение на енергията - дълго време страната произвеждаше своята електроенергия предимно чрез въглища, но днес тя все повече разчита на ядрените мощности. Към 2009 година половината от електричеството е произвеждано от топлоелектрическите централи, а 35% от АЕЦ, припомня авторката Фани Лепине. 14 години по-късно - през 2023 година - съотношението вече е различно: енергията от въглища е под 30% от общото производство, а ядрената - 40 на сто.
Европейският съюз и Зелената сделка се приемат като заплаха
България е поела ангажимент в Брюксел да намали своите емисии на въглероден диоксид с 40% до 2026 година. Тази цел е почти неизпълнима, отчита ARTE, защото българската икономика е силно зависима от въглищата - най-вече в областите около Перник, Кюстендил и Стара Загора.
Репортерката на ARTE посещава комплекса на мини „Марица Изток“ и отбелязва, че е предвидено той да бъде закрит. Решението на България да затвори мините и електроцентралите, разположени близо до Стара Загора, предизвиква неразбиране и гняв у местните хора, казва още Лепине. Близо 10 хиляди работни места са застрашени.
Хората в региона са гневни
ARTE припомня за протестите на миньори и енергетици миналата година, които блокираха основни пътни артерии в България. Държавата обеща инвестиции за близо 500 милиона евро, за да запази работните места – с други думи да субсидира въгледобивната индустрия. Парите донякъде успокоиха гнева, но тревогата си остана, казва още Лепине.
Телевизията ни среща с Мартин Господинов, който работи като механик в рудник „Трояново Север“ от 13 години. Господинов бе единственият, който се съгласи да говори с нас“, казва репортерката на АРТЕ и пояснява: „Мнозина тук мислят, че ЕС е този, който нарежда закриването на централите, а Зелената сделка им е трън в очите“.
Протести на засегнатите от региона на Стара Загора имаше през 2023 година Снимка: BGNES
Подобно на много други, Господинов смята, че районът не е готов за енергийния преход и е твърде зависим от въглищата. Затова той се надява т.нар. Зелена сделка да бъде предоговорена. „Семействата тук са ангажирани във въгледобива – почти всеки втори човек в региона е свързан с този отрасъл“, казва той.
Вината е на българските политици
Кметът Живко Тодоров не обвинява Брюксел за очакваните мерки. Вината според него е на българските политици. Пред АРТЕ той казва, че нито едно правителство досега не имало смелостта да подготви хората за това, че трябва да се преквалифицират. Вместо това те си измиват ръцете с Брюксел.
„Хората са гневни, защото държавата не им е обяснила как ще изглежда екологичният преход в България“, казва Тодоров в репортажа на АРТЕ. България губи пари от това, че отлага необходимите решения за въгледобива, отбелязва Фани Лепине. И в момента 1,5 милиарда евро (от Плана за възстановяване и устойчивост - б.р.) са блокирани, докато правителството не представи убедителен план за закриването на въглищната индустрия.
„Когато говорите с хората в Стара Загора и региона, 95% от тях ще ви кажат, че не виждат истинска заплаха в климатичните промени“, казва екоекспертът Георги Стефанов. „Те възприемат въглищните ресурси като национално богатство, което е вярно. Но никой не им казва, че тук в България всяка година над 15 хиляди души умират заради замърсения въздух, а 3000 души умират от това, че горим въглища“, подчертава той.
Трудна политическа ситуация
„Тук в България правителствата напоследък се провалят едно след друго. Страната и в момента няма редовно правителство, казва в края на репортажа Фани Лепине. В тази ситуацията е много трудно да бъдат приложени непопулярни мерки, които да обвържат страната за години напред, обобщава тя.
