Земеделци не чакат на държавата и сами си правят противоградова защита
Всяка година гледаме един и същ филм - градушка унищожава хиляди декари засети площи, а държавната агенция, отговорна за противоградовата защита, се оправдава с един куп причини, които й пречат да разбие опасните облаци. Пострадалите земеделци масово не са застраховали насажденията си, защото не вярват, че застрахователите ще им платят обезщетения. И затова държавата отпуска помощи, които обаче покриват само частично загубите.
И тази година не се разминахме с този сценарий. Само в рамките на месец градушка унищожи трайни насаждения в шуменско, търговишко, разградско, новозагорско, сливенско, великотърновско... Ледената стихия става все по-яростна и по-честа - вероятно резултат от изменението в климата.
Търпението вече прелива чашата. Браншови сдружения на овощари и зеленчукопроизводители надигнаха вой след поредния погром и поискаха проверка на Националната агенцията за борба с градушките (НАБГ). Те искат да се каже ясно: защо въпреки многобройните изстреляни ракети, с които агенцията се хвали (над 11 хиляди от началото на сезона), град с огромна сила и размери помила градините им.
Всъщност
територията на страната ни е доста слабо покрита от противоградовата защита,
изградена от държавата. В България с ракетен способ до 2019 г. са се пазели единствено земеделските земи от Видин до Плевен и в Горнотракийската низина. От 2019 г. защитната система покрива и подбалканските полета и по-голямата част от Хасковска област. Всичко друго е оставено незащитено от стихията. Едва от три години Северна Централна и Североизточна България се пазят със самолетен способ, за което държавата е наела частна фирма, която използва летището в с. Щръклево, Русенско.
Отговорът защо голяма част от територията на страната остава извън обсега на противоградовите ракети е доста неубедителен. „В годините, когато се е създавала противоградовата защита в България (1968 г.), се е преценило, че тя ще защитава само най-градобитните територии - там, където най-често и с най-голяма мощ падат градушки. Затова и регионалните звена на агенцията и ракетните площадки са там, където са сега“, разясни наскоро директорът на Агенцията за борба с градушките Валери Ценов.
Съществуващите у нас площадки за изстрелване на ракети са 263 и за неосведомените читатели този брой може да изглежда доста голям. За земеделските стопани обаче е абсолютно недостатъчен, а съществуващите площадки са с малък периметър на защита - нещо, което признават и агроминистерството, и агенцията.
Оказва се, че и ракетният способ, и самолетният, имат ограничена свобода на действие. Не може да се изстрелват ракети в близост до летища, заводи, магистрали, малки и големи населени места. Не може и над планини (което бе причината за унищожителната градушка в Казанлък и Шипка, а след това и Нова Загора преди седмица. В случая градоносният облак необезспокоявано се е движел и развивал няколко часа над Стара планина от Ботевград в посока на изток.)
Трите самолета (всъщност два, защото третият бил развален), с които се пази Северна Централна и Североизточна България, също не може да летят без разрешение от РВД, а често то се дава със закъснение заради трафика в небето.
А всяко забавяне намалява шансовете за ефективното третиране на градоносните облаци със специалните реагенти - сребъред йодид. Ако това не се направи в сравнително ранен стадий на формиране на ледените зърна, нищо не може да спре падането на едра градушка с големи поражения за насажденията, къщите, автомобилите.
След дъжд качулка е обещанието на министъра на земеделието
Георги Тахов да се изградят час по-скоро още 25 ракетни площадки - някои в пазените до момента райони, други в съвсем нови. „Това едва ли ще реши проблемите, но все пак е нещо. Защото през последните години нито един министър на земеделието не се ангажира и с толкова“, коментира за „Сега“ Цветан Цеков, председател на браншовата камара „Плодове и зеленчуци“.
Друг е въпросът дали времето ще стигне на служебния министър Тахов да задейства процедурите. Или и това обещание ще е поредното потънало в забвение от следващите земеделски министри.
Засега от агроведомството запазват мълчание за качеството на използваните противоградови ракети, предстои да видим какво ще покаже одитът в Агенцията за борба с градушките. Оттам настояват, че качеството е добро, доказано от фирмата-доставчик с представени сертификати, издадени от международни лаборатории.
На срещата на разгневените земеделци със земеделския министър и ръководството на НАБГ обаче се е потвърдил недостатъчният обхват на ракетите. Използваните от агенцията противоградови ракети достигат до 7000-8000 метра височина, докато т.нар. градоносни суперклетки се зараждат в стратосферата на височина от 12 000 - 15 000 метра. Т.е. реално ракетите изобщо не достигат до тях.
Самолетите също не може да третират облаци на такива височини. Те летят до малко над 3000 метра и „засяват“ градоносните облаци само в тяхната основа.
Спасението на даващите е оставено в ръцете на самите давещи се.
При толкова много дефицити и ограничения земеделците са принудени да се спасяват поединично.
„Още преди 15 години осъзнах, че ако сам не си помогна, няма кой да ми помогне“, разказа за „Сега“ Цветан Цеков, който освен че е председател на браншовата камара „Плодове и зеленчуци“, е и един от големите биопроизводители на ябълки, круши и вишни у нас.
Първоначално той купува защитна мрежа за своите овощни градини в Ботевградско - район с много градушки, но заради близостта до летището в София, изключен от държавната противоградова защита.
Защитните мрежи за овошните градини обаче се оказват неефективни при едри зърна град, защото ги разкъсват. Затова Цеков инвестира немалка сума в специално оръдие за защита - генератор на ударни вълни, които се получават от нагнетяване на ацетиленов газ и кислород. Тези вълни със скоростта на звука достигат облачните образования до стратосферата и разбиват кристалните зърна в зародиш. Откакто ползва това съоръжание, опасна градушка над овошните градини в ботевградското село Радотина, не е падала.
По подобен начин зеленчукопроизводителят „Гимел“ спасява оранжериите си в Пазарджишко и Левски.
В старозагорско „Дерони“ пази зеленчуковите си градини с две противоградни оръдия. И не рискува огромните си инвестиции, като разчита само на местните ракетни площадки на НАБГ.
Между 30 и 40 земеделци в страната притежават такива съоръжения за локална защита и сами се пазят от градушката. Част от тях са вложили лични инвестиции, други са успели да спечелят грант по европрограма. Тя обаче е била „отворена“ само през 2022 г. и незнайно защо министерството на земеделието я спира, въпреки отчетеното зачествяване на екстремални климатични условия.
Другата неизменна тема, която изскача след всяко природно бедствие, и все не може да намери решение, са проблемите със застраховането.
Застрахователите отказват да застраховат насаждения в райони,
които не се пазят от ракетите на Агенцията за борба с градушките, оплакват се селските стопани. Не се застраховат и оранжерии, защото пораженията от счупени стъкла са огромни и застрахователят не иска да поеме този риск. Не застраховат и площи в сезона на сланите преди 22 април.
От застрахователния бранш обясниха тези дни, че това не е точно така - всичко можело да бъде застраховано, но си има цена. Земеделците контрират с други наблюдения - застрахователите търсят всякакви причини да не изплатят щетата.
Последните погроми на градушката отново извадиха на дневен ред идеята за създаване на Гаранционен фонд, който да събира отчисления от всички земеделци и след това на солидарен принцип с тях да се обезщетяват пострадалите. Освен при градушка фондът ще обезщетява и за унищожена земеделската продукция от наводнения, измръзване и суша. При това не само, когато щетата е 100%, както в момента работи механизмът на помощите за пропаднали площи.
Министър Тахов е представил на фермерите няколко варианта за подобен гаранционен фонд. Единият е
фондът да се пълни с отчисления от агросубсидиите
Ако всеки земеделец отдели 1.5% от директните плащания, които получава годишно, може да се съберат около 40-45 млн. лв. За сравнение миналата година за пропаднали площи от държавния бюджет са платени 27 млн. лв.
Вариантът с гаранционен фонд изглежда по-справедлив, вместо всяка година земеделците хем да получават субсидии, хем бюджетът да покрива загубите им заради природни катаклизми.
Далновидно е също така от европарите за подпомагане на селското стопанство да се заделят средства за локални противоградови защити за малките земеделски производители, особено в непокритите от държавната система райони.
Идеи много, дискусии много, мерки много... Но защо нищо не се случва години наред?
