Нобеловият лауреат Венки Рамакришнан разказва подробности за новата си книга, която разглежда изследванията за стареенето, смъртта и дълголетието, и засяга големи философски въпроси

Мухите еднодневки живеят само един ден. Галапагоските костенурки могат да достигнат възраст 170 години. Гренландската акула държи световния рекорд с над 400 години живот.

Венки Рамакришнан, нобелов лауреат и автор на наскоро издадената „Защо умираме: Новата наука за стареенето и търсенето на безсмъртие“ („Why We Die: The New Science of Aging and the Quest for Immortality“), отбелязва огромните вариации на продължителността на живота в естествения свят. Смъртта е сигурна, доколкото знаем. Но няма физичен или химичен закон, който да казва, че това трябва да се случи в точно определено време, което повдига други, по-философски въпроси.

Досега са вложени много усилия и милиарди долари разходи за научни изследвания за забавяне или спиране на стареенето

Книгата на Рамакришнан е безпристрастно пътуване през сегашното научно разбиране за стареенето и смъртта, което основно се свежда до натрупване на химическо увреждане на молекули и клетки.

„Въпросът е дали можем да се справим с процесите на стареене, като същевременно запазим това, което ни прави хора“, коментира Рамакришнан по време на интервю за MIT Technology Review. „И дали можем да направим това по безопасен и ефективен начин."

Дори ако безсмъртието - или просто живот, продължаващ много дълго време - бе теоретично възможен, трябва ли да се опитваме да го постигнем? Рамакришнан сравнява този въпрос с други морални размишления.

„Няма физически или химичен закон, който да казва, че не можем да колонизираме други галактики, или космическото пространство, или дори Марс“, отбелязва нобелистът. „Бих го поставил в същата категория. И това ще изисква огромни постижения в науката, които все още не сме направили."

Но всъщност сме на крачка от тези големи открития в преследване на безсмъртието. Рамакришнан посочва, че областта се развива много бързо и голяма част от постиженията се появяват на неочаквани места.

Например рапамицинът, лекарство, изолирано за първи път през 60-те години на миналия век от бактерия на Великденския остров, за което е установено, че има противогъбични, имуносупресивни и противоракови свойства. Рапамицинът е насочен към  голяма молекулярна сигнална каскада в клетките, наречена TOR, която регулира много функции, които са основни за живота. Рапамицинът привлече отново внимание заради потенциала си да обърне процеса на стареене чрез насочване към клетъчното сигнализиране, свързано с физиологични промени и заболявания при възрастни хора.

Други насоки включват имитиране на ефектите против стареене на калорийното ограничение, показани при мишки, както и една особено вълнуваща област, наречена клетъчно препрограмиране. Това означава по същество да се върне часовника назад в напълно развити клетки.

Най-известният основополагащ експеримент в тази област е на учения от университета в Киото и Нобелов лауреат Шиня Яманака (Shinya Yamanaka), който показа, че само четири транскрипционни фактора могат да върнат една възрастна клетка обратно към плурипотентна стволова клетка, създавайки това, което сега е известно като индуцирани плурипотентни стволови клетки.

Плурипотентност

Плурипотентност означава способността на клетките да се превръщат, в който и да е друг клетъчен тип. При наблюдаване на развитието на миши ембрионални стволови клетки се установило, че в началото те нямат часовник, но с течение на развитието им той в един момент се появява. Когато клетките биват дедиференцирани, съответно, часовникът им се изключва.

Рамакришнан спечели Нобеловата награда за химия за 2009 г. за откритието на структурата на рибозомата. Той обяснява, че се е чувствал квалифициран да напише тази книга, тъй като „няма никакво участие“ в изследвания на стареенето. Като молекулярен биолог, който е изучавал фундаменталните процеси за това как клетките произвеждат протеини, той има връзки в тази област, без да е твърде близо до някоя от тях.

Работейки над книгата, той се е старал да избегне интервюирането на учени с търговски компании, свързани със стареенето.

Предпоставки за конфликт на интереси има предостатъчно.

През последните десетилетия светът стана свидетел на бум в изследванията на стареенето, с милиарди долари, похарчени от правителствени агенции и частни компании. А потребителският пазар на продукти се прогнозира да достигне 93 милиарда долара до 2027 г.

В резултат на това неверните или преувеличени твърдения от компании, обещаващи по-дълъг живот, в момента стават все повече, отбеляза Рамакришнан. Той споделя един пример: в Amazon се продават добавки, предназначени да удължат теломерите на човек или генетични сегменти, които се свиват с възрастта.

„Разбира се, те не са одобрени от FDA. Няма клинични изпитвания и не е ясно каква е тяхната основа“, посочва Рамакришнан.

Но търсене има. И ще става все повече.

Източник: Science is making anti-aging progress. But do we want to live forever?, Anne J. Manning, Harvard Staff Writer