В западните индустриални диети сериозно липсват фибри и това може да промени из основи начина, по който червата ни храносмилат твърдата растителна материя.
Въпреки че плодовете и зеленчуците са ключова част от човешката диета, учените едва сега започват да разбират как телата ни разграждат най-разпространеното органично съединение на Земята: целулозата - твърдия материал, който изгражда клетъчните стени на растенията.
Сега ново проучване на международен екип от изследователи открива непознати досега микроби, които се крият в човешките черва и са способни да разграждат целулозата.
В продължение на десетилетия се приемаше, че човешкият организъм не може да разгражда целулозата, както това става в червата на крави, коне, овце или други бозайници. Едва през 2003 г. учените откриват човешки чревни бактерии, които все пак могат да разграждат тези влакна.
Последното проучване разчита на гените на същата бактерия, за да търси други подобни на нея. При изчерпателния анализ са използвани фекални проби за изследване на чревния микробиом на хора от различни времена и региони. Откритията показват, че имаме повече общи черти със селскостопанските животни, отколкото някога сме смятали.
Оказва се, че червата ни притежават няколко вида целулозопоглъщащи микроби, които досега са убягвали от вниманието ни. Един вид е силно свързан с копитни бозайници, друг - с приматите, а трети - с хората.
И трите принадлежат към рода Ruminococcus, за който е известно, че вече има представители в здрави (и нездрави) човешки черва - и притежават гени, участващи в храносмилането на целулоза.
Във фекални проби от ловци-събирачи, селско население и древни хора, живели преди 1000-2000 години, трите вида микроби са били в изобилие.
Въпреки това в популациите от съвременните индустриализирани общества същите чревни микроби са „видимо редки“.
„Тези констатации в съвкупност предполагат спад на въпросните видове в човешките черва, вероятно повлиян от преминаването към западен начин на живот“, пишат авторите на изследването, ръководено от микробиолога Сара Мораис от Университета „Бен-Гурион“ в Негев, Израел.
Ако микробите Ruminococcus са лишени от растителни влакна, напълно възможно е броят им в червата да намалее, обясняват изследователите. Опасенията са, че тези липсващи видове по някакъв начин допринасят за лошото метаболитно здраве сред съвременните урбанизирани хора.
Тази възможност все още трябва да бъде проучена, но авторите на настоящото изследване смятат, че „може да има потенциал за умишлено повторно въвеждане или обогатяване на тези видове в човешките черва“ чрез хранителни добавки или специализирани пробиотици.
Днес някои проучвания сочат, че настоящите препоръки за прием на фибри са твърде ниски в индустриализираните общества и че в резултат на това човешкото здраве може да пострада.
Първоначалните изследвания показват, че добавките с целулоза, подобно на растителните фибри, могат да доведат до многобройни и разнообразни ползи за здравето, включително промени в чревните микроби, имунните реакции и генната експресия.
Но този път на изследване като цяло е „доста неизследван“. Въпреки че асоциациите изглеждат обещаващи, основните механизми до голяма степен са загадка.
Настоящото проучване е важна стъпка напред, тъй като извежда на бял свят неизвестни досега чревни бактерии, които могат да бъдат важни участници в здравето на човешките черва.
Еволюционният анализ „категорично предполага“, че щамът на бактериите Ruminococcus, свързан с човека, първоначално е бил пренесен при нас от червата на преживните животни, вероятно по време на опитомяването им.
Следователно животът с животни може да е подобрил способността ни да усвояваме растенията. Откакто са се настанили в червата ни, тези микроби Ruminococcus са превърнали човешкото тяло в свое.
В сравнение с видовете Ruminococcus в червата на други бозайници и нечовекоподобни примати, тези в нас изглежда са се адаптирали към новата си екосистема и са придобили гени от съседните чревни микроби.
След хиляди години обаче този подвиг на „колонизация“ може да се окаже застрашен. В някои части на света човешките черва може би вече не са подходящ дом за тези микроби.
Как се отразява това на здравето ни? На този етап все още не знаем.
Изследването е публикувано в Science.
Източник: Science Alert
