Токът за бита ще поскъпне с около 2 процента от 1 юли, „всички други тълкувания по темата са спекулации“, заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов преди седмица. Тогава той каза, че има уверенията на правителството да бъдат осигурини средства, с които да се покрие дефицитът във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС), формиран именно от действащото в момента ценово решение на регулатора.
Същото заяви в сряда и премиерът Димитър Главчев, а часове по-късно Министерският съвет прие едно голямо правно нищо като решение на проблема. Според постановлението, до края на юли трябва да се изясни точният размер на недостига, който в момента е 449 млн. лв., а до края на октомври министърът на енергетиката да предложи мерки за осигуряване на парите от държавния бюджет. Те на свой ред трябва да бъдат платени до края на 2024 г. Тоест дефицитът си остава и решението за преодоляването му тепърва предстои.
И, да! Иван Иванов все така има уверения, но дупката във фонда все така стои.
Решаване или задълбочаване на проблема
Според Радослав Рибарски, бивш депутат от „Продължаваме промяната-Демократична България“, който един парламент назад оглавяваше енергийната комисия, „обявеното вчера решение на Министерския съвет не само не решава проблема с дефицита във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, но поставя в патова ситуация и енергийния регулатор“.
Причината е, че КЕВР трябва да си затвори очите за висящия дефицит и да вземе решение за повишение на цената с 2 процента на базата на голото обещание, че някога сметката на фонда ще бъде покрита с бюджетни средства.
А предишното правителство бе взело решение за вноска от „Българския енергиен холдинг“ във фонда за покриване на дефицита му, но служебното го отмени с мотива, че може да се приеме от Европейската комисия за държавна помощ. Точно такава обаче би било бъдещото плащане от бюджета, ако се вземе подобно решение наесен.
Най-вероятно КЕВР ще приеме формалното обещание на сегашния кабинет, защото след като е дадена заявка само за 2% поскъпване на тока, Иванов би взривил предизборно обществото, ако обяви десетократно по-висок процент.
И макар постановлението на кабинета „Главчев“ да не върши юридически никаква работа, КЕВР ще го ползва като смокинов лист за решение, което само след няколко месеца може да доведе до сериозни проблеми.
Освен ако регулаторът не преформатира сериозно приходите и разходите на фонда за следващия ценови регулаторен период от 1 юли 2024 г. до 30 юни 2025 г.
Минали грешки и днешното им отражение
Сегашният дефицит във ФСЕС реално започва да се трупа още миналия ноември, когато цените на електроенергията на свободния пазар спадат значително под прогнозираните от КЕВР. При определена борсова цена от 255 лв./МВтч за всички 12 месеца, тя от миналата късна есен се върти около 130-140 лв./МВтч средномесечно. Така отчисленията във ФСЕС от продажбите на всички електроцентрали – 5% от приходите, спадат главоломно. Намаляват значително и изчислените постъпления от продажбата на държавните спестени парникови газове. Заложените в ценовото решение цени за квотите са 85 евро за тон, а те реално варират между 55 и 65 евро.
В същото време цените на произведения от топлофикациите по високоефективен начин ток са разчетени по прогнозни и доста по-високи от реалните тарифи на газа и на парниковите квоти. Така тези дружества получават много повече компенсации от ФСЕС, отколкото би трябвало. Предвидените за тях разходи на фонда са 1.1 млрд. лв. за дванадесетте месеца, припомня Рибарски. Той даде пример със софийското дружество, което при определена цена на тока от 955 лв./МВтч получава 700 лв. компенсация за всеки мегаватчас.
Според оценка на независими експерти реално топлофикациите е трябвало да вземат с около 500 млн. лв. по-малко от миналия юли досега.
Подобно е положението и с определените тарифи за мрежовите услуги на електроразпределителните дружества на „Електрохолд“, ЕВН и „Енерго-Про“. Те също имат надвзети приходи, които сега би трябвало да се отчетат в новите цени и те да намалеят. Вероятно това има своя ефект върху прогнозата на КЕВР за едва 2-процентно поскъпване на тока за домакинствата.
Ще върнат ли топлофикациите надвзетите суми?
Ако следва собствените си правила, сега регулаторът бе трябвало значително да намали цените на топлофикациите и на ЕРП-тата, за компенсира не правомерно взетите приходи. Дали обаче част от тях ще бъдат възстановени във фонда, а не само на крайните потребители, предстои да се види от доклада на КЕВР за новите цени на тока.
Фондът финансово е обезкървен и от решението на регулатора токът за бита от 1 юли 2023 г. да се продава за 115 лв./МВтч. Това е повече от два пъти по-ниско от определената от самата КЕВР прогнозна борсова цена от 255 лв./МВтч. Тоест, общественият доставчик „Национална електрическа компания“ (НЕК) купуваше ток от американските ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ и „КонтурГлобал Марица Изток 3“ (която обаче от февруари 2024 г. не работи), от своите хидроцентрали и от възобновяеми източници на цени над определената от КЕВР и разликата се доплаща от фонда.
Цени на доверие или 20% поскъпване?
За да се реши по пазарен начин този дефицит, комисията би трябвало да върне в цената на тока за бита компонентата „задължение към обществото“, каквато плащаха домакинствата, но от няколко години я няма. Това, по изчисления на бившия депутат и председател на енергийната комисия в последния парламент Делян Добрев от ГЕРБ, би довело до ръст на цената с 20 процента. В предизборно време няма кой да си позволи лукса да обяви подобно увеличение.
Така остава вариантът с приемане на доверие, че наесен правителството, което и да е то, ще покрие недостига във ФСЕС, а новото ценово решение на комисията ще е такова, че няма да позволи трупането на нов дефицит.
И ролята на държавната ТЕЦ
Голямото неизвестно в цената на тока за бита обаче е и дали в квотите за производство на електроенергия за домакинствата ще бъде включена и държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“. Какви цени е поискала тя от регулатора е заличено в заявлението ѝ, но със сигурност ще са поне двойни на пазарните, което би трябвало автоматично да я изхвърли от защитения пазар. В последните две години обаче министрите на енергетиката подписваха заповед за определяне на квота за държавната ТЕЦ за защитения пазар, което например миналата година добави един процент към първоначално изчислената цена от 1 юли 2023 г.
Сега все още заповед на министъра за подобна квота няма, но очакванията са да бъде определена и от размера ѝ ще зависи промяната на тези около 2 процента поскъпване и дали те няма да се доближат по-скоро до 3.
От заявлението на „Националната електрическа компания“ става ясно, че са ѝ нужни 2.6 тераватчаса от кондензационни въглищни мощности, за да може да се балансира по-ефективно потреблението. Ако всички тези количества се дадат на ТЕЦ „Марица Изток 2“, отражението върху цената нагоре ще е доста по-съществено от процент. Изпълнителният директор на НЕК Мартин Георгиев коментира преди дни пред журналисти, че голяма част от необходимите гъвкави мощности в сегашния регулаторен период са идвали от спрялата ТЕЦ „КонтурГлобал“. Тя прекрати работа заради изтичане на договора за задължителното купуване на електроенергията ѝ именно от НЕК. Дали е възможно обаче връщането ѝ на пазара и на какви цени, засега не е ясно.
Та КЕВР наистина в момента е поставена, ако не в патова, то в изключително сложна ситуация, в която не е ясно дали има полезен ход за изправянето на силно изкривения в момента от регулаторни решения и доста грешни прогнози пазар.
Което пък показва с още по-голяма сила, че държавата и политиците нямат място в определянето на цените, а това трябва да се остави на пазара под строгия надзор за спазването на правилата за функционирането му.
