През 2018 г. сателитни снимки заснемат зашеметяваща спирала от цианобактерии, цъфтящи в Балтийско море. Заради въртящата се маса от микроводорасли се е създава масивна „мъртва зона“ с размерите на повече от половин България, която лишаваше водата от кислород

Тази поразителна зелена спирала се появява в Балтийско море по време на масов цъфтеж на водорасли през 2018 г. Въпреки че въртящите се микроорганизми изглеждат красиво в изображението, те всъщност създават огромна, токсична „мъртва зона“.

Голямата спирала, която е около 25 километра в най-широката си част, се появява във Финския залив - ръкав на Балтийско море, притиснат между Финландия, Естония и Русия. Спиралата се състои главно от малки фотосинтезиращи морски бактерии, наречени цианобактерии, както и малко диатомеи - планктон с прозрачна броня.

Микроскопичните организми са хванати в голям водовъртеж, създаден от сблъсъка на две противоположни течения. Морските течения често отнасят водораслите, създавайки впечатляващи морски пейзажи, когато се гледат отгоре. Въпреки това е рядкост да се види толкова перфектно оформена спирала.

Водораслите естествено цъфтят всяко лято в този район на морето, когато вертикалното размесване на водата извежда богати на хранителни вещества слоеве на повърхността. Но през последните десетилетия тези цъфтежи рязко се увеличиха по размер и честота в резултат на човешката дейност - във водата се изхвърлят допълнителни хранителни вещества под формата на селскостопански отпадъчни води.

Между 2003 г. и 2020 г. средният размер на цъфтежа на водорасли се е увеличил с 13% в световен мащаб, показва проучване от 2023 г.

Спиралата на цианобактерии е част от много по-масов цъфтеж на водорасли, който покрива големи части от Финския залив.

Кредит: NASA Earth Observatory/Landsat

Въпреки че цъфтежът на водораслите може да е визуално поразително красив, той може да бъде и изключително разрушителен. Когато водораслите се натрупват близо до повърхността, те временно намаляват количеството кислород във водите отдолу, потенциално задушавайки плаващите там морски създания, които филтрират кислорода от водата, за да дишат, съобщава Океанографския институт Уудс Хоулс. Учените често наричат ​​тези зони с недостиг на кислород „мъртви зони“.

С увеличаването на цъфтежа се увеличава и площта на мъртвите зони. Когато бе направено това изображение през 2018 г., мъртвата зона във Финския залив покрива около 70 000 квадратни километра, приблизително размера на Латвия или половин България.

Не само, че мъртвите зони стават все по-големи, те стават и по-смъртоносни. Повишаващите се температури на морската повърхност, предизвикани от климатичните промени, причинени от човека, означават, че горните водни слоеве не могат да задържат толкова кислород, колкото преди, което кара нивата на кислород да спаднат до опасни нива. Проучване от 2018 г. разкрива, че през миналия век нивата на кислород в Балтийско море са спаднали до най-ниските си нива от 1500 години.

Вероятно ще видим по-обширен цъфтеж на водорасли по целия свят това лято благодарение на рекордните температури на морската повърхност през последната година, които бяха частично предизвикани от неотдавнашното събитие Ел Ниньо.

Справка: A 1500-year multiproxy record of coastal hypoxia from the northern Baltic Sea indicates unprecedented deoxygenation over the 20th century; Sami A. Jokinen, Joonas J. Virtasalo, Tom Jilbert, Jérôme Kaiser, Olaf Dellwig, Helge W. Arz, Jari Hänninen, Laura Arppe, Miia Collander and Timo Saarinen; Biogeosciences; open-access journal of the European Geosciences Union;  https://doi.org/10.5194/bg-15-3975-2018

Източник: Earth from space: Ethereal algal vortex blooms at the heart of massive Baltic 'dead zone', Harry Baker , Live Science