Възможно е току-що да сме направили огромна крачка към разрешаването на загадката, която обърква учените повече от век.
Откакто слънчевото магнитно поле е открито за първи път през 1908 г., ние се опитваме да разберем къде в Слънцето се създава то - в областта, известна като динамо.
Сега ново изследване, ръководено от математика Джефри Васил от Единбургския университет, установи, че слънчевото динамо не се намира дълбоко в Слънцето, както се смяташе досега, а съвсем близо до повърхността му, на дълбочина само 32 000 км.
Защо това е важно? Защото слабо проучените цикли на активност на Слънцето са свързани по някакъв начин с неговото магнитно поле - а да се знае къде се намира динамото е от ключово значение, за да се разбере какво задвижва слънчевите цикли.
"Разбирането на произхода на магнитното поле на Слънцето е отворен въпрос още от времето на Галилей и е важно за прогнозиране на бъдещата слънчева активност, като например изригванията, които могат да ударят Земята", казва приложният математик Даниел Лекоане от Северозападния университет в Илинойс.
"Тази работа предлага нова хипотеза за начина, по който се генерира магнитното поле на Слънцето, която отговаря по-добре на наблюденията на Слънцето и, надяваме се, може да се използва за по-добри прогнози на слънчевата активност", споделя още Лекоане.
Слънчевото магнитно поле е изключително разбъркано и динамично и учените отдавна се опитват да разберат в детайли какво го генерира.
Знаем, че магнитното поле на Земята се генерира от динамо във външното й ядро: конвектираща, въртяща се, електропроводима течност, която превръща кинетичната енергия в електрически и магнитни полета, простиращи се далеч в пространството.
Вътрешните процеси на Слънцето са много по-сложни и трудни за наблюдение от тези на планетата, на която живеем, но те имат голямо влияние.
Магнитната активност на Слънцето е свързана с активността на слънчевите петна, изригванията и изхвърлянията на коронална маса. Това определя космическото време, което може да има забележимо и потенциално опасно въздействие върху Земята.
Тази активност се променя на цикли от приблизително 11 години. По време на слънчевия максимум, когато Слънцето е най-активно, с бурни слънчеви петна и изригвания, магнитните му полюси променят полярността си. Има и други начини, по които поведението на Слънцето се променя.
Една от тях са торсионните трептения. Тъй като Слънцето не е твърдо тяло, а флуид, то не се върти с една и съща скорост в световен мащаб. Торсионните осцилации са подповърхностни промени във въртенето на Слънцето на определени географски ширини и са тясно свързани с цикъла на слънчевите петна.
"Тъй като вълната има същия период като магнитния цикъл, се смяташе, че тези явления са свързани", обяснява Лекоане.
Традиционната "дълбока теория" на слънчевото магнитно поле обаче не обяснява откъде идват тези торсионни колебания. Интригуваща улика е, че торсионните осцилации са само в близост до повърхността на Слънцето.
