Една лъжа, повторена сто пъти, става истина. Запознайте се с някои от най-широко разпространените "истини" за човешката психика, които, независимо колко ги повтаряме, остават далеч от реалността, пише "Обекти".

1. Използваме само 10% от мозъка си. Де да беше така! Томографските изследвания на мозъка и неврохиругията досега не са открили никакви "спящи зони". Твърдението най-вероятно датира отпреди век - психологът Уилям Джеймс заявил, че се съмнява дали средния човек използва и една десета от интелектуалния си потенциал.

2. Детекторът на лъжата не лъже. Полиграфът измерва съвкупност от физиологични показатели - кръвно налягане, кожна проводимост, пулс, дишане и други. Твърденията на производителите му, че има точност 90 - 95%, не са доказани. Изследване от 1997 г. сочи, че той "познава" само в 61% от случаите. "Точността" на полиграфа се дължи най-вече на техниката за разпит, която не се поддава на стандартизация. Много често разпитваният казва истината, а според апарата лъже. Всъщност той не показва говорим ли неистини, а дали сме напрегнати.

3. Противоположностите се привличат. Така твърдят любовните романи, филмите и съветниците от сайтовете за запознанства. Научните изследвания сочат обратното. Сходството в характерите е сред най-важните предпоставки за щастлива връзка - и това важи не само за дългосрочните взаимоотношения, посочва психологът Скот Лилиънфелд. Хората с противоположни характери рядко изпитват привличане един към друг. За семейното щастие пък било важно да не се различавате в една наглед незначителна черта - подредеността. Ако не сте особено организирани, не се събирайте с човек, който е маниак на тема ред.

4. Хипнотизираният прави това, което го накарате. Много филми използват подобно схващане в изграждането на сюжетите си: под хипноза човек може да извърши убийство, да бъде принуден да се самоубие или най-малкото, да повярва безрезервно във всичко, което му се каже. Нищо подобно. Множество експерименти показват, че хипнотизираният не върши нищо, което е в противовес със съзнателните му ценности, желания и забрани.

5. Вредно е да потискаш гнева си. Психологическите изследвания в последните 40 години опровергават това твърдение. Изливането на гнева, било то и върху неодушевени предмети, го разпалва още повече. Силовите спортове също не са отдушник на агресията. Напротив - засилват я. Откъде тогава идва схващането, че трябва да оставим разрушителната емоция да се вихри? На човек несъмнено му олеква, след като излее яда си. Но това няма нищо общо с крещенето и тръшкането на вещи: гневът не е емоция, която трае дълго.