В сръбското село Будяновци, което се намира недалеч от Белград, хората от години говорят за китайските екипи, появили се в района след свалянето на американски щурмови самолет F-117 със стелт технология през март 1999 г. и предлагащи да купят отломки от селяните, които си ги взели като сувенири.

Не е ясно с каква част от отломките са успели да се сдобият - голяма част от тях са в музея на авиацията в Белград. Освен това Золтан Дани, командирът на ракетната батарея, свалила самолета, казва, че все още пази отломки в гаража си. След кратка политическа кариера понастоящем Дани се подвизава като пекар.

През последните три години обаче в китайските социални мрежи се появиха спекулации, които може би се подхранват от правителството, че има връзка между операцията по събиране на отломки от американския самолет и американската бомбардировка на китайското посолство в Белград по-малко от два месеца по-късно - на 7 май 1999 г.

Китайските власти така и не приеха американските аргументи, че бомбардировката е била по погрешка и през последните години китайските медии обръщат голямо внимание на годишнината от бомбардировката и казват, че тя никога няма да бъде забравена.

Тази седмица китайският президент Си Цзинпин използва 25-ата годишнина от тази атака - при която в сградата на посолството бяха убити трима китайски граждани, за които се казва, че са били журналисти - като лайтмотив на държавните си посещения в Европа.

В статия за сръбски вестник Си отбеляза, че отношенията между Пекин и Белград са били подсилени от „кръвта и огъня“ на атаката.

Това беше припомняне, че Пекин смята, че е в епохална и невинаги безкръвна конфронтация с Вашингтон. С това също така бе даден и сигнал за надеждите на Китай, че възможно най-малко европейски страни ще застанат на страната на САЩ. В Сърбия в частност и китайските представители, и сръбските представители говориха за противопоставяне на американската хегемония.

Въпреки че планира пътуването да съвпадне с годишнината, китайският лидер не посети мястото на бомбардировката. Според в. „Саут Чайна морнинг пост“ Пекин е искал „да не се дистанцира“ от Съединените щати твърде много.

Обиколката на Си, която започна с визита във Франция и продължи в Сърбия и Унгария, е най-значимото му дипломатическо пътуване, откакто през ноември се срещна в Калифорния с американския президент Джо Байдън.

Унгарският премиер Виктор Орбан вече е най-близкият приятел на Китай в Европейския съюз, а със сръбския лидер Александър Вучич Пекин е още по-близък. Както Орбан, така и Вучич поддържат отношения и с Кремъл.

Сърбия е ухажвана от Москва, Пекин и Европейския съюз, както и от Франция, която ѝ продава нови изтребители. В същото време Белград има отколешен спор със Запада за Косово и се опитва да отблъсква западното влияние в останалите балкански страни.

Въпреки че тези отношения са в постоянна еволюция, усилията на Пекин да създаде разделения между западните страни далеч не са нещо ново, като Китай действа както самостоятелно, така и в комбина с Русия.

През 1958 г., когато САЩ заплашиха, че ще използват ядрени оръжия, за да сдържат Мао Цзедун от инвазия на острови, намиращи се под контрола на Тайван, и евентуални съветски действия срещу Западен Берлин, държавният секретар на САЩ Джон Фостър Дълес излага пред британския премиер Харолд Макмилън мнението си, че Москва и Пекин планират да разтегнат до неимоверност западните сили и да поставят бариера между САЩ и Европа.

През следващите две десетилетия САЩ допринасят за раздалечаването между Пекин и Москва, въпреки че Русия и Китай и сами допринасят доста за това. В по-ново време Путин и Си намериха общ език в противопоставянето на Запада - следва да се отбележи, че руските медии обърнаха дори по-голямо внимание на годишнината от бомбардировката, отколкото китайските медии.

Опитите на Запада да отдалечат Китай от Русия отново са в пълен ход - в същото време Германия и Франция едновременно полагат сериозни усилия за съхраняването на отношенията с Пекин.

Комплексна динамика

По този начин се стига до комплексно припокриване на няколко динамики. Във връзка с посещението си в Пекин през септември 2022 г. германският канцлер Олаф Шолц, в координация с правителството на Байдън, постави като предварително условие за срещата Китай да осъди потенциално използване на ядрени оръжия в Украйна. По този начин Кремъл бе принуден поне за известно време да поспре с апокалиптичните си ядрени заплахи.

Втората визита на Шолц в Пекин обаче, която се състоя миналия месец, бе разкритикувана в Европа и САЩ заради това, че е била твърде помирителна, отчасти защото се смята, че Шолц се е опитал да намали раздразнението на Пекин във връзка с публикуваната миналата година стратегия на Германия за Китай.

В стратегията намериха отражение по-широките съображения на Европа и Запада във връзка с китайския дъмпинг с евтини износни стоки, включително електромобили, и с индустриалния шпионаж и хакването на чувствителна търговска и друга информация.

При визитата на Си във Франция тази седмица председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че Европа трябва да направи повече в противопоставянето на Китай по множество въпроси, като предупреди, че в противен случай Европейският съюз ще трябва да „приложи в максимална степен“ търговските санкции на свое разположение, за да гарантира, че конкуренцията ще остане честна.

Макрон беше по-умерен в призивите си за по-балансирани търговски отношения, като се възползва от посещението на Си, за да лансира визията си за стратегически независима Европа, която не зависи нито от Вашингтон, нито от Пекин.

Освен това призова Китай да намали несмъртоносната си помощ за Москва в Украйна, като изтъкна, че оцеляването на правителството в Киев е жизненоважно за всички останали в Европа.

Самият факт, че тези обсъждания като цяло преминаха, без много-много да бъдат споменавани САЩ, вероятно ще бъде възприет като победа от Пекин. Скорошните преки обсъждания между САЩ и Китай напомняха на някои от най-разгорещените конфронтации от времената на Студената война. Когато държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен си тръгваше от Пекин при най-скорошното си посещение, на летището нямаше нито един китайски представител, който да го изпрати.