Тази вечер за 52-ри път беше запален церемониално огънят на Литературните дни „Южна пролет“. Честта през 2024 година е на поетът и есеист Иван Ланджев, който е носител на наградата „Пегас“ от 2011 година. Той запали огъня под съпровода на химна на „Южна пролет“ в изпълнение на Духов оркестър към община Хасково и Смесен хор „Родна песен“ , с диригент Мартин Антонов.
По традиция Дните на литературата, в рамките на които се провежда и уникалният за страната конкурс за дебютанти, бяха открити пред сградата на Театър „Иван Димов“.
Отново е пролет и съм радостен, че нашият красив град в следващите дни отново ще бъде сцена на младостта, на творчеството и на силното българско слово, каза в словото си кметът на Хасково Станислав Дечев, който приветства гостите пред театъра, участниците и журито в литературния конкурс.
Конкурсът за дебютанти в рамките на „Южна пролет“ винаги е имал специално място в неговата лична и творческа биография, тъй като човек не може да спечели награда за дебют два пъти и това го прави уникален. Освен това конкурсът има тежест в кариерата на всеки автор, който върви към своето утвърждаване, сподели Иван Ланджев. С приятни и носталгични чувства, с прекрасни спомени от церемонията и вълнението, той си спомня 2011 година, когато за последно е бил в южния град и когато става лауреат. Аз дължа много на това признание, което получих в Хасково преди 13 години за бъдещото си развитие, призна още носителят на бронзов Пегас за поезия.
След тържественото откриване на литературните празници в залата на театъра е лауреатската вечер на Иван Ланджев, Освен на бронзов Пегас от конкурса да дебют в литературата в Хасково, той е носител на Голямата награда за поезия „Орфеев венец“ през 2019 година, както и на отличията „Веселин Ханчев“ и „Владимир Башев“. Иван Ланджев е доктор по руска литература и преподавател. Негови стихотворения са преведени на 10 езика. Бил е сценарист на известни български сериали, сред които „Под прикритие“ и „Стъклен дом“.
Тази вечер в театъра е и срещата с Георги Милков, който представя книгата си „Истории от ръчния багаж“.
Красимира Славова
