Трима главни прокурори не се явиха за изслушване във Временната комисия за проверка на факти и обстоятелства за дейността на групата на Мартин Божанов - Нотариуса: Сотир Цацаров, Иван Гешев и и.ф. Борислав Сарафов. И тримата отклониха поканата на депутатите в писмен вид.
Единствено Иван Гешев своевременно заяви готовност да говори пред временната комисия и очаква нова покана след 10 април, когато ще бъде отново в страната.
Сотир Цацаров, понастоящем прокурор във Върховна прокуратура, изпрати писмо до депутатите във Временната комисия, с което категорично отказа да говори пред тази комисия, тъй като не одобрява начина на насрочване и провеждане на заседанията, които му създавали усещането, че целят политическа изява на отделни народни представители. Цацаров говори пред Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет преди седмица, където пространно изложи свои възгледи по казуса Нотариуса, без да получи нито един въпрос.
Също като Цацаров, Сарафов реагира на поканата на депутатите непосредствено преди самото заседание на комисията, като изпрати открито писмо до нейния председател Никола Минчев. Сарафов също отказа да говори пред народните представители като споменава действия, които е предприел с цел изясняване на ролята на Мартин Божанов, но също и открито показа своето неодобрение от дейността на временната комисия, като обвини депутатите, че са загубили добрия тон и възпитание и са унижили български магистрати.
Преди седмица народните представители от ГЕРБ и ДПС бойкотираха заседанието на временната комисия и открито пречеха на провеждането му като влизаха и излизаха и доведоха до това главният инспектор Теодора Точкова да откаже да говори пред комисията заради липса на кворум. Изслушването на другите гости - Илиана Кирилова и Радослав Димов също не мина гладко, които искаха да се уверят има или няма кворум и като цяло показаха нежелание да говорят пред комисията.
Действията на представителите на ГЕРБ и ДПС преди седмица и провала на изслушването на тримата главни прокурори на 2 април трябва да бъдат разглеждани в тяхната последователност и цялост. Явно е, че депутатите, които провалиха „кворума“ зададоха тон на бойкот на дейността на комисията. Само част от народните представители във временната комисия се отнасят с необходимата сериозност към тяхната роля на представители и защитници на обществения интерес и целят да разкрият истината за групата около Мартин Божанов и така да разкрият кой и защо влияе нерегламентирано върху съдебната власт.
Затова и бележката на Сотир Цацаров, че народните представители от комисията целели политическа изява е лишена от дълбок смисъл - народните представители са политици, те са избрани като част от политическа формация и цялата тяхна дейност се разглежда като принадлежаща на политическото семейство, което представляват. Всичко, което народните представители правят, е политическа изява. Да бъдат обвинявани в това е смехотворно, тъй като е еднакво вярно за всички - както депутатите на ГЕРБ и ДПС целят политически дивидент чрез бойкота си, така и останалите депутати се надяват на благосклонността на избирателите, особено в поредната предизборна обстановка.
Народните представители не трябва да заслужават с някакви конкретни действия представители на държавни органи да говорят пред тях. Временните комисии на Народното събрание са демократична форма на парламентаризма, тяхната дейност е разписана в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) и всички държавни органи, длъжностни лица и граждани са длъжни да се явят пред съответната комисия, да представят сведения и документи, дори когато те са държавна или служебна тайна, а наличието на каквито и да било висящи производства не е пречка за тяхното изслушване.
Формата на участието се определя от народните представители, а за отказа от участие лицата носят юридическа отговорност (чл. 111-115 от ПОДНС).
В този смисъл бездействието на прокурорите Цацаров и Сарафов може да се разглежда като дисциплинарно нарушение, което уронва престижа на съдебната власт (чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ).
Освен дисциплинарно нарушение кумулативният отказ на Цацаров и Сарафов да отговорят на въпросите на народните представители е нещо много по-страшно. То е открито отрицание на идеята за парламентарна демокрация, върху която е построена съвременната българска държава. Властта произтича и принадлежи на народа и формата на публично изслушване на висши представители на държавната власт, каквито са бивш и настоящ главен прокурор, е доказано добра практика и форма на разследване, която може да гарантира прозрачност на процеса, особено когато има съмнение за връзки, мрежи за влияние и оплетени взаимоотношения както вътре в съдебната власт, така и извън - било с хора от т.нар криминален контингент или с политици.
Бойкотът на работа на временната парламентарна комисия от депутатите на ГЕРБ и ДПС и от тримата главни прокурори, сторен в две последователни заседания,
затвърждава именно това усещане - че политици и прокурори работят заедно и заедно целят да не се разкрият фактите и обстоятелствата около дейността на групата на Божанов.
Паралелни самоорганизирани комисии в прокурорската колегия не могат да поправят това усещане и не са легитимна форма на демокрация. Там се проведоха няколко ключови паралелни изслушвания, които целяха да омаловажат както дейността на парламентарната комисия, така и на гражданското общество. Дълбоко разочарование и смущение предизвикаха коментарите на съдия Галя Георгиева от Апелативен съд - София на 12 март 2024 г. Тя направи серия изявления, с които явно се противопостави на изобличаването на една от организираните престъпни групи, търгуващи с влияние в съдебната власт. Вместо да защити независимостта на съдебната власт, Георгиева атакува гражданското общество, спомогнало за разкриване на сериозна корупция и търговия с влияние именно сред магистрати.
Нежеланието на прокуратурата да бъде отчетна пред обществото е проблем с дълга история в страната, а в поредицата искания на Иван Гешев до Конституционния съд имаше и оспорване на текстове на ПОДНС, които задължават главния прокурор да се явява пред парламентарни комисии и да получава препоръки. Наложи се през 2022 г. Конституционния съд изрично да заяви, че в една парламентарна република в сферата на борба с престъпността има място и за общодържавния представителен орган - Народното събрание, въпросите и препоръките на народните представители не накърняват функционалния имунитет на магистратите, а са форма на „конституционно допустимо сътрудничество и взаимодействие между властите за постигане на общата цел на държавното управление - противодействие на престъпността“(РКС № 6 по к.д.№ 6/2022).
Две години по-късно бивш и настоящ главни прокурори, а и главният съдебен инспектор, изглежда не помнят нито решения на Конституционния съд, нито познават в детайли техните задължения да се явяват пред народните представители. С отказа си те могат за кратко да потулят разследването на влиянията в съдебната власт, но в дългосрочен план разрушават парламентарната демокрация и правовата държава.
