Президентът на Украйна Володимир Зеленски подписа на 2 април закона, който намалява мобилизационната възраст на украинските военни от 27 на 25 години. Върховната Рада го одобри през май 2023 г. Той влиза в сила на 3 април 2024 г. Това е една от многото мерки, които Украйна обмисля за натрупване на военни сили.
Украйна обаче ще трябва да оборудва и новия военен персонал с оръжия, а продължава забавянето на западната помощ.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
Руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви на 2 април, че руските сили са превзели около 400 квадратни километра украинска територия през първите три месеца на 2024 г. - темп, който не отразява непременно по-широките руски офанзивни перспективи.
ISW е видял доказателства, позволяващи да потвърди, че руските сили са превзели приблизително 305 квадратни километра между 1 януари и 1 април 2024 г.
Оръжейните ограничения на Украйна също предлагат на руските сили гъвкавост в начина, по който провеждат настъпателни операции, което може да доведе до комбиниране и нелинейни възможности за руските сили да постигнат значителни оперативни победи в бъдеще.
Украйна нанесе удари с неидентифицирани безпилотни летателни системи с далечен обсег срещу руското военно производство и инфраструктурата на петролните рафинерии в Република Татарстан, на над 1200 километра от украинската граница.
На 2 април руски канали в Telegram публикуваха кадри, на които се вижда как три БЛА нанасят удари върху територията на специалната икономическа зона (СИЗ) близо до Елабуга и предизвикват голяма експлозия при удара.
Ударено бе общежитие близо до Политехническия колеж в Елабуга.
Русия по-специално използва производствените мощности в СИЗ Алабуга, за да произвежда безпилотни самолети Shahed-136/131 за нападение над Украйна.
Службата за сигурност на Украйна и Главното управление на военното разузнаване поеха отговорност за провеждането на ударите. Ударът над Елабуга е причинил „значителни разрушения“ на производствените съоръжения на Shahed-и.
Руски източници, включително ръководителят на Татарстан Рустам Миниханов, отрекоха ударите да са причинили значителни щети.
„Ройтерс“ отбеляза, че нейните собствени данни показват, че постоянните украински атаки с дронове срещу руски петролни рафинерии са затворили около 14 процента от общия капацитет за рафиниране на Русия.
Ударите от 2 април са първите украински удари срещу Татарстан, а разстоянието на целите от границите на Украйна представлява значително отклонение в демонстрираната способност на Украйна да нанася удари на далечни разстояния далеч в руския тил. ISW продължава да счита, че подобни удари са необходим компонент от кампанията на Украйна за използване на асиметрични средства за влошаване на индустриите, които доставят и поддържат руската армия.
Обръщението на руския президент Владимир Путин на срещата на борда на руското Министерство на вътрешните работи (МВД) на 2 април илюстрира дисонантния отговор на Русия на терористичната атака на Crocus City Hall от 22 март, тъй като руските власти едновременно предприемат действия на правоприлагащите органи срещу мигрантските общности, като същевременно неоснователно обвиняват Украйна. Путин заяви, че руските власти оценяват действията на всички руски правоприлагащи, управленски, надзорни служби и търговски организации, отговорни за концертната зала и инструктира МВД да повиши сигурността и готовността за извънредни ситуации на големи обществени места за събиране.
Путин изрично заяви, че МВД трябва да се заеме с няколко неразрешени проблема, включително реакцията си на екстремистки групи, които вероятно ще изкупят евентуални критики за неуспеха на руското разузнаване да предотврати атаката на фона на съобщенията, че Русия е пренебрегнала международните предупреждения, включително от своите съюзници , относно нападението.
Путин и други служители на Кремъл се борят да съгласуват информационните операции, целящи да обвинят Украйна и Запада за атаката, пред разузнавателния провал на Кремъл.
Путин продължи да предполага, че има и други облагодетелствани от атаката, които МВД трябва да разследва, но шефът на руското МВД Владимир Колоколцев продължи да описва неоснователно Украйна като преходна престъпна и терористична заплаха за Русия.
Руската служба за външно разузнаване неоснователно заяви на 1 април, че САЩ се опитват да прикрият предполагаемата украинска отговорност за атаката срещу Crocus City Hall, включително като обвиняват за атаката афганистанския клон на „Ислямска държава - Хорасан“.
Реакцията на руските разузнавателни служби в Северен Кавказ - като антитерористичната атака в Дагестан на 31 март и засилените мерки, насочени към централноазиатските мигранти в Русия, са допълнително доказателство, че руските власти на практика оценяват, че терористичната заплаха идва от централноазиатските и Мюсюлмански малцинствени общности вместо Украйна.
Кремъл вероятно ще продължи да полага усилия да се възползва от вътрешния страх и гняв относно атаката с надеждата да увеличи и руската вътрешна подкрепа за войната в Украйна.
ISW остава уверен, че „Ислямска държава“ е извършила атаката и все още не е видял независими доказателства за друг извършител.
Путин също се опита да отговори на засилените дебати за миграцията, които се появиха след атаката срещу Crocus City Hall, но продължи да изразява непоследователна и неясна позиция по въпроса. Той заяви, че нелегалната миграция може да бъде благоприятна среда за екстремистка дейност и заяви, че Русия трябва да подобри базата си данни за миграцията, тъй като предполагаемите нападатели са имали възможност законно да останат в Русия, без да говорят руски.
Заместник-началникът на украинското Главно военно разузнавателно управление (ГУР) генерал-майор Вадим Скибицки заяви на 2 април, че руските сили вероятно временно ще спрат ударите срещу украинската енергийна инфраструктура, за да попълнят малките ракетни запаси.
Скибицки заяви, че руската армия в момента има в арсенала си около 950 високоточни ракети с оперативно-стратегическо и стратегическо ниво с обсег от или над 350 километра. Опитва се да предотврати падането на запаса под 900 ракети и временно ще спре ударите. Русия планира да произведе 40 крилати ракети Kh-101 през април. Вероятно ще има около 90 ракети, за да извърши още две или три големи серии удари срещу украински цели, преди да направи пауза за възстановяване.
Скибицки отбеляза, че руските сили не са изстреляли крилати ракети „Калибър“ от септември 2023 г. и че Русия е натрупала най-малко 260 от тези ракети и има за цел да произведе още 30 през април. Руските сили може да не изстрелват крилати ракети „Калибър“ или защото украинската противовъздушна отбрана може лесно да ги прихване, или защото украинските удари са повредили ракетоносачите на Черноморския флот (ЧФ) „Калибър“.
Скибицки и говорителят на украинското Южно оперативно командване полковник Наталия Хуменюк заявиха, че руските сили все повече изстрелват неизвестни балистични ракети от окупирания Крим срещу Украйна, но отбелязаха, че не е ясно дали руските сили използват хиперзвукови крилати ракети „Циркон“ или модернизирани противокорабни крилати Onyx-M ракети.
Руските сили обаче могат да изстрелват ракети „Циркон“ по полубалистични траектории.
Санкциите на САЩ срещу Русия продължават да оказват влияние върху руските финансови връзки с постсъветските страни, тъй като националната платежна система на Киргизстан Elkart обяви на 2 април, че ще спре обработката на транзакции, използващи руската платежна система „Мир“, за да предотврати вторични санкции. Операторът на Elkart Interbank Processing Center заяви, че Elkart ще спре обработката на всички транзакции с платежната система „Мир“, считано от 5 април, тъй като САЩ санкционираха оператора на системата „Мир“, акционерното дружество „Национална система за разплащателни карти“, през февруари 2024 г.
Десет от 23 киргизки търговски банки напълно или частично преустановиха използването на платежната система „Мир“ през октомври 2022 г., след като Министерството на финансите на САЩ съобщи, че ще наложи санкции на финансови институции, които сключват договори с Националната система за разплащателни карти.
ISW наскоро съобщи, че няколко казахстански банки и централната банка на Армения също са спрели използването на платежните системи, за да предотвратят вторични санкции.
Руският министър на отбраната Сергей Шойгу потвърди на 2 април, че вицеадмирал Сергей Пинчук става командир на ЧФ.
Пинчук замени бившия командир на ЧФ адмирал Виктор Соколов, който вероятно загина в резултат на украински удар срещу щаба в Севастопол, Крим през септември 2023 г.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предложи пакет от помощ на НАТО, който ще изпрати 100 милиарда долара военна помощ на Украйна за пет години. Bloomberg съобщи, че всички членове на НАТО трябва да одобрят предложението и че детайлите вероятно ще се променят по време на преговорите между страните членки.
Предложението дава контрол върху ръководената от САЩ група за контактна отбрана, която координира доставките на оръжия за Украйна. Според източници, запознати с преговорите, членките обсъждат дали общата сума трябва да включва двустранна помощ. Financial Times съобщи, че външните министри на НАТО ще обсъдят предложението на 3 април и че дискусиите вероятно ще продължат в навечерието на срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли 2024 г.