Преди няколко години от тостера на американката Даян Дуайзър излиза филия. Най-обикновена, препечена. Тя отхапва от нея, но като се вглежда след това, вижда лицето на Дева Мария. Новината обикаля САЩ и света и не след дълго едно виртуално казино плаща за вече необикновената филия 28 хил. долара. Години наред хиляди хора се дивят на изображението.
Kанадец пък засне на видео облаци по време на буря, разразила се над гр. Гранд Фолс. В средата на записа за броени секунди облаците извайват няколко ясно очертани човешки лица. Милиони души са видели клипа на Денис Фармър в YouTube.
Съвсем неотдавна пък в силистренското село Кайнарджа пенсионерката Мария Прахова намери човешки лик върху пън. Докато взимала дърва за огрев, видяла в един от трупите физиономия. Снимката се прочу в цяла България, а местните хора разпознаха в нея царица Десислава, съпруга на българския владетел севастократор Калоян – така, както е изографисана в Боянската църква.
Защо става така? Защо виждаме лица навсякъде около нас? Изглежда, е много важно да можем да го правим, след като в мозъка си имаме специално място, което отговаря за осъществяването на това разпознаване.
Една от възможните хипотези е, че това е от голямо еволюционно значение. Установено е, че новородените бебета предпочитат да наблюдават и реагират на майчиното лице. И не само това - те са по-спокойни, когато гледат каквито и да било форми, наподобяващи формата на човешкото лице. Това означава, че разпознаването на лица е „програмирано“ в мозъка, дори в образи, които слабо приличат на лица. Вероятно е по-добре да се възприемат лица, когато няма такива, отколкото да се пропускат, когато ги има. Предимство е от адаптивна гледна точка.
Как се справят тогава хората, страдащи от прозопагнозия - селективна загуба на способност за разпознаване на лица вследствие на мозъчна травма? Удивителното при тази болест е, че пациентите разпознават обикновени предмети, но не и лица, и са неспособни да разпознават лицата на близки приятели, роднини и дори своите собствени.
Преди да възприемаме каквото и да било, ние трябва да го усетим като външен дразнител. Това става по различни начини - визуално, слухово или чрез допир.
Зрителната система е една от най-сложните в нашето тяло.
Тя е не само най-точна, но е и изключително бърза (разпознаваме по осем предмета на секунда).
Интересното е, че въпреки че съществуват множество белези, по които да разпознаваме визуално обектите - цвят, движение, материя, - за най-важен от всички се смята формата. Местоположението, светлосенките и дълбочината на различните предмети може да се променят, но ние все пак сме в състояние да ги разпознаваме и определяме. Кифлата е кифла, но повече прилича на Майка Тереза – дали защото съвсем неотдавна сме видели лика й по телевизията?
„Входящият файл“, който вкарваме като изображение през очите си, се свързва по някакъв начин с вече складирано визуално описание в дълготрайната ни памет. За момента този начин на свързване е все още неизвестен. След това се осъществява достъп до намиращата се като библиотека смислова информация за въпросния обект.
От всичко това следва, че зрителното възприемане е поетапен процес. Но разпознаването на предметите може и да ни обърка, например в зависимост от позицията и ъгъла, от които ги гледаме.
И точно тук се намесват... илюзиите.
Визуалните илюзии са резултат от няколко различни процеса на възприемането. Например, ако гледаме едно кубче, ние имаме склонността да му припишем наименованието и смисъла на „кубче“, макар че осъзнаваме, че виждаме само три от страните му. Следователно все пак съществува вероятност да сме сгрешили и в действителност да гледаме нещо съвсем различно. Така че придаването на значение на видяното идва почти веднага заедно с визуалното му отчитане, но двата процеса са същностно различни.
Погледнете лицето в облака. Или пък капака на колата, на който се вижда Майкъл Джексън.
Обикновено вярваме на очите си, без да оспорваме истинността и реалността на онова, което виждаме, и не прекарваме време в премисляне на ситуацията. Ами илюзиите? Те представляват разстройване на реалните възприятия (за разлика от халюцинациите, които възникват без външен стимул). Дразнителят е реален обект, а илюзията се формира от „изкривената“ трансформация на възприемането му. С други думи, ние възприемаме облака като лице, защото правим такива логически връзки в мозъка си, които възникват на базата на неща от реалния живот, неща, които вече сме преживели - просто свързваме информацията с базата данни, с която разполагаме.
Често илюзиите изчезват, когато изгубим концентрация или когато някой ни каже: това не е реално. Например, когато нощем вземаме люлеещите се от пролетния вятър клони за пристъпващ нападател.
А съществува и още един често случващ се феномен - т.нар. парейдолия. Това са възприятия, които възникват вследствие на грешно интерпретиране и грешно впечатление.
Най-известният пример за парейдолия е лицето на Марс в областта Кидония, което е заснето за пръв път от космическия апарат „Викинг 1“ през 1976 г. И макар че тази снимка става причина за множество спорове сред научните и паранормалните среди, съществуват и по-изненадващи примери. Хиляди хора по света например твърдят, че Исус Христос и Дева Мария са им се явявали лично. Но не чрез физически въплъщения, а под формата на онази препечена филийка например или пък в полуразтопена свещ, шамфъстък, рентгенова снимка, замръзнала висулка. Ако и вие имате свой собствен Христос в свещника или разполагате с усмихната микровълнова печка и плачещ тостер, значи всеки ден преживявате парейдолия. Но не се стряскайте, в повечето случаи тя просто е признак на развито въображение и рядко – на болестно състояние.
Трябва да бъдете внимателни все пак - както всяка друга човешка слабост, така и прекаленото въображение може да бъде атакувано. Става дума за рекламния пазар. Известно е например, че по-голямата част от почитателите на автомобилите предпочитат по-мъжествено изглеждащи коли. Така комбинацията от леко издължени фарове и здрава броня могат да създадат илюзията за неукротим звяр, препускащ по пътищата, което привлича повече клиенти и съответно води до повече продажби и приходи. А забелязали ли сте, че на повечето реклами стрелките на часовниците са на 10 ч. и 10 мин.? Така наподобяват усмихнато лице. Как да не те спечели?
Много компании за бърза закуска използват същия подход, сервирайки ни усмихнати салати и плезещи се сандвичи. И понеже живеем забързан, труден и студен живот, ще се връщаме отново и отново в същата закусвалня само защото картофките в хамбургера са извити като в усмивка.
Въпреки многото информация все още не можем да отговорим категорично на въпроса защо хората имат склонност да виждат несъществуващи в дадените момент и пространство неща. Може би в крайна сметка човек просто вижда онова, което има нужда да види.
Лицето на Марс Снимка: Viking 1, NASA
Развалини в Кастро, стар метрополис на Скиатос
Жената в скалите Shutterstock
