Научният свят приветства като изключително постижение създаването на съвършено нов клас антибиотици, които могат да лекуват тежки вътреболнични инфекции, много от които – смъртоносни, съобщават Би Би Си и Си Ен Ен.
В лабораторни условия при опити с мишки медикаментът зосурабалпин (zosurabalpin) се е оказал способен да убива една от трите бактерии, представляващи най-голяма заплаха за човешкото здраве поради широката им резистентност към лекарства, обяснява научният директор на Global Antibiotic Research and Development Partnership проф. Лора Пидок.
Нейната фондация разработва нови антибиотични лечения за резистентни на лекарства бактериални инфекции. Изследването поражда надежда за справяне и с други трудни за лечение зарази, разказва д-р Пидок пред британската радиостанция.
Постижението е публикувано в списание "Нейчър". Откритият от екип на Харвардския университет зосурабалпин е успял да унищожи бактерията Acinetobacter baumannii (Crab), която причинява тежки инфекции на белите дробове, пикочните пътища, кръвта и е устойчива на широкоспектърни антибиотици, известни като карбапенеми.
Лекарството е ликвидирало щамовете на пневмония и сепсис при гризачи и вече се проучва изпробване върху хора, обяснява британският в. "Индипендънт".
Световната здравна организация класифицира бактерията Crab като "приоритет 1" – крайно опасен патоген, способен да порази лежащи в клиники тежко болни пациенти, пише "24 часа". Бактерията е устойчива на много от известните антибиотици.
Около 40-60% от заразените с нея умират, съобщава Би Би Си. Основната причина, поради която е толкова трудно да се намерят лекарства за неутрализиране на Acinetobacter baumannii, е сложната структура.
Нейната клетъчна мембрана е с двойна стена, които я предпазва от атаки. Заради тази конфигурация в нея мъчно могат да проникнат лекарства и да останат вътре, обяснява проф. Пидок.
Изследователите са разработили зосурабалпин, като са изследвали 45 000 молекули с антибиотични свойства, наречени свързани макроциклични пептиди. Те са идентифицирали такива, които могат да потиснат растежа на различни видове бактерии. След години работа изследователите изготвят препарат, който унищожава способността на патогена да сглоби успешно защитната си мембрана.
"Вълнуващото в това откритие е, че новото лекарство разрушава един от важните елементи, изграждащи външната част на бактериалната клетка", каза проф. Пидок.
При лабораторни опити зосурабалпинът е успял да спре транспортирането на градивния елемент липополизахарид до външната част на клетката, да предотврати правилното формиране на защитната мембрана и в крайна сметка да доведе до клетъчна смърт на бактерията.
Макар че учените вече са направили проучвания за тестове върху хора, „ние сме още далеч от прилагането на антибиотика в болниците за лечение на инфектирани", предупреждава Лора Пидок. И обяснява, че това ще отнеме още време и ще струва милиони.
Дори и изпитанията върху хора да са успешни, лекарството трябва да бъде одобрено от здравните регулатори, а после да стане достъпно за нуждаещите се. И то не само в държави, които могат да си го позволят, а в целия свят.
Антимикробната резистентност (АМР) възниква, когато микроби като бактерии и гъбички започват да оцеляват при срещи с лекарствата, предназначени да ги убият.
Над 1,3 млн. души по света са починали от АМР през 2019 г., гласи анализ от 2022 г., публикуван в "Лансет". За сравнение СПИН и малария са причинили съответно 860 000 и 640 000 смъртни случая през същата година.
Ежегодно в САЩ се регистрират около 3 млн. инфекции, устойчиви на антибиотици, съобщава Си Ен Ен. Повече от 35 000 души умират в резултат на това според центровете за контрол и превенция на болести.
В лабораторни условия при опити с мишки медикаментът зосурабалпин (zosurabalpin) се е оказал способен да убива една от трите бактерии, представляващи най-голяма заплаха за човешкото здраве поради широката им резистентност към лекарства, обяснява научният директор на Global Antibiotic Research and Development Partnership проф. Лора Пидок.
Нейната фондация разработва нови антибиотични лечения за резистентни на лекарства бактериални инфекции. Изследването поражда надежда за справяне и с други трудни за лечение зарази, разказва д-р Пидок пред британската радиостанция.
Постижението е публикувано в списание "Нейчър". Откритият от екип на Харвардския университет зосурабалпин е успял да унищожи бактерията Acinetobacter baumannii (Crab), която причинява тежки инфекции на белите дробове, пикочните пътища, кръвта и е устойчива на широкоспектърни антибиотици, известни като карбапенеми.
Лекарството е ликвидирало щамовете на пневмония и сепсис при гризачи и вече се проучва изпробване върху хора, обяснява британският в. "Индипендънт".
Световната здравна организация класифицира бактерията Crab като "приоритет 1" – крайно опасен патоген, способен да порази лежащи в клиники тежко болни пациенти, пише "24 часа". Бактерията е устойчива на много от известните антибиотици.
Около 40-60% от заразените с нея умират, съобщава Би Би Си. Основната причина, поради която е толкова трудно да се намерят лекарства за неутрализиране на Acinetobacter baumannii, е сложната структура.
Нейната клетъчна мембрана е с двойна стена, които я предпазва от атаки. Заради тази конфигурация в нея мъчно могат да проникнат лекарства и да останат вътре, обяснява проф. Пидок.
Изследователите са разработили зосурабалпин, като са изследвали 45 000 молекули с антибиотични свойства, наречени свързани макроциклични пептиди. Те са идентифицирали такива, които могат да потиснат растежа на различни видове бактерии. След години работа изследователите изготвят препарат, който унищожава способността на патогена да сглоби успешно защитната си мембрана.
"Вълнуващото в това откритие е, че новото лекарство разрушава един от важните елементи, изграждащи външната част на бактериалната клетка", каза проф. Пидок.
При лабораторни опити зосурабалпинът е успял да спре транспортирането на градивния елемент липополизахарид до външната част на клетката, да предотврати правилното формиране на защитната мембрана и в крайна сметка да доведе до клетъчна смърт на бактерията.
Макар че учените вече са направили проучвания за тестове върху хора, „ние сме още далеч от прилагането на антибиотика в болниците за лечение на инфектирани", предупреждава Лора Пидок. И обяснява, че това ще отнеме още време и ще струва милиони.
Дори и изпитанията върху хора да са успешни, лекарството трябва да бъде одобрено от здравните регулатори, а после да стане достъпно за нуждаещите се. И то не само в държави, които могат да си го позволят, а в целия свят.
Антимикробната резистентност (АМР) възниква, когато микроби като бактерии и гъбички започват да оцеляват при срещи с лекарствата, предназначени да ги убият.
Над 1,3 млн. души по света са починали от АМР през 2019 г., гласи анализ от 2022 г., публикуван в "Лансет". За сравнение СПИН и малария са причинили съответно 860 000 и 640 000 смъртни случая през същата година.
Ежегодно в САЩ се регистрират около 3 млн. инфекции, устойчиви на антибиотици, съобщава Си Ен Ен. Повече от 35 000 души умират в резултат на това според центровете за контрол и превенция на болести.
Източник: Днес.БГ