Звучи невероятно, но китайската полиция може скоро да участва в съвместни патрули по улиците на Унгария, потвърди унгарското вътрешно министерство този месец. Съгласно споразумение с китайското министерство на обществената сигурност служители от двете страни ще патрулират в райони, често посещавани от туристи.

Според министерството това ще „задълбочи сътрудничеството в различни области, включително борбата с тероризма, борбата с международните престъпления, сигурността и изграждането на капацитет на правоприлагащите органи“.

Има опасения, че мотивацията на китайското правителство е по-прозаична: да следи своята диаспора, живееща в Европа, особено дисидентите.

Решението е част от модела на поведение на премиера Виктор Орбан, който системно задълбочава отношенията на страната си с Пекин. Във времена, когато ЕС и САЩ предупреждават да не ставаме твърде зависими от все по-авторитарния Китай, Орбан застъпва ангажимента си да изгради „Източно отваряне“ в унгарската външна политика и да стане най-надеждният партньор на Пекин в ЕС.

През октомври Орбан беше единственият лидер на ЕС, който присъства на срещата на върха на китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI). Това е план на Китай да инвестира в глобална инфраструктура. Орбан проведе разговори с китайския президент Си Цзинпин и Владимир Путин. „Убедени сме, че тази инициатива ще промени света и световната икономика и много повече хора ще се радват на благополучие в глобален план“, каза Орбан в китайската столица. По време на управлението на Си Цзинпин, твърди той, отношенията между двете страни са „достигнали най-високото ниво за всички времена“.

Дълбочината на сътрудничеството не трябва да се подценява. Унгария многократно е блокирала или отлагала изявления на ЕС, критикуващи Китай, особено относно човешките права в Хонконг. Орбан същевременно насърчава китайски компании да правят бизнес в Унгария.

•     Китайският производител на технологии и батерии CATL, за който се смята, че има близки връзки с Китайската комунистическа партия, планира да създаде завод за батерии на стойност 7.3 милиарда евро в Унгария.
•     Китайският гигант за електрически автомобили BYD обяви, че ще построи първия си европейски завод за производство на автомобили в Унгария. Най-голямата логистична и производствена база на телекомуникационната компания Huawei извън Китай е в Унгария.

•     Един от водещите проекти на BRI, железопътната линия Будапеща - Белград, минава през Унгария. Този проект е отлаган многократно във времето и предизвиква полемика заради високата му цена и решението на унгарския парламент да класифицира подробности около него. Строителството на жп линията се финансира основно със заем от Китай.

Орбан идеологически очертава връзките на Унгария с автократични държави като Китай, Русия и централноазиатските републики в рамките на своя евроскепсис. За него е логично Унгария да задълбочи връзките си с тези страни предвид упадъка на Запада.

Железопътният проект обаче служи като пример за това как корупцията е основният двигател на китайската политика на Орбан. Според репортажи семейството на Лоринк Месарош, най-богатият човек в Унгария и приятел на Орбан от детството, е един от основните икономически бенефициенти на железопътния проект.

Докато общата концепция за „Източното отваряне“ има идеологическа база, управляващият елит го разглежда предимно като възможност за забогатяване. Бизнес елитите, свързани с Орбан, вече могат да се възползват от китайски инвестиции в завод за батерии в Унгария.
Разследващата медия VSquare съобщава, че китайски компании планират да изградят слънчеви електроцентрали, за да задоволят енергийните си нужди, като част от инвестиция на стойност около 2.5 млрд. долара. Това е в полза на свързаните с правителството унгарски компании, работещи като подизпълнители, които доминират в определени сегменти на соларната индустрия, според VSquare.

Основният риск е, че разширяването на икономическите връзки на Унгария с Китай може да помогне на политическите елити да консолидират властта над държавата и обществото, защото в техните джобове потъват средства и липсва прозрачност. По този начин тези проекти биха задълбочили клиентелистката мрежа, която Орбан изгради през последните 15 години, като допълнително подкопават качеството на управление и доверието в демократичните институции на страната. Китай използва „разяждащ капитал“ - капитал, лишен от прозрачност, отчетност и пазарна ориентация - за да влияе върху развитието на политики в Унгария и други страни, като по този начин допринася за влошаването на демокрацията в Унгария.

Орбан използва връзките си с Китай, за да се представи като глобален играч. Китайските инвестиции подкрепят и легитимират неговата клиентелистка корупционна мрежа и Орбан вероятно ще продължи да разчита на инвестиции от подобни автократични държави, за да си осигури вътрешна подкрепа. Докато Орбан управлява, е вероятно Унгария да остане пречка при съвместно вземане на решения в ЕС, които са насочени към противодействие на нарастващото глобално влияние на Китай.

ЕС, който лобира страните членки да вземат мерки против риска и в някои случаи да се „отделят“ от Пекин, трябва да се опасява, че определени инвестиции се използват за поддържане на все по-недемократично правителство. Това е особено болезнено в областта на чистите технологии, където Китай доминира. Унгария и Полша, неин партньор от Вишеградската група, се състезават кой да поведе преминаването на Европа към електрически превозни средства.

Това поставя акцент върху необходимостта от увеличаване мащаба на производството на литиево-йонни батерии и от своя страна създава среда, в която съответните правителства активно насърчават преките чуждестранни инвестиции. В случая с Полша зависимостта е такава, че 70% от фотоволтаичните панели сега се произвеждат в Китай. Въпреки че това започна да се отразява на национално ниво, много малко хора извън експертни кръгове изглеждат загрижени от двойната игра, имайки предвид ролята на Пекин в способстването на руска агресия по границите на Европа.

Има реална опасност големи части от Централна и Източна Европа да станат зависими от Китай и да се подчинят на неговите изисквания, ако не се вземат подходящи контрамерки. Въздействието на тези зависимости също не трябва да се разглежда единствено на местно ниво. Ще подкопаят и ще застрашат бъдещата жизнеспособност на европейския пазар в дългосрочен план, като се има предвид опитът на Пекин в подриването на регулациите и подхранването на корупцията в страните, където инвестира.

Унгария вече е в низходяща демократична траектория. Сегашното й поведение, както и това на съседните страни, трябва да послужи като предупреждение към лидерите на ЕС за мащаба на зависимостите на държавите членки и щетите, които китайското нашествие може да причини на Европа.

Едит Згут Пшибилска е доцент в Института за физика и приложна информатика на полската академия на науките и гостуващ стипендиант на Централноевропейския университет в Будапеща.