„Продължаваме промяната - Демократична България“ изпратиха до медиите споразумението „за съвместно управление и механизъм за вземане на решения“, което се предлага на ГЕРБ-СДС. То предвижда двете коалиции да изкарат целия мандат на сегашното народно събрание. Като след 9-те месеца, в които е премиер Мария Габриел има още два кабинета с мандат 15 месеца и премиери от „Продължаваме промяната-Демократична България“ и ГЕРБ-СДС (още тук).

СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪВМЕСТНО УПРАВЛЕНИЕ И МЕХАНИЗЪМ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

СТРАНИ

Страни по това споразумение са коалициите ГЕРБ-СДС и Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ)

По отношение на парламентарната дейност и общополитическите въпроси страните се представляват от лидерите на партиите и коалициите.

По отношение на изпълнителната власт/правителството, страните се представляват съответно от Мария Габриел за ГЕРБ-СДС и Николай Денков за ПП-ДБ.

ОСНОВНИ НАЧАЛА

1. Коалициите ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, в дух на разбирателство и водени от националната цел да осигурят редовно и стабилно парламентарно управление на Република България, подписват настоящото споразумение за съвместно управление и механизъм за вземане на решения, като гарантират всичките им действия да се ръководят от Конституцията на Република България (КРБ), законите и принципите на правовата държава.

2. Партиите, отчитайки изпълнението на подписаната управленска програма от юни 2023г., пристъпват към изпълнение на следващия 9- месечен период в условията на пълен мандат на 49-ото Народно събрание (НС), като след декември 2024г., ротационните мандати са два - всеки по 15 месеца.

3. С оглед целта по параграф 1 настоящото споразумение има за предмет да уреди основните механизми за съгласуване и вземане на решения между страните, както и гаранциите за реализирането на основополагащите за мнозинството реформи, гарантиращи ефективното и отчетно управление, включително попълването на регулаторите в съответствие със стандарта на чл 91б от Конституцията, продължаването на съдебната реформа, борбата с корупцията и реформите на службите за сигурност. Приоритетите и реформите в останалите сектори се уреждат в актуализираните Управленска и Законодателни програми на основата на предвидените в това Споразумение общи начала.

4. Общите управленска и законодателна програма са основа и неразделна част от настоящото споразумение. Отчитат се и се актуализират при всяка ротация и изпълнението на реформите и приоритетите, заложени в тях обуславят споделянето на отговорността за управлението. Страните се задължават да работят в условия на обвързано мнозинство и да прилагат стриктно механизма за вземане на решения. Страните са съгласни заедно да полагат усилия за разширяване на подкрепата за съвместните им политики.

5. Страните се обединяват около следните основни приоритети:

● Устойчиви публични финанси, с оглед членството на България в Еврозоната;

● Отключване на потенциала на България за ускорено икономическо развитие чрез подпомагане на капиталовите инвестиции, иновациите и предприемачеството в страната;

● Провеждане на политики за модернизация на страната, в това число развитие на електронното управление, инфраструктурата, енергийна модернизация и ефективност;

● Провеждане на политики за повишаване на доходите и намаляване на неравенствата като елемент на демографската политика и балансираното регионално развитие;

● Поставяне на качеството на човешкия капитал като първостепенен приоритет с фокус върху здравеопазването и образованието; ● Финализиране на процеса по приемане на България в Шенген по сухопътни граници;

● Гарантиране на националната сигурност чрез модернизация на армията, пълноценно интегриране на България в структурите на НАТО и изграждане на системи за киберсигурност и борба с дезинформацията;

● Безусловно следване на европейски и евроатлантически път на развитие на страната в съответствие с Външнополитическата стратегия на страната;

● Продължаване на инвестициите в културните и творчески сектори и развитието на Бранд България.

6. Като свой висш приоритет, страните приемат продължаване на усилията за реформа на съдебната власт и въвеждането на ефективни мерки за борба с корупцията.

7. Службите за сигурност, в съответствие с член 105 от Конституцията, осъществяват своята дейност под ръководството на Министерски съвет. Съветът по сигурността към МС изпълнява функция по координация, анализ и планиране между отделните звена в сектора за сигурност.

8. Страните се съгласяват, че е необходимо да се постигне ускорение на усилията в областта на модернизацията на българската армия и по пълната интеграция в структурите на НАТО, както и повишване на ефективността на мерките за подпомагане на Украйна. По тези теми ще бъде разработен отделен план за действие предложен от министъра на отбраната и съгласуван с премиера, вице-премиера, както и председателите на комисиите по външна политика, отбрана и европейски въпроси. В този формат ще бъде предвиден и механизъм за периодично наблюдение на напредъка и оказване на подкрепа на усилията на министерството на отбраната.

МЕХАНИЗЪМ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ И ПРИНЦИПИ НА РАБОТА

1. Решения, свързани с общополитическите въпроси и с изпълнението на законодателната и управленската програми.

Страните се съгласяват, че ще се провежда ежеседмична координационна среща, с участието на премиера, вицепремиера и лидерите на двете коалиции. В случай на невъзможност за присъствие от страна на лидерите, същите излъчват свои представители, които са заместник-председателите на Парламентарните групи. На срещата се уточнява проекта на седмичната програма на Народното събрание и се обсъждат всички актуални общополитически въпроси, в това число и свързаните с изпълнението на

настоящото споразумение, законодателната и управленската програма. При необходимост, всяка от групите може да покани ограничен брой експерти по конкретните обсъждани теми.

2. Решения, свързани с оперативни въпроси.

2.1. В Народно събрание.

Законопроекти и проекти за решения се внасят след постигнато съгласие и с подписите на двете коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Гласуването в зала се осъществява в съответствие с обсъдените решения на ежеседмичната координационна среща. Страните предварително съгласуват обща позиция по предложенията направени от други парламентарни групи. Ако няма предварително съгласие по дадено предложение, то не се подкрепя при гласуване в комисия или в пленарна зала.

Председателят на Народното събрание и председателят на комисия по правни въпроси подават оставка и се избират нови председатели заедно с ротацията на министър-председателите. Когато председателят на Народното събрание е от коалицията ГЕРБ-СДС, министър-председателят е от коалицията ПП-ДБ и обратно. Когато председателят на Народното събрание е излъчен от коалицията ГЕРБ-СДС, председателят на комисията по правни въпроси е от коалицията ПП-ДБ и обратно.

2.2. В Министерски съвет.

Всяка законодателна инициатива на Министерски съвет се съгласува предварително от страна на ресорния министър с председателя и/или заместник председателите на съответната постоянна комисия в 49-ото Народно събрание от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, както и на ежеседмичната координационна среща. Необходимо е предварително да бъдат информирани страните, преди да се обяви законопроект за обществено обсъждане. Законопроектите се внасят в Народното събрание след предварително съгласуване между двете страни.

При планирани освобождавания и назначения на ръководители и заместник ръководители на второстепенни разпоредители с бюджет, предварително и едновременно се информират министър- председателя и заместник министър- председателя.

СЪСТАВ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

1. Парламентарната група на ГЕРБ-СДС в 49-ото Народно събрание и Парламентарната група на ПП-ДБ в 49-ото Народно събрание ще подкрепят правителството, сформирано между двете коалиции.

2. При всяка ротация, първият мандат ще бъде национален и ще се използва за излъчване на стабилно правителство до изтичане на пълномощията на 49-ото Народно събрание.

3. Министър-председател и министър на външните работи за втория период от 9 месеца ще бъде Мария Габриел, а Николай Денков - заместник министър-председател по европейските въпроси. За следващия период от 15 месеца, министър-председател ще бъде кандидатът, предложен от коалиция ПП-ДБ, а кандидатът на коалицията ГЕРБ-СДС - заместник министър-председател и министър на външните работи, а за втория период от 15 месеца, до изтичане на пълномощията на 49-ото Народно събрание, министър-председател и министър на външните работи ще бъде кандидатът, предложен от коалицията ГЕРБ-СДС, а кандидатът на коалицията ПП-ДБ - заместник министър-председател по европейските въпроси.

4. В края на всеки от тези периоди, министър-председателят ще подава оставка, двете парламентарни групи ще я гласуват и ще подкрепят за следващ министър-председател номинацията на другата парламентарна група, а досегашният министър-председател ще става заместник министър председател в съответствие с т. 3.

5. Правителството ще изпълнява съгласуваните законодателна и управленска програми.

6. При спазване на възприетия принцип на ротация правителството на Република България, избрано от 49-ото Народно събрание, се състои от 1 министър-председател, 1 заместник министър-председател и 19 министри, съгласно Приложение №1, което е неразделна част от настоящото споразумение.

7. При неизпълнение или незадоволително изпълнение на Управленската програма всеки един от министрите в кабинета може да бъде сменен. Смяната се извършва със съгласието на министър- председателя и заместник министър-председателя.

8. Отговорността за управлението на правителството е равно споделена между коалицията ГЕРБ-СДС и коалицията ПП-ДБ.

9. Определянето на персоналния състав на правителството се обсъжда и одобрява от лицата, заемащи позицията министър-председател и заместник министър-председател. Те гарантират представителство на двете страни във всяко министерство.

10. Смените на областните и заместник областните управители се обсъждат и одобряват от лицата, заемащи позицията министър-председател и заместник министър-председател.

ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ

При изпълнение на конституционните си правомощия, правителството се ръководи от следните основни принципи:

● Върховенство на закона;

● Отговорност;

● Публичност;

● Прозрачност;

● Почтеност;

● Ефективност и ефикасност.

При изпълнението на управленската програма се осигурява персонална отчетност на членовете на МС чрез въвеждане на ясни индикатори за изпълнение на ангажиментите по политики като на 3-месечен период се публикува отчет на интернет страницата на всяко министерство и на сайта на МС. При констатирано сериозно и системно несправяне от страна на някой министър, премиера и вице-премиера обсъждат необходимостта от кадрови промени, независимо дали е изтекъл срока на ротацията.

КАДРОВО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА РЕГУЛАТОРНИ И КОНТРОЛНИ ОРГАНИ

1. При номинирането на кандидати и при провеждането на процедури за избор на държавни органи по чл. 91б КРБ, страните ще следват принципите на интегритет, професионални качества и доказана независимост.

2. Страните ще изберат кандидатите, които в най-голяма степен отговарят на приложимите изисквания, обществените очаквания, споделят европейските ценности и принципите по предходния параграф. Страните се въздържат от излъчването на кандидати, които са с поляризиращ политически профил.

3. Страните ще внесат изменения в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), които ще надградят парламентарната процедура за подготовка на избора на членове на органите по чл. 91б КРБ в следните насоки:

● възможност за граждански предложения: ще се предвиди институционализирана възможност браншови, професионални, академични, национално представените работодателски и синдикални организации, както и организации специализирани в съответната област да предлагат на вниманието на народните представители потенциални кандидати, които да бъдат изслушани в Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество на Народното събрание, така че депутатите да могат да преценят дали формално да припознаят и внесат някоя от тези кандидатури;

● нарочна проверка за интегритет: ще се предвиди отделна проверка за интегритет (проверка за наличие на високи морални и нравствени качества, както и отсъствие на индикации за корупционен риск), предхождаща проверката за наличие на изискуемите професионални качества в ресорната комисия на НС. Проверката за интегритет ще бъде възложена на парламентарната Комисия по превенция и противодействие на корупцията като за целта ще бъдат предвидени конкретни правомощия и осигурен съответен ресурс и капацитет;

● подходящи срокове: сроковете за провеждане на тези процедури ще бъдат достатъчни, за да гарантират задълбоченост на всички проверки и изслушвания и реално обществено участие.

4. Страните съгласуват и обявяват предварително график на попълване на органите по чл. 91б КРБ. Органите, в чиито устройствени закони предстоят промени преди попълването им, се обявяват и попълват отделно.

5. Всяка страна предлага самостоятелно кандидатури съобразно вътрешните си процедури и носи политическа отговорност за номинациите си. Всяка от страните може да припознае и издигне кандидати, представени от обществени организации, но отговорността на всяка една от страните остава към така издигнатите от нея кандидати, независимо дали са представени от трети страни.

6. Страните се ангажират да не разчитат на плаващи мнозинства и да не прибягват до договорки с други парламентарни сили за съответни техни действия и бездействия, насочени към осигуряването на избор на кандидат против обоснованите и навременно повдигнати възражения (вето) на другата страна.

7. След провеждане на всички проверки и изслушвания на кандидатите и при наличие на съответните доклади, страните провеждат консултации помежду си за обсъждане на своите оценки за кандидатите и съгласуват подкрепата си преди внасянето на избора в програмата за пленарна зала.

8. Всяка от страните има право да наложи вето на кандидатите предложени от другата страна, при условие, че по време на изслушванията и проверката за интегритет и професионални качества са открити факти и данни за действия, които биха сериозно накърнили доверието в институцията, за която е номиниран кандидата или има други обстоятелства, противоречащи на принципите на това Споразумение. Страните действат добросъвестно и подхождат с уважение към всички кандидати и опазват тяхното достойнство.

9. По отношение на регулатори с колективно ръководство, при които в председателя са концентрирани твърде много правомощия (както например КЗК), страните поемат ангажимент да променят съответните

закони с оглед на по-голяма прозрачност на процесите и по-равномерно разпределяне на правомощията между отделните членове и запазване на принципа на равнопоставеност между страните.

10. Списък на органите, чийто състав трябва да бъде попълнен от Народното събрание до края на 2024 г.

10.1. С обикновено мнозинство (общо 85 позиции):

● Съдии в Конституционния съд - 1 - ресорна комисия: Комисията по Конституционни въпроси (Конституция на Република България и Закон за Конституционния съд);

● Омбудсман - 1 - ресорна комисия: Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите (Закон за омбудсмана);

● Сметна палата - 4 - ресорна комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за сметната палата);

● Фискален съвет - 5 - ресорна комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за Фискален съвет и автоматични корективни механизми);

● Комисия по финансов надзор (КФН) - 5 - ресорна комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за КФН);

● Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори - 5 - ресорна комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за независимия финансов одит);

● Комисия за защита на конкуренцията - 7 - ресорна комисия: Комисия по икономическа политика и иновации (Закон за защита на конкуренцията);

● Агенцията за публичните предприятия и контрол - 7 - ресорна комисия: Комисията по икономическа политика и иновации (Закон за приватизация и следприватизационен контрол);

● Комисия за енергийно и водно регулиране - 5 - ресорна комисия: Комисия по енергетика (Закон за енергетиката);

● Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) - 2 - ресорна комисия: Комисията по здравеопазване (Закона за здравното осигуряване);

● Национален осигурителен институт (НОИ) - 2 - ресорна комисия: Комисията по труда, социалната и демографската политика (Кодекс за социалното осигуряване);

● Комисия за защита от дискриминация (КЗД) - 5 - ресорна комисия: Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите (Закон за защита от дискриминация);

● Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) - 5 - ресорна комисия: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред (Закон за защита на личните данни);

● Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА) - 9 - ресорна комисия: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред

(Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия);

● Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) - 5 - ресорна комисия: Комисията за контрол над службите за сигурност (Закон за специалните разузнавателни средства);

● Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) - 5 - ресорна комисия: Комисията по превенция и противодействие на корупцията (Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество);

● Съвет за електронни медии (СЕМ) - 3 - ресорна комисия: Комисията по култура и медии (Закон за радиото и телевизията);

● Българска телеграфна агенция (БТА) - 1 - ресорна комисия: Комисията по култура и медии (Закона за Българската телеграфна агенция);

● Икономически и социален съвет (ИСС) - 1 - ресорна комисия: Комисията по труда, социалната и демографската политика (Закон за Икономически и социален съвет);

● Национален съвет за българите, живеещи извън Република България (НСБЖИРБ) - 7 - ресорна комисия: Комисията по политиките за българите извън страната (Закон за българите, живеещи извън Република България).

10.2. С квалифицирано мнозинство от 2/3 (общо 25 позиции):

● Комисия за противодействие на корупцията (КПК) - 3 - ясно разписани правила, които следват закона и препоръките на ЕК. Същите са изготвени и в процес на одобрение от ЕК. Ресорна комисия: Комисията

по превенция и противодействие на корупцията (Закон за противодействие на корупцията);

● Висш съдебен съвет (ВСС) - 5 - ресорна комисия: Комисия по правни въпроси (нов Закон за съдебната власт);

● Висш прокурорски съвет (ВПС) - 6 - ресорна комисия: Комисия по правни въпроси (нов Закон за съдебната власт);

● Инспекторат към Висшия съдебен съвет (ИВСС) - 11 - ресорна комисия: Комисия по правни въпроси (нов Закон за съдебната власт).

Когато е необходимо мнозинство от 2/3, страните ще решават съвместно относно възможна подкрепа на номинациите представени от други парламентарни групи и координирано ще подкрепят съответен брой кандидати, които в най-голяма степен съответстват на изискванията на конституцията и закона и принципите на това Споразумение. Всички решения и действия във връзка с осигуряване на допълнителна подкрепа до 160 гласа, където това се изисква от Конституцията се извършват съвместно от двете страни и взетите решения се документират с писмен протокол, подписан от лидерите на двете коалиции.

ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА

1. Страните оценяват продължаването на съдебната реформа и реформирането и попълването на институциите на съдебната власт на основата на приетите промени в КРБ за свой фундаментален приоритет. Това включва на първо място, приемане на нов Закон за съдебната власт, който да осигури заложените в Конституцията на Република България цели, отговарящи на международните стандарти за независим съд и прокуратура, отчетна прокуратура, безпристрастни и компетентни магистрати, притежаващи безспорни високи морални и нравствени качества, гарантирани от ефективен Инспекторат, в името на справедливостта, дължима от всяка правова държава на обществото.

2. На основата на разработения от Министерството на правосъдието проект, в сроковете, предвидени в параграф 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията ще бъде обсъден и приет нов Закон за съдебната власт, който:

● Ще предвиди подробни гаранции за спазване изискванията за деполитизация на кандидатите в чл. 130а, ал. 3 КРБ и утвърждаване на обществения характер на парламентарната квота и избор във Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет на лица, които са политически независими и партийно неутрални (прилагане на изисквания, аналогични на приетите в ЗПК) включително като се предвиди възможност за предложения за членове на ВСС и ВПС от страна на Висшия адвокатски съвет, юридически факултети, както и специализирани обществени организации;

● Ще уреди прозрачен процес за номинации и изслушвания на кандидатите за професионалната квота във ВСС и ВПС и ще гарантира честен и подлежащ на независимо наблюдение и проверка процес на пряк избор на принципа един магистрат - един глас;

● Ще предвиди изборните членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет, които запазват своя статут на съдии, прокурори и следователи, да продължат да упражняват своите професионални функции;

● Ще запази и развие принципа на съдийско самоуправление и ще въведе съответни форми на професионално овластяване за прокурорите и следователите;

● Ще предвиди редовно и обективно провеждане на атестациите, които да гарантират кариерно развитие на основата на прозрачни критерии и честен процес, както и гаранции за редовно провеждане на конкурсите няколко пъти в годината и ограничаване на командироването на съдии, прокурори и следователи до минимално разумен срок;

● След обсъждане с професионалната общност, ще бъдат предвидени гаранции, обжалването на кадровите решения да не води до концентрация на контрол от страна на един орган на съдебната власт, включително ще бъде обсъдена възможността жалбите срещу изборите за членове на ВСС и ВПС от професионалните квоти да бъдат разглеждани от смесени състави на ВАС и на ВКС;

● По отношение на ИВСС ще се предвиди половината кандидати за членове да се номинират и от общото събрание на ВКС и ВАС, и от прокуратурата и следствието, а Главният инспектор да е действащ съдия от определено ниво към момента на избора;

● Ще бъде уредена ефективна система от мерки за превенция на корупцията и ефективни санкции срещу поведение, което уронва престижа и независимостта на съдебната власт и стандартите за професионално поведение на съдиите, прокурорите и следователите;

● Ще предвиди нов модел на вътрешна организация на прокуратурата, който:

● съответства на европейските стандарти и добрите международни модели;

● гарантира съответната професионална автономия на прокурорите и ограничава до минимум възможностите за нерегламентирана намеса, включително от страна на висшестоящи прокурори и административни ръководители;

● изгражда вертикална структура, която гарантира ефективността и отчетността, еднаквото прилагане на законите и държавната наказателна политика във всички структури на прокуратурата и прозрачното и ефективно прилагане на методическите правила за дейността в досъдебното производство на прокурори, следователи и други разследващи органи;

● гарантира възможностите за съдебен контрол върху актовете на прокурора,

● премахва възможностите за злоупотреби с предварителните проверки,

● урежда статута на главния прокурор и върховната прокуратура в съответствие с измененията в КРБ;

● Ще уреди въвеждането на електронно правосъдие и гаранции за случайното разпределение на делата;

● Ще надгради капацитета на Националния институт по правосъдието, включително като развие изследователските му функции;

● Ще завърши прилагането на Стратегията за продължаване на съдебната реформа от 2014 г.

3. При избора на членове на ВСС, ВПС, ИВСС страните ще се ръководят от следните принципи:

3.1. Стриктно спазване на изискванията за деполитизация на кандидатите в чл. 130а, ал. 3 КРБ и утвърждаване на обществения характер на парламентарната квота;

3.2. Издигане и избор на кандидати за членове с доказана независимост и готовност и капацитет да работят за модернизацията на органите на съдебната власт и за издигане стандартите на правосъдието;

4. Страните ще започнат обсъждане на други насоки за подобряване ефективността на правосъдието и достъпа до него, като:

● Съдебна карта и натовареност;

● Съдебни такси;

● Реформа на режима на експертизите;

● Възможности за постепенно ограничаване на формализма на НПК; ● Разширяване правата на пострадалите и жертвите на престъпления; ● Съдебната статистика;

● Електронно правосъдие;

● Ефективни действия за изпълнение на Концепцията за наказателна политика 2020-2025 г. и др.

МЕРКИ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА

1. Страните се споразумяха приоритетно да приемат и реализират процедурата за избор на членове на Комисията по противодействие на корупцията (КПК).

2. Антикорупционната реформа следва да продължи своя ход, като бъде приет изцяло нов като концептуална логика и функционалност Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, който да отговори на критериите на ТР №4/2021 на Върховния касационен съд (ВКС), европейското законодателство в областта, решенията на ЕСПЧ и отчитайки стратегията на Европейския съюз за борба с организираната престъпност за периода 2021-2025г.

3. Страните ще осигурят максимално изпълнение на мерките от Пътната карта с мерки за излизане от сивия списък срещу прането на пари. Засилване на капацитета на финансовото разузнаване.

4. Страните ще обсъдят законодателни изменения, въвеждащи възможност за ограничено разкриване на материали, които могат да бъдат обект на следствена тайна, при надделяващ обществен интерес и стриктни гаранции за правата на човека и интересите на правосъдието.

СЛУЖБИ ЗА СИГУРНОСТ

1. След ротацията един от основните приоритети в работата на Народното събрание ще бъде реформата на службите за сигурност съгласно законодателството и въвеждането на механизъм за ефективното им управление от изпълнителната власт в съответствие с член 105 от Конституцията.

2. Реформата включва:

● Стратегическо планиране и оценка;

● Законодателна реформа;

● Ефективен контрол и координация чрез Съвета по сигурността към министър председателя;

● Засилване на сътрудничеството, координацията и обмена на информация с други държавни органи и с международните партньори;

● Преглед и оптимизация на системата за проверка и получаване на допуск до класифицирана информация с цел ограничаване на порочни и корупционни практики за натиск.

3. Двете страни се споразумяват, че промените в съответните закони, уреждащи процедурите по назначаване на ръководителите на всички служби за сигурност трябва да бъдат приети в максимално кратки срокове, но не по-късно от края на пленарната сесия, приключваща на 31 юли 2024г.

ПОДПИСИ