Множеството големи бури и малки бели облаци, наблюдавани на новите изображения на Hubble, направени на 5 и 6 януари 2024 г., са доказателство за бурните процеси, протичаща в атмосферата на Юпитер.
Цветните облаци на Юпитер представляват непрекъснато променящ се калейдоскоп от форми и цветове. На тази планета винаги има бурни метеорологични условия: циклони, антициклони, трайни ветрове и най-голямата буря в Слънчевата система, известна като Голямото червено петно. Юпитер няма твърда повърхност и постоянно е покрит с предимно амонячни облаци от ледени кристали, които са с дебелина около 48 километра.
Атмосферата на планетата е дълбока десетки хиляди километра и придава на планетата нейния многоцветен вид. Ивиците на повърхността ѝ се дължат на въздушни течения в различни посоки на различни географски ширини със скорости, приближаващи се до 563 км/ч. Областите с по-светъл цвят, където атмосферата се издига, се наричат зони. По-тъмните области, където пада въздух, се наричат пояси. Когато тези противоположни потоци си взаимодействат, възникват бури и турбуленции.
Hubble наблюдава Юпитер и другите планети от външната Слънчева система всяка година в рамките на програмата Outer Planet Atmospheres Legacy (OPAL).
В лявото изображение на Hubble класическото Голямо червено петно се откроява на видно място в атмосферата на Юпитер. Долу вдясно на по-южна ширина има характеристика, понякога наричана Червено петно – младши (Red Spot Jr.). Този антициклон е резултат от сливането на бури през 1998 г. и 2000 г. и за първи път се проявява в червени цветове през 2006 г. През следващите години се връща към бледобежов цвят, но тази година отново е малко по-червено.
Юпитер си е „одрал коляното“
Източникът на червеното оцветяване е неизвестен, но може да включва набор от химични съединения като сяра, фосфор или органичен материал. Оставайки в „лентите“ си, но движейки се в противоположни посоки, Червеното петно младши преминава през Голямото червено петно на всеки две години. Друг малък червен антициклон се появява в на север. В дясното изображение буреносната активност също се появява в противоположното полукълбо.
Изглед отблизо на Голямото червено петно от сондата Juno. Източник: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Kevin M. Gill
Двойка бури, тъмночервен циклон и червеникав антициклон, се появяват една до друга вдясно от центъра. Те изглеждат толкова червени, че на пръв поглед изглежда, че Юпитер си е „одрал коляното“. Тези бури се въртят в противоположни посоки, което показва променлив модел на системи с високо и ниско налягане. За циклона има издигане на облаците в краищата, които впоследствие се спускат се в средата. Това причинява прочистване в атмосферната мъгла.
Според изследователите се очаква тези бури да отскачат една покрай друга, защото тяхното противоположно въртене по посока на часовниковата стрелка и обратно на часовниковата стрелка ги кара да се отблъскват. „Многото големи бури и малки бели облаци са отличителен белег на силна активност, протичаща в атмосферата на Юпитер в момента“, каза ръководителят на проекта OPAL д-р Ейми Саймън, астроном от Центъра за космически полети Годард на NASA.
„Чувствителността на Hubble към сини и виолетови дължини на вълните ясно разкрива интересните характеристики на повърхността.“ добави Саймън.
