Глобалната мрежа интернет навърши 35 години, отбелязвайки важен крайъгълен камък в развитието на технологиите. Тим Бърнърс-Лий се счита за изобретател на World Wide Web през 1989 г., докато работи в CERN, швейцарския изследователски център по физика на елементарните частици. Той сподели пред CNBC своите прогнози за бъдещето на мрежата – и как тя ще бъде трансформирана от изкуствения интелект.
Лични асистенти с изкуствен интелект, които познават нашето здравословно състояние и правна история отвътре. Възможността да прехвърляме данните си от едно място на друго безпроблемно, без никакви пречки… Това са само част от прогнозите за бъдещето на мрежата от нейния изобретател.
През 1989 г. роденият в Лондон компютърен учен представи предложение за система за управление, която да помогне на колегите му да споделят информация помежду си. Той продължава да работи върху идеята си и до 1991 г. световната мрежа е готова и работеща.
През 1993 г. Бърнърс-Лий убеждава CERN да пусне уеб протокола и изходния код в публичното пространство без никакви патенти или такси. Той приписва огромния успех на мрежата на това решение.
Когато започва да работи по уеб, Тим Бърнърс-Лий няма представа, че мрежата ще се превърне във вездесъщата сила, каквато е днес. „Не можех да предвидя, че ще бъде така, тази промяна”, споделя той пред CNBC.
Все пак има признаци още в началото, че мрежата ще се разрасне значително. Трафикът към първия уебсайт, info.cern.ch, „се увеличава с коефициент 10 всяка година, така че се удвоява на всеки четири месеца”. „Сега това ще бъде сериозно нещо. Трябва да сме сигурни, че няма да се срути”, спомня си Бърнърс-Лий.
Изглежда той е недоволен от начина, по който първоначалната му визия за мрежата се е осъществила. През десетилетията, изминали от създаването на мрежата, Бърнърс-Лий вижда някои от недостатъците ѝ. От една страна, емисиите в социалните медии, пригодени от AI алгоритми, означават, че хората „се чувстват ядосани и разстроени или изпълнени с омраза”, казва той.
Междувременно, лекотата на създаване на съдържание в социалните медийни платформи и създаването на нови уебсайтове и блогове доведе до „лишаване от власт” на хората и бизнеса – и загуба на собственост върху нашите данни, добавя изобретателят.
Но Бърнърс-Лий все още има известен оптимизъм за бъдещето. Ето някои от най-добрите му прогнози за това как ще изглежда мрежата през следващите 35 години.
Прогноза 1: Всеки ще има личен AI асистент
Едно от големите прогнози на Бърнърс-Лий е, че AI ще трансформира начина, по който взаимодействаме с мрежата. С пристигането на генеративни AI инструменти като OpenAI ChatGPT, поддържан от Microsoft, технологичните фирми разчитат, че потребителите ще станат много по-ангажирани с дигиталните чатботове, за да получат необходимата им информация и да им помогнат да създават писмени материали и дори код.
Вече има фирми, които се опитват да преосмислят как ще изглежда взаимодействието ни с мрежата, използвайки устройства, захранвани от изкуствен интелект, включително Samsung с неговия смартфон Galaxy S24 и американската стартираща компания Humane AI със своето носимо Pin устройство.
„Някои хора се притесняват дали след 35 години изкуственият интелект ще бъде по-мощен от нас. Едно от нещата, които прогнозирам – но това е нещо, за което може да се наложи да се борим – е, че ще имате AI асистент, на когото можете да се доверите, и той работи за вас, като лекар”, казва Бърнърс-Лий.
Робърт Блумофе, глобален главен технологичен директор на Akamai, смята, че мрежата ще престане да бъде нещо, което хората използват и, че AI агентите ще поемат юздите от наше име. „Можете да си представите след години свят, в който мрежата е царство на AI агенти и хората вече не използват ефективно мрежата”, каза той в интервю за CNBC.
„Всичко ще бъде направено чрез AI агенти; никога няма да отидете директно в банковата си сметка онлайн, или при вашия доставчик на здравни услуги онлайн, или в каквито и да било сайтове за електронна търговия”, прогнозира Блумофе.
Akamai е основана в отговор на предизвикателството, поставено от Бърнърс-Лий в Масачузетския технологичен институт в началото на 1995 г. за създаване на нов начин за по-бързо доставяне на уеб съдържание до крайните потребители. Блумофе все още смята, че ще влизаме онлайн за развлекателни телевизионни предавания, филми и видео игри. Но много от ежедневните функции на нашия онлайн живот в бъдеще ще бъдат управлявани от AI.
„Човешките същества могат да се върнат към живота си във физическия свят, поздравявайки се лице в лице като физическо преживяване, а не като виртуално преживяване”, казва той.
Прогноза 2: Ще поемем истинската собственост върху нашите данни във всички платформи, включително VR
Друго нещо, което Бърнърс-Лий прогнозира, е мрежа, в която всички ние ще имаме пълен контрол върху нашите данни. Така че, вместо да предаваме собствеността върху нашите данни на Google, Meta, Amazon, Apple, Microsoft и други технологични гиганти, ще можем да притежаваме нашите данни чрез хранилище за данни или Pods.
„Ще мислите за вашия пакет с данни като за вашето цифрово пространство, ще мислите за него като за нещо, с което се чувствате много удобно”, обяснява той.
Pods е технология, върху която Бърнърс-Лий работи със своя стартъп Inrupt. Технологията се базира на Solid протокол, който „има за цел радикално да промени начина, по който работят уеб приложенията днес”. Това ще доведе до „истинска собственост върху данните, както и до подобрена поверителност”. През 2022 г. стартъпът събра 30 милиона долара от фирми за рисков капитал, включително Forte Ventures, Akamai и Glasswing Ventures.
Във визията на Бърнърс-Лий за бъдеща мрежа хората ще могат да използват цифровия си модул за достъп до всичките си основни приложения – например, имейл през своя телефон, но също и през лаптоп, настолен компютър и по-големи екрани като телевизори.
Бърнърс-Лий добави, че идеята му е да имаме набор от „доверени приложения”, на които можем да позволим да комуникират помежду си, за да споделят информация и да изпълняват важни задачи много по-бързо.
Вземете например закупуването на билети за полети. Бърнърс-Лий прогнозира, че бъдещото изживяване в мрежата ще бъде такова, при което можем да използваме портфейла си, за да купуваме билети от агрегатор на полети и след това да му дадем достъп до данните, които сме му поверили, за да измисли планове какво да правим в нашата дестинация.
„Всички ваши списъци със задачи, събития в календара и т.н., както и всички различни части от вашите данни, ще се съберат заедно, така че способността да се наслаждавате на живота си става много по-мощна”, пояснява той.
Чинтан Пател, главен технологичен директор на Cisco в Обединеното кралство, смята, че мрежата в крайна сметка се премества към място, което е отворено и където информацията може да се споделя по-лесно.
„Виждаме все по-често мрежата да става малко фрагментирана с по-изолирани платформи, повече информация се събира, продава, дори злоупотребява в много случаи”, коментира Пател. Въпреки това, според него, ChatGPT на OpenAI и няколко други популярни генеративни AI инструменти се захранват от данни, произхождащи от отворената мрежа. Макар и с недостатъци, „мрежата донесе много повече ползи на обществото и направи много повече неща възможни”, категоричен е Пател.
Бърнърс-Лий прогнозира още, че неговата визия за мрежата също отива крачка напред с виртуалната и смесената реалност, където физическият и цифровият свят си взаимодействат чрез мощни хедсети. „Можете да правите неща с VR слушалки, а след това, когато свалите VR слушалките, можете да ги правите с огромен екран. И винаги, когато се движите, можете да вземете телефона си и изживяването ще бъде едно и също. Трябва много плавно да преминава между различни устройства”, разказва той.
Смесената реалност е ново измерение за достъп, с което уеб експертите очакват да свикнем повече с течение на времето.
„Ще се случат някои големи промени по отношение на сериозната цифрова свързаност”, каза Пател в интервю за CNBC. „Дотогава това ще се нарича някаква форма на пространствено изчисление и пространствена среда, която няма да бъде нещо, което търсим, а завладяващо изживяване, което ще ни бъде предоставено”.
Прогноза 3: Голяма технологична компания може да се разпадне
Друго нещо, което според Бърнърс-Лий може да се случи в бъдеще, е голяма технологична компания да се разпадне. Миналата седмица емблематичният Закон за цифровите пазари (DMA) на Европейския съюз, който принуждава технологичните гиганти да променят своите платформи, за да позволят на конкурентните продукти да процъфтяват, официално влезе в сила. Това е голяма стъпка, за която регулаторите се надяват, че ще доведе до по-здравословна технологична конкуренция.
Ако технологична фирма наруши задълженията си по DMA, Европейската комисия може да наложи някои меки правни мерки. Това включва глоби на стойност до 10% от глобалните годишни приходи на компанията или 20% за повторни нарушители.
В някои екстремни случаи Комисията може да изиска разпадането на компании – въпреки че повечето антитръстови адвокати смятат, че подобен резултат е малко вероятен, като се имат предвид правните пречки, пред които може да се изправи Брюксел.
Бърнърс-Лий твърди, че винаги предпочита технологичните компании да „вършат правилното нещо сами”, преди регулаторите да се намесят. „Това винаги е бил духът на интернет”.
Той използва примера на Data Transfer Initiative, частна инициатива, която стартира през 2018 г. и сега е подкрепена от Google, Apple и Meta, за да насърчи преносимостта на снимки, видеоклипове и други данни между техните платформи. „Може би компаниите са били подтикнати малко от възможността за регулиране”, каза Бърнърс-Лий. „Но това беше независимо нещо”.
Той обаче добави: „Нещата се променят толкова бързо. AI се променя много, много бързо. В AI има монополи. Монополите се промениха доста бързо в мрежата. Може би в някакъв момент в бъдещето агенциите ще трябва да работят, за да разбият големи компании, но не знаем коя ще е тази компания”, казва Бърнърс-Лий.