Изследванията от 90-те се оказаха далеч от истината

В популярното предаване на американската телевизия CBS "60 минути" през 1991 г. известният водещ Морли Сейфър задава въпроса как така французите непрекъснато ядат мазни неща като пастет, масло и бри, а имат по-здрави сърца от американците. "Отговорът на тази загадка може би се намира в тази примамлива чаша", казва Сейфър и вдига чаша с червено вино от екрана. Според медиците, обяснява журналистът, виното има прочистващ ефект, който възпрепятства клетките, виновни за образуването на кръвни съсиреци, да се закрепват за стените на артериите. Това, според един френски изследовател, може да намали риска от блокаж по кръвоносните съдове, а оттам - и от инфаркт.

По това време има редица изследвания, които подкрепят тази теза, обяснява пред "Ню Йорк Таймс" Тим Стокуел от Канадския институт за изследване на алкохола и наркотиците. Паралелно учените започват да откриват и ползите от средиземноморската диета, която по традиция включва чаша-две червено вино с храненето. Но след предаването на CBS митът за ползите от червеното вино става страшно популярен. Само една година след излъчването му, продажбите на червено вино в САЩ скачат с 40%. И ще минат десетилетия, докато здравословният ореол около виното помръкне.

Вероятността чаша червено вино да е полезна за здравето звучеше много примамливо и науката я прегърна с ентусиазъм, спомня си Стокуел. През 90-те се появяват доста научни изследвания, които свързват алкохола с доброто здраве. През 1997 г. например е огласено проучване сред 490 000 пълнолетни лица в САЩ, наблюдавани в продължение на девет години. Според него, хората, които пият поне едно алкохолно питие на ден, са с 30 до 40% по-малка вероятност да умрат от сърдечносъдово заболяване, в сравнение с тези, които не употребяват алкохол. При редовно употребяващите, освен това, вероятността въобще да умрат преждевременно по каквито и да е причини, се оказва с 20% по-ниска.

До идването на новия век тези изводи са подкрепени от още десетки изследвания. Изглежда, че науката е категорична. Но още от 80-те години има изследователи, които посочват редица проблеми с този род изследвания и поставят под съмнение, че именно алкохолът е причината за по-доброите здравни показатели. Може би хората, които пият умерено, са по-здрави от тези, които не пият, защото е по-вероятно те да са образовани, богати и физически активни, казват тези учени. Много по-вероятно е те да имат здравна застраховка (в САЩ няма задължително здравно осигуряване), да ядат повече зеленчуци и т.н. Възможна е и друга хипотеза - въздържателите от изследването да са всъщност бивши пиячи, отказали алкохола заради здравословни проблеми.

Сред скептично настроените изследователи е и Кей Мидълтън Филмор от Калифорнийския университет в Сан Франциско. През 2000 г. тя пише коментар, в който настоява научната общност да направи внимателен преглед на съществуващите изследвания. И година по-късно сформира екип, който започва този подробен анализ. Еекипът установява нещо много изненадващо - в новия анализ на данните уж наблюдаваните ползи от умерената употреба на алкохол изчезват. През 2006 г. изводите им предизвикват фурор. "Ново изследване запушва с коркова тапа убеждението, че малко вино е полезно за сърцето", съобщава "Лос Анджелис Таймс".

Много хора реагират емоционално. Алкохолната индустрия хвърля огромни пари да противодейства на негативните съобщения. За броени месеци е организиран "научен" симпозиум от производителите, на който да се оспорят новите резултати. Филмор си спомня, че й е идвало да се събуе и да почне да удря с обувка по масата като Хрушчов. Естествено, симпозиумът заключава "единодушно", че умерената употреба на алкохол се свързва с по-добро здраве.

Оттогава насам обаче има много изследвания, включително едно на Стокуел и колегите му от миналата година, които потвърждават, че алкохолът далеч не е здравословен. През 2022 г. учени обявяват, че не просто алкохолът не носи ползи за сърдечносъдовото здраве, а даже може да създаде проблеми за сърцето, казва кардиологът Лесли Чо. Днес има достатъчно научни сведения, че едно питие на ден увеличава риска от високо кръвно и сърдечна аритмия, а и двете могат да доведат до инфаркт и други сърдечни проблеми. Употребата на алкохол се свързва и с рака, като СЗО го включва сред канцерогените от 1988 г.

Днес тезата е, че няма безопасно количество алкохол, без значение дали човек пие вино, бира или твърд алкохол. Това все още е изненадваща новина за много хора. Д-р Чо например казва, че повечето й пациенти са изненадани, когато ги съветва да спрат алкохола, включително и виното. "Но нали то е полезно за сърцето!", чудят се те.

Червеното вино действително съдържа полифеноли, някои от които могат да имат противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Но няма нито едно изследване, което да свързва количеството полифеноли от червеното вино с ползи за здравето. Няма и изследвания, които да показват, че виното е по-малко вредно от другите видове алкохол. Трудно е човек да преглътне всичко това. Разбира се, за повечето здрави хора няма проблем да се насладят на чаша вино от време на време. Но е крайно време да спрем да се заблуждава, че така правим услуга на сърцето.