Има ли краен срок, до който задължително трябва да се направи съдебно-медицинска експертиза на починалия човек, за да покаже тя истинските причини за смъртта?
Юлия Шлоте: Това не може да се каже по принцип. В съдебната медицина има случаи, в които трупът е лежал толкова дълго, че се е превърнал в скелет и въпреки това е възможно да се изследват причините. Но е факт, че колкото повече време минава от настъпването на смъртта, особено ако вече има признаци на разлагане, толкова повече са промените, които биха могли значително да затруднят изследването. Но по принцип няма краен срок, след който да е невъзможно да се изследва трупът на починал човек.
В какъв отрязък от време е най-добре да се направи изследването?
В съдебната медицина има принцип, който гласи, че е най-добре аутопсията да се извърши възможно най-скоро. В повечето случаи няколко дни не са от решаващо значение. Но има някои видове изследвания, които са силно зависими от времето, изминало от смъртта, така че от съдебно-медицинска гледна точка изследването винаги трябва да се извършва възможно най-бързо.
Има ли причини за смъртта, които да изискват максимално бърза експертиза? Примерно - инфаркт.
Ю. Шлоте: Да, инфаркт, но също и други, определено. Има някои фактори, които не могат да бъдат с точност доказани, ако са започнали процесите на разлагане. Такъв е например инфарктът на миокарда, просто защото гнилостните процеси засягат и органи, които след това не могат да бъдат изследвани по такъв начин, че да се каже със сигурност коя е причината за настъпването на смъртта.
Като цяло може да се каже, че колкото повече се забавя аутопсията, толкова по-трудно е да се установят вътрешните причини за смъртта. Това обаче не важи за всички причини, например ако става въпрос за стомашно-чревен или тежък мозъчен кръвоизлив, е възможно специалистът да не е винаги в състояние да установи от какво точно са били предизвикани те, но той все пак ще може да установи наличието на самия кръвоизлив.
Ако не са засегнати от разлагане меките тъкани, съдебният лекар може относително лесно да установи причината за смъртта, но подобна експертиза става трудна, когато от смъртта е изминало много дълго време и е настъпила скелетизация.
Ако човек умре от внезапна сърдечна смърт, може ли това да бъде установено при съдебно-медицинска експертиза? Все пак Навални беше само на 47 години.
Ю. Шлоте: Да, освен ако не е имало генетично обусловени промени в сърцето, довели до сърдечни аритмии. Разбира се, при всички случаи сърцето се изследва хистологично и ако е необходимо, се правят генетични изследвания, за да се установи дали е имало предразположение. Винаги, ако млади хора умират внезапно, се опитваме също да изключим отравянето като възможна причина за смъртта.
А как се доказват отравянията – как се търсят причините?
Ю. Шлоте: Не можете да откриете отравянето по време на външния оглед на трупа, нито при аутопсията, защото смъртта при отравяне в крайна сметка настъпва в резултат на сърдечносъдова недостатъчност. А тя е неспецифична, така че ако няма други признаци на отравяне, експертът би бил силно затруднен да го докаже.
Но именно защото отравянето не е видимо, при млади хора, които са починали внезапно и чиято причина за смъртта не е ясна, провеждаме химико-токсикологични изследвания, за да изключим евентуално отравяне. Токсиколозите обаче работят само в ограничени рамки – могат да открият само "стандартните" причини: известните лекарства, наркотици, алкохол, но не и нови лекарства или синтетични наркотици.
*Юлия Шлоте e лекар в Института по съдебна медицина към Лайпцигския университет