„Нервите се обтягат, но така се налага..." - стихът от популярната песен на „Щурците“ ясно описва отношенията между участниците в управлението на страната по-малко от месец преди очакваната ротация на премиерите.

Отношенията между ГЕРБ, „Продължаваме промяната - Демократична България“ и ДПС (която неформално, но неотклонно участва във взимането на решения за държавата) никога не са приличали на добре смазан часовников механизъм. Вървяха обаче в продължение на месеци покрай декларираните ясни и големи цели: начало на съдебната реформа през промени в Конституцията, затвърждаване геополитическата ориентация на България, влизане в Шенген и еврозоната.

Сега, девет месеца след началото на съвместното управление, между подкрепящите правителството формации публично изглежда да стоят само кадрови спорове, най-видимият от които в последните дни е дали ГЕРБ или „Продължаваме промяната - Демократична България“ да посочи външен министър. И макар постовете в държавни регулатори и институции, да са силен аргумент за запазване на отношенията, според източници на „Дневник“ и в ГЕРБ, и в „Продължаваме промяната - Демократична България“ те не могат да очертаят по-далечна перспектива за партньорство. Още повече, че следващите стъпки по съдебната реформа - с промени в Закона за съдебната власт - вече изглеждат периферни за управляващите.

Според представители на двете формации напрежението във властта ще расте в следващите седмици, подклаждано както от предстоящите европейски избори, така и от криминално-политическите сюжети около смъртта на на Мартин Божанов-Нотариуса и разкриващите се покрай нея зависимости в съдебната власт и политиката.

Публичните заявки и неофициалните коментари сочат, че както и да се държат партийните лидери, засега предсрочни избори не са на хоризонта. Игрите на нерви обаче ще продължат и партньорите ще се дебнат непрекъснато в опит да извлекат максимални дивиденти от ситуацията. Според източници от мнозинството не е изключено надлъгването да доведе до отлагане на ротацията на премиерите Николай Денков и Мария Габриел за след евроизборите през юни, когато резултатите ще дадат нова легитимация на политическите играчи.

Ще има ли оставка на 6 март

Няколко пъти в последните седмици, включително вчера (18 февруари), премиерът Николай Денков заяви, че ще подаде оставката на правителството на на 6 март, точно девет месеца след избирането му. До неотдавна след това планът изглеждаше сигурен: парламентът я приема и така се задейства конституционната процедура, в която президентът насрочва консултации с всички политически сили и после връчва мандат на ГЕРБ като най-многочислена парламентарна група. За да не се дава основание на президента да бави процедурата, партньорите във властта заявяваха готовност да постигнат предварително съгласие по новия Министерски съвет и да връчат списъка му още при получаването на мандата. Неофициалните коментари на политиците сочеха, че президентът вероятно няма да бави процедурата, мака липсата на фиксирани срокове в Конституцията да го позволява, доколкото зад кабинета има ясно мнозинство. До избирането на ново правителство старото продължава да управлява в оставка.

През последните дни от ГЕРБ дойдоха няколко публични сигнала, че ротацията може да не се осъществи в началото на март. Първо по „Нова телевизия“ председателят на парламента Росен Желязков (ГЕРБ) заяви: „Изглеждаше, че ротацията безпроблемно ще се случи в първата половина на март. От няколко дни това не изглежда чак толкова безоблачно“.

След това и лидерът на партията Бойко Борисов, видимо изнервен от медийните си престрелки със съпредседателя на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, даде да се разбере, че датата 6 март не бива да се подразбира. А какво ще стане, ако не гласуваме оставката на Денков, попита той пред микрофоните и призова премиера да забрави егото си и да не се държи сякаш всичко е решено. „Какво ще прави, зависи от депутатите в парламента. Какво ще стане, ако Денков абдикира и депутатите не му подкрепят оставката“, попита риторично Борисов.

ГЕРБ и ДПС нямат достатъчно гласове, за да откажат да приемат оставката на кабинета „Денков - Габриел“. Двете групи разполагат със 105 от нужните им 121 гласа. „Продължаваме промяната - Демократична България“ със своите 63-ма депутати също не е в силна позиция. Теоретично тя може да освободи кабинета, но само с помощта на всички останали депутати - БСП, „Възраждане“, Има такъв народ“ и четиримата независими. Този сценарий обаче не изглежда реалистичен, както заради отношенията на коалицията с останалите групи, така и защото ще е сериозен знак за срив в отношенията на партньорите.
Неофициално представители на ГЕРБ посочват, че 6 март е нереалистична дата за правителствени смени и защото тогава има конгрес на Европейската народна партия (ЕНП), към чието семейство партията на Борисов принадлежи.

Очаква се на форума да присъства Мария Габриел, която е зам.-председател на ЕНП - жени и беше еврокомисар преди изтеглянето ѝ от партията, за да влезе в националното правителство.

Ротацията и евроизборите

Източници на „Дневник“ от ГЕРБ допуснаха в неформални разговори, че, ако преговорите между Денков и Габриел и съгласуването на решенията им с лидерите се окажат неудовлетворяващи, може се стигне и до отлагане на ротацията след изборите за Европейски парламент. Те се очаква да бъдат на 9 юни, макар президентът още да не е издал указ.

Според представители на вота за Европарламент се гледа като възможност за премерване на електоралната тежест на формациите, особено ако „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ не се явят съвместно и се окаже, че формацията на Кирил Петков и Асен Василев се представи по-слабо от обединението на Христо Иванов и Атанас Атанасов.

В последните месеци ГЕРБ демонстрира подчертано умерено отношение към „Демократична България“ и е оставила острите политически атаки към другия партньор в коалицията. Най-прясната илюстрация е скорошното изказване на Росен Желязков в контекста на споровете около Министерството на външните работи (МВнР): „Искам много ясно да отбележа, че „Демократична България“ има много ясна и балансирана позиция по тези претенции на „Продължаваме промяната“.

Първите прогнози за евровота отреждат сходни резултати за „Продължаваме промяната - Демократична България“ и „Възраждане“, като се смята, че всяка от тях ще има по трима представители в парламента, а депутатите на ГЕРБ ще намалеят от шест на пет.

За ГЕРБ електоралната тежест, която ще покаже вотът, се приема като повод да се говори за балансите в управлението, казват политици от партията. Според тях резултатите ще са възможност да изискват от „Продължаваме промяната“ да признае, че „ГЕРБ има качества“ и че, ако управлението ще съществува, партньорите „трябва да работят в сътрудничество, а не в постоянна борба за надмощие“.

В партията отричат засега да се обмисля възможност за смяна на формулата на управление, въпреки прогнозите за силно представяне на „Възраждане“. Публично Бойко Борисов тази седмица се застрахова срещу подобни подозрения, като обяви, без да е питан, че партията му никога няма да направи „нито коалиция, нито съвместно управление“ с проруската формация. Борисов обаче вече е показвал, че при необходимост може да се координира с „Възраждане“ - със съучастието на партията на Костадин Костадинов ГЕРБ успя да наложи кандидатурата на проф. Момчил Мавров за подуправител на Националната здравноосигурителна каса.

Надлъгване до последно

Във фокуса на медийното внимание през последните две седмици е съревнованието между ГЕРБ и „Продължаваме промяната - Демократична България“ за МВнР. За останалите министри засега и в двете формации изглежда да надделява мнението, че при спазване на досегашния план за ротация масови смени не се очакват. Сигурна изглежда да е само тази в здравеопазването, тъй като Христо Хинков сам каза, че няма да остане министър.

Източници и в ГЕРБ, и в „Продължаваме промяната - Демократична България“ засега казват, че не е уточнено коя формация ще поеме министерството. Като номинация на ГЕРБ се споменава името на Бранимир Здравков, който беше в проектокабинета „Габровски“. По неофициална информация сред обсъжданите имена в „Продължаваме промяната - Демократична България“ е това на настоящия зам.-министър Илко Гетов. Ако се потвърди, че смените в правителството ще са единични, това ще запази и водещата роля на ГЕРБ в ръководството на парламентарните комисии.

Още в началото на преговорите между партията на Борисов и „Продължаваме промяната - Демократична България“ беше уточнено, че при всяка нова сесия ще се сменя председателят на правната комисия. Досега начело продължава да е Анна Александрова (ГЕРБ), макар че според договорката след Коледната ваканция комисията трябваше да се върне при втората политическа сила. Според информация на „Офнюз“ причината за отлагането на тази ротация е, че и ДПС е искала да се включи в нея, но това е неприемливо за „Продължаваме промяната - Демократична България“. Не е известно и кой ще оглави комисия за службите за сигурност, която беше отнета от „Възраждане“ по инициатива на Делян Пеевски.

И още условия

Докато ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ водят спорове помежду си, „Демократична България“ също постави условия за бъдещето на управлението.

„За да можем, включително моята партия, да преценим степента на подкрепа, трябва да получим отговор на въпроса доколко можем да очакваме следващия етап на съдебната реформа“, заяви в интервю за общественото радио (БНР) съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов. В допълнение той повтори искането на формацията си за ясен механизъм за попълване на регулаторите.

Партията на Иванов има един представител в кабинета „Денков - Габриел“ - министърът на правосъдието Атанас Славов. Той беше включен в последния момент в състава на правителството, като според неофициалната информация аргументът беше да е политически гарант за волята на мнозинството за съдебна реформа.

Следващият етап от реформата, след промените в Конституцията, е приемането на нов Закона за съдебната власт. Според изказвания на Славов проектът ще е готов до края на февруари, но заради общественото обсъждане се очаква да бъде внесен през април в Народното събрание. За необходимостта от механизъм за назначенията в регулаторите ГЕРБ, „Продължаваме промяната - Демократична България“ и ДПС говорят още от началото на декември 2023 г., но досега до подписването на такъв не се е стигнало. Искането на „Демократична България“ за документ с приоритети и ангажименти за реформи също не среща отклик - Борисов лаконично обобщи само, че „това е въпрос на воля от всички страни“.

В интервюто си пред БНР Христо Иванов обвърза съществуването на правителството и с работата на комисията, която се занимава с убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и неговото влияние в съдебната система.

Не само е необходима аутопсия на трупа, но и на институционален контекст, направил това възможно.
Христо Иванов, съпредседател на „Демократична България"

„Този въпрос е фундаменталният тест, на който трябва да може да отговори това управление или което и да били друго, за да може да твърди, че има смисъл и легитимност. Или това управление ще покаже, че може да намери начин, или то ще изгуби смисъл“, заяви той.