Фермери в цяла Европа демонстрират срещу политиката на ЕС. Стандартите постоянно се завишават, вносът кара цените да падат, а голяма част от щедрото финансиране в сектора изобщо не стига до производителите, пише ARD.
Хиляди трактори са затворили улиците на Брюксел и са блокирали Европейския парламент. Хвърлят се камъни, паметници се бутат, горят клади, а полицията е в бойна готовност. Нищо от това не е ново. Никоя друга група хора не демонстрира недоволството си от европейската политика толкова ясно, колкото земеделците.
Урсула фон дер Лайен обяви, че новите регулации за използването на пестициди ще бъдат оттеглени, както и че земята под угар също ще може да се използва от земеделците, припомня ARD. Това обаче изглежда не е достатъчно за фермерите, а дори е контрапродуктивно, поне що се отнася до земята под угар. Повечето хора разбират, че биоразнообразието е особено важно за земеделието. Критиките към Брюксел само се засилват.
„Не се плаща истинската цена за продукцията”
„Аз също понякога се ядосвам, когато виждам, че за земеделската продукция не се плаща истинската цена“, обяснява пред ARD евродепутатката Мария Нойхл. Германската представителка подчертава, че тя се застъпва за всички земеделци.
Селскостопанският икономист Себастиан Лакнер от Университета в Рощок е съгласен и също смята, че потребителите имат своята роля. „Колко струва това, колко всъщност струва за мен устойчивостта?" е въпросът, който потребителите трябва да си зададат, казва Лакнер пред ARD.
От друга страна фермерите в Европа трябва да се съсредоточат върху високото качество на продукцията си, устойчивостта ѝ и работата според всички стандарти за опазване на околната среда. Очаква се земеделците да насърчават биоразнообразието и да осигуряват хуманно отношение към животните. Това иска Европейският съюз.
Споразуменията за свободна търговия отварят вратата за дъмпинг
Но същият този ЕС сключва споразумения за свободна търговия, в които основният акцент е върху нашата експортна икономика в индустриалния сектор, припомня германското издание. И обратното, селскостопанските продукти, които се внасят в ЕС, далеч не са подчинени на изискванията, на които трябва да отговарят земеделските производители в ЕС.
Затова страните от Северна Африка или Латинска Америка например могат да постигнат огромни приходи чрез дъмпинг на цените с напълно различна земя, с много по-евтина работна ръка и с химикали, които са забранени в Европейския съюз. Особено испанците, които в момента протестират най-много, страдат много от това.
Повечето пари от Брюксел не достигат до земеделците
Иванна Мартинез представлява животновъдите и дребните земеделски производители в района на Мадрид. Селскостопанската политика не трябва да се решава от стола в офиса, казва тя в интервю за ARD. Общата селскостопанска политика е „порочна система“.
Всъщност голяма част от огромния бюджет на Брюксел за земеделска политика отива основно в големите земевладелци, защото Европейският съюз основно плаща за земята. Те от своя страна отдават земята си под аренда на фермерите, които я обработват. Арендаторите могат да са бивши фермери, но в последно време те дори нямат нищо общо със земеделието, пише ARD.
Това означава, че много земеделски стопани не получават никакъв дял от парите от Брюксел, тъй като трябва да ги прехвърлят на собствениците и да плащат наем. Много по-малък е бюджетът за модернизация, биоразнообразие или повишени цени на енергията, например.
Недоволството на фермерите стигна и до Брюксел Снимка: DIRK WAEM/BELGA MAG/AFP/Getty Images
Мнозина се страхуват, че няма да оцелеят
Много земеделци дори искат да се откажат. Млади талантливи хора трудно се намират в тази индустрия, а работата е тежка, за да се върши до преклонна възраст. Ако иска човек да оцелее в този бизнес, трябва да инвестира много, например в модерна техника, пише ARD. Това спестява от издръжка на работници, но изисква много енергия, а тя е все по-скъпа.
Така земеделците се оказват в омагьосан кръг от постоянни дългове. Хранително-вкусовата промишленост се възползва от това и придобива такава пазарна сила, че може да диктува цените на земеделските производители. Това всъщност би трябвало да се предотврати от антитръстовото законодателство, но често са необходими години, ако не и десетилетия, за да се приложи.
Европа не прави достатъчно, за да наруши пазарната доминация на хранително-вкусовата промишленост. Резултатът е един: огромен брой фермери, най-вече по-малките, които Европейският съюз твърди, че иска да подпомага, трябва да продават на по-ниски цени от стойността на продукцията им и зависят изключително от субсидии. Мнозина се страхуват, че няма да могат да оцеляват.
Всъщност секторът трябва да бъде подпомаган по съвсем различен начин, смята аграрният икономист Лакнер. Европейската селскостопанска политика трябва да отчита най-големите предизвикателства пред земеделските стопани. След това трябва да се предлагат програми за подпомагане, например за опазване на климата, напояване, модерно животновъдство или угари.
Протести срещу вноса на украинско зърно
Политическите решения също могат да доведат до изкривявания на пазара, протестите които понякога изобщо не се отчитат като проблем. Много източноевропейски земеделци са гневни, че Европейският съюз позволява внос на зърно от Украйна към Европа, при положение, че то е предназначено за трети страни. Там се нуждаят от него, но очевидно част от него остава на европейска територия противно на правилата, пише ARD. По този начин по-евтин продукт разводнява пазара в ЕС.
Всичко това се случва на фона на широко разпространеното в Европа мнение, че „фермерите“ малтретират животните, тровят подпочвените води и почвата, произвеждат некачествени храни, преувеличават трудностите си или се оставят да бъдат използвани като инструмент от дясната политика. Много фермери смятат това за несправедливо.
