По план още преди няколко години домакинствата трябваше да започнат да купуват ток на свободния пазар. Като всяко решение, което носи риск от политически негативи, и това беше отлагано неколкократно. И забавянето дори се оказа полезно след началото на войната в Украйна, когато борсовата цена на тока се устреми към небесата в цяла Европа, а битовите потребители в България не пострадаха пряко, както домакинствата в останалата част на Европа.

По-нататъшно забавяне обаче е невъзможно, тъй като изискването всички потребителите да купуват ток на пазара, е условие за плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост, макар и там България да се движи с темпото на охлюв.

Промяната в Закона за енергетиката, която създава условията в обозримо бъдеще - от 2026 г., битът също да е на свободния пазар на тока, беше приета в края на миналата година. Въпросът бе използван от политици за внушения, че още от януари битът ще почне да плаща скъпия ток от борсата. Президентът Румен Радев дори му наложи вето, което бе преодоляно от парламента.

Катастрофалните прогнози не се сбъднаха, но сложната законова уредба и различните срокове, които ще важат за бизнеса и битовите потребители, продължава да оставя неясноти за това как ще бъде осъществена промяната, която поетапно ще започне от средата на тази година. Държавата отчита, че подготовката върви в срок и отпраща отговорите на част от ключовите въпроси за следващите месеци, когато се очаква да бъдат изминати предвидените стъпки.

Кой каква цена ще плаща?

Регулаторните периоди, за които Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определя цените сега, са едногодишни и започват от 1 юли. Затова и приетите промени ще влязат в сила от средата на тази година.

След 1 юли 2024 г. вече Министерският съвет, а не регулаторът, трябва да започне да определя базова стойност на електрическата енергия. Тя ще е част от цената за битовите потребители, които занапред ще плащат сумата от:

въпросната базова стойност
компонента от регулираната цена на крайния снабдител

Регулираната от КЕВР цена пък ще е валидна за крайните снабдители на електрическа енергия - електроразпределителните дружества. Тя се постига като среднопретеглена от борсовата цена в сегмента "Ден напред", отнасяща се до съответното дружество за съответния месец, и определената от КЕВР компонента от регулираната цена на крайния снабдител, обясняват от Министерството на енергетиката в отговор на въпроси от "Дневник".

За да стигне до този етап обаче, регулаторът трябва да приеме промени в няколко наредби. Едва след това "ще се пристъпи към обсъждане на програма, която да бъде приета от Министерския съвет за определяне на базова стойност на електрическата енергия за 1 MWh", уточняват от министерството.

Какво ще стане с крайната цена?

Естественото опасение на домакинствата е, че предвид оставащата висока борсова цена на тока, ще получат сериозно повишение на сметките си. Това би било предизвикателство, при това не само за хората, които и сега получават енергийни помощи заради ниските си доходи.

Неясноти на този етап има не само за домакинствата, но и за търговците на ток и за електроразпределителните дружества, наричани още крайни снабдители. Наскоро в интервю пред "Дневник" изп. директор на най-голямото от тях - това в Западна България, Карел Крал, посочи, че ако битът плаща за ток 130 лв. за мегаватчас, то на свободния пазар той е около и над 200 лв.

Неофициалните прогнози са, че определяната от Министерския съвет базова стойност на електрическата енергия ще е под пазарната и тогава възниква въпросът по какъв начин дружествата, които ще купуват на свободния пазар, за да снабдяват домакинствата, ще бъдат компенсирани.

Какво предвижда механизмът за компенсация?

Когато пазарната цена на крайните снабдители, е по-висока от определената от правителството базисна цена, КЕВР ще определя размер на компенсация, която държавата ще плаща на снабдителя за всеки клиент
Когато пазарната цена е по-ниска от базисната, крайните снабдители ще връщат разликата във Фонд "Сигурност на електроенергийната система"

"По този начин за крайните клиенти се осигурява една стабилна цена за целия регулаторен период. Парите за компенсацията, определяна от КЕВР, ще се формират от няколко източника - от средства, събирани във Фонда и програми на Министерски съвет, финансирани от бюджета или други източници", уточняват комисията.

Регулаторът подчертава, че целта на определената от Министерски съвет базисна цена на електрическата енергия е да се избегнат социални сътресения, като се осигури по-плавен преход от регулирани цени към свободно договорени цени на пазарен принцип.

Засега този механизъм е заложен само за преходния период срок от година и половина, като този срок може да бъде удължен с промяна в законодателството.

Затова и се уточнява, че към момента е твърде рано да се определи точното влияние на описания механизъм върху крайната цена. А и стойността на енергията е само един от компонентите , които участват в нея - тук се включват и цена на мрежови тарифи към съответното разпределително дружество, мрежови тарифи за пренос на електроенергия, и евентуално цена "задължения към обществото". Все още е рано да се даде оценка дали в цената ще се включва компонент "задължения към обществото" и каква ще е крайната цена, която битовите клиенти ще заплащат, обясняват от регулатора.

Ще има ли помощи?

Създаването на определение за енергийна бедност отне доста години в България, но влезе в последните промени в Закона за енергетиката. Сега идва време, в което определението ще трябва да се ползва, за да се види кои потребители ще получават помощи, когато и битът излезе на свободния пазар. Достигнатите цени на него дават хляб за опасения, че сметките за ток може да се окажат предизвикателство не само за социално слабите.

Действащото законодателство предвижда определената от правителството базисна цена да важи за всички битови потребители и не се прави разлика между групата на енергийно бедните и останалите клиенти, казват на този етап експертите от регулатора. Допълват, че какви сметки в крайна сметка ще получат битовите потребители ще се разбере след като електроразпределителните дружества до края на март подадат своите заявления за цени за новия регулаторен период.

"След постъпването на заявленията Комисията предстои да ги анализира, както и да извърши адекватна оценка на състоянието на Фонд "Сигурност на електроенергийната система. С други думи - яснота може да има най-рано през май", допълват от регулатора.

Настъпващите промени не налагат битовите потребители да правят каквото и да било. За тях няма да има промени в начина, по който получават фактурите си от доставчиците - крайните снабдители, както и в сроковете за плащане.

След юли Националната електрическа компания (НЕК) престава да бъде обществен доставчик, но това няма да доведе до промени за битовите клиенти. Промяната засяга начина на работа на доставчиците на ток. НЕК остава търговец и производител.

Готовността на държавата

Промените в Закона за енергетиката изискват поредица от поднормативни актове, с които да започне прилагането им .

В отговорите на въпроси на "Дневник" от КЕВР посочват, че до края на февруари ще е готова и влязла в сила Наредба №6 за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. С направените промени се изменя и Наредба № 3 - за лицензиране на дейностите в енергетиката. Предстои също да бъде обявено обществено обсъждане на промени в Наредба №1 за регулиране цените на електрическата енергия. До края на март Комисията ще бъде готова и с промените в Правилата за търговия с електрическа енергия и в останалите правила, посочват от регулатора.

Комисията уверява, че с приемането на всички тези документи, ще бъдат спазени необходимите срокове, което е ангажимент на България пред Еврокомисията за отпускането на следващия транш европейско финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост от 1.3 млрд. лв. България още през октомври заяви второ плащане по него след като изпълни 30 мерки, сред които и промените в Закона за енергетиката, но плащане още не е получено.