При откриването на клуба на Мартин Божанов-Нотариуса преди десетина години е имало малко на брой, но много добре избрани магистрати и полицаи, разказва пред ДВ Николай Стайков от „Антикорупционния фонд“.

ДВ: Журналистическо разследване на „Антикорупционния фонд“ (АКФ) разкри съществуването на затворения „Клуб SS“, чийто „съдържател“ е бил убитият наскоро Мартин Божанов-Нотариуса. Що за феномен е този клуб, кога и как стигнахте до него?

Николай Стайков: Това стана през 2021 година, благодарение на записите, направени от Ивайла Бакалова, които осветлиха още една корупционна схема в прокуратурата и по-конкретно в Специализирания съд, подобна на вече известната от друго наше разследване под името „Осемте джуджета“ и свързана с Петьо Петров-Еврото. Но има и разлики главно в нивото на участниците. В „Осемте джуджета“ също ставаше дума за затворен клуб, скрит в обикновен ресторант, но на високопоставен магистрат, който излиза от системата и започва да паразитира върху нея от висотата на предишната си позиция и контакти. Така че всички по върховете ѝ са в телефона на Еврото на бързо избиране. Историята на Мартин Божанов е съвсем друга - той започва буквално от улицата, както се вижда в разследването на Лора Крумова в „Нова телевизия“ от преди 20 години. Божанов и съучастниците му се представят за полицаи и спират собственици на предварително набелязани имоти, за да им вземат личните данни и после с измама да придобият имотите им.

Една такава схема, останала ненаказана, съвсем естествено тръгва да се разраства. Ако в началото ти трябва само един - да го наречем - кооперативен нотариус, който да си затвори очите, постепенно се намират такива кооперативни хора и в прокуратурата, и в съда и кръгът на въвлечените се разширява. Тук трябва да отчетем и фактора, който теоретично се дефинира като негативна селекция - почтените и компетентните или не са развиват професионално или директно напускат, за да си търсят хляба другаде. А се издигат готовите да правят услуги. И за 20 години, в резултат от общото загниване на системата, някои от мрежата на Божанов са стигнали много нависоко - докъде точно и кои точно предстои да бъде уточнявано.

Поредицата за ресторант „Осемте джуджета“ в София бе публикувана от АКФ през 2020 година        Снимка: DW/A. Detev

ДВ: „Клуб SS“ е само метафора на тази корупционна схема или е реално съществува и действа?

Николай Стайков: Реално съществува със затъмнени прозорци, лого и магнитни карти за достъп, раздавани лично от Божанов. Аз, естествено, не съм влизал, а и нямаме вътрешен човек, който би посмял да ни разкаже. Нито пък намерихме много съседи, които са готови да говорят за клуба. Подозирам, че след като разследването ни го освети през 2021-а, а година по-рано и „Осемте джуджета“, членовете му са станали още по-предпазливи.

ДВ: Тези членове знаят ли един за друг и срещат ли се помежду си на питие като в английски клуб?

Николай Стайков: Този клуб преди всичко е институционализиране на една мрежа за корупционно влияние. Но, разбира се, ако ще обсъждаме нещо, което не трябва да стигне до много уши, е хубаво да имаме едно дискретно място, където да го направим.

Показателно е, че клубът се намира в близост до Специализираната прокуратура, където Божанов е влизал свободно и дори си е паркирал автомобила там, който е бил със син буркан и полицейска охрана. Това също е част от институционализирането на целия този корупционен модел в съдебната система. Самият му герб дори имитира емблемата на МВР. Символите и статусите имат особено значение за Мартин Божанов-Нотариуса, защото поддържат имиджа му на човек, който може да реши всеки проблем в системата. Срещу съответното заплащане, разбира се.

ДВ: А как се е формира членската маса на клуба, какъв горе-долу е размерът ѝ и участват ли политици?

Николай Стайков: Формира се на принципа на моркова и тоягата. Морковът са парите и всякакви други облаги, а тоягата са компроматите и възможностите системата да бъде настроена срещу „некооперативните“. Очевидец разказва, че при откриването на клуба преди десетина години, е имало малко на брой, но много добре избрани магистрати и полицаи. За политици нямаме информация.

ДВ: Тогава защо около убийството на Божанов излезе името на Пеевски? Градският прокурор на София Илиана Кирилова даже искаше да го разпитва, но после ненадейно се отказа. Защо?

Николай Стайков: Нормално е да иска да го разпитва, когато обект на разследване е мрежа за влияние, а той през годините е станал символ на тъкмо на нерегламентираното влияние в съдебната система. Нека споменем избрани моменти от биографията му, които не бива да се забравят: Той беше назначен за следовател, без да покрива формалните критерии. След това беше немесен в скандала „Булгартабак“ заедно с началника му тогава Ангел Александров и заедно с Петьо Петров-Еврото. И беше уволнен като заместник-министър на извънредните ситуации, когато изпълнителният директор на „Булгартабак“ се оплака публично от рекет за 150000 долара на месец. Корнелия Нинова пък бе уволнена като заместник-министър на икономиката, принципал на Булгартабак - за искане от името на Пеевски за лиценз на една офшорна фирма. Също така той успя да инсталира своя никому неизвестен тъст в ВСС от квотата на ДПС… За да се стигне до масовите протести след назначаването му за шеф на ДАНС и включването му в списъка „Магнитски“.

ДВ: Но това е предистория, която няма общо с Божанов и „Клуб SS“. Как името му се появи и тук?

Николай Стайков: Известно е как - от разказите на съдия Цариградска, която е информиран човек и предполагам знае какво говори. Нека припомним и разказа на Методи Лалов, че е бил заведен при Пеевски, за да го одобри неформално за съдия.

ДВ: Защо тогава прокурор Кирилова се отказа да го разпита?

Николай Стайков: Заради криворазбраната презумпция за невинност, избирателно прилагана специално за Пеевски, както постъпи към него и Иван Гешев в делото за КТБ.

ДВ: Но именно Пеевски инициира в НС комисия по случая с Божанов. Какви при това положение могат да бъдат очакванията към нея?

Николай Стайков: Това е част от опитите му напоследък да си изгради нов публичен образ. Иначе подобна парламентарна комисия е неизползван инструмент за изясняването на случаи, към които има голям обществен интерес и съмнение, че формалното разследване няма да даде резултат. Така че за мен тя е задължителна и може покрай конкретния случай да направи диагностика въобще на проблемите в системата, а оттам нататък законодателят да предприеме необходимите промени.

Моделът „Божанов“ започва достатъчно назад и достатъчно отдолу и разследването лесно може да остане само да най-ниските нива - имотните измами с малък материален интерес, които са предмет на районната прокуратура. Там, където очевидно влиянието на Божанов е било най-силно, за да може двайсет и няколко преписки да са покривани 20 години. А когато разследването стигне по-нависоко, удобно може да бъде прекъснато, защото вече публиката ще е получила достатъчно храна. И това да се пакетира у нас и навън като очакването прочистване на системата. Голямото ми притеснение е, че работата ще бъде извършена частично, избирателно и не докрай. Ще бъде направен само един „линч с труп“, както удачно се изрази Полина Паунова.

Някои от мрежата на Божанов са стигнали много нависоко, казва Николай Стайков       Снимка: BGNES

ДВ: Всъщност „Клуб SS“ благовидно наименование ли е на организирана престъпна група в средите на борците с престъпността?

В момента, в който се установи, че те са оказвали влияние върху дела и преписки, или че са заплашвани магистрати, или че е имало монетарна корупция - това са все престъпления. И ако се извършвани от трима или повече души, имаме работа с организирана престъпна група.

ДВ: Какво се предполага, че извършвала тази престъпна група, организирана от Нотариуса - да освобождава задържани срещу заплащане ли? И задържат ли се специално хора, единствено за да може след това да бъдат корупционно освободени?

Николай Стайков: Знам за такива случаи - на набелязани хора, които разполагат със значителни средства и целенасочено им се създават проблеми, за да може после да си платят за решаването им. Те обаче не обичат да говорят за това, защото ги е срам, че са станали жертва на изнудване и са се поддали на корупционна схема. А с натрупването на опит и контакти вече се е предлагало решаването и на други проблеми в съдебната система - основно благоприятен за „клиента“ изход от дела, в които има сериозен материален интерес, недвижими имоти, разпореждане с активи, дялове от фирми и т.н. В тази дейност можем да кажем, че Нотариуса е бил нещо като национален шампион.

ДВ: Има ли сведения за функционирането и на други подобни „клубове“ у нас?

Николай Стайков: Ние осветихме два - мисля най-важните, но нищо чудно някъде в момента да се ражда нов и той да бъде примерно магистрастско-политически. Защото една система, в която смените по върховете стават с дворцови игри, а не чрез открити процедури, сама предразполага към създаването на подобни клубове.

Николай Стайков е съосновател на „Антикорупционния фонд“ и автор на редица разследванията, включително „Осемте джуджета“ и „Списък за бърз контрол“.