В последните месеци инфлацията се успокои. Не и потребителите, които виждат, че цените продължават да пълзят нагоре и очевидно няма да се върнат на нивата си отпреди пандемията.

По тази причина получените от абонатите на мобилните оператори „Виваком“ и „Йетел“ уведомления, че месечните им такси се увеличават заради инфлацията през миналата година, не изненада никого. Но отново актуализира въпроса за общите условия на компаниите, влияние върху които нямат не само потребителите, но изглежда и държавните регулатори.

Институциите са с подронен авторитет от години, включително и защото много от членовете им са с отдавна изтекли мандати и работят в пълна безтегловност. И макар че реално никой не очаква нищо от тях, единственият полезен ход на потребителите в момента се крие тъкмо в техните евентуални действия.

Колко голяма е инфлацията

Потребителите в България не са свикнали някой да се грижи за правата им, а малцина са онези, които подават жалби, за да се защитят. В държава с правила, които са спорни, не се спазват или не важат за всички, често единственият избор остава да се надсмееш над ситуацията. Така първоначалното възмущение бе последвано от подигравки в социалните мрежи, след като се разбра, че два оператора вдигат цените заради инфлацията, но като я отчитат различно.

„Виваком“ обяви, че повишава цените с годишната инфлация, отчетена от Националния статистически институт (НСИ) през декември (4.7%), докато „Йетел“ ползва за своите клиенти средногодишната, която е над два пъти по-висока (9.5%). Индексацията ще бъде отразена във фактурите за февруари.
Към 8 февруари третият мобилен оператор - А1, не е обявил промяна на цените. На изпратени от „Дневник“ въпроси какво планира, от компанията отказаха отговор.

До редакционното приключване на публикацията никой и от другите оператори не отговори на въпросите на на „Дневник“.

Възмущението на потребителите получи политически отговор по две линии, никоя от които за момента нито има, нито се очаква в обозримо бъдеще да има ефект върху случилото се. Политиците на различни нива използваха случая да повдигнат отново въпроса за отлаганата от години заради несъгласия в Народното събрание подмяна на състава на регулаторите.

Втората линия на активност е заради амбицията на България да влезе в еврозоната. Тъкмо заради инфлацията и този път това не е сигурно, а масово повишение на цените, какъвто е случаят с мобилните оператори, означава да се подхрани инфлацията. За разлика от много услуги и стоки, на практика няма човек, който да не е клиент на мобилните оператори, т.е. да остане незасегнат от по-високите цени. Без тези на А1 на този етап.

След като телекомите обявиха вдигането на таксите, финансовият министър, премиерът и други политици са разговаряли с компаниите с призив да не вдигат цените. От Министерство на финансите отказват да говорят по темата, но за разговорите се разбра от изяви на Кирил Петков, съпредседател на „Продължаваме промяната“.

За тях потвърди и Николай Денков, след като беше попитан от лидера на БСП Корнелия Нинова какви мерки ще предприеме правителството: „Ще направим разговори с ръководството на операторите, за да им обърнем внимание, че това е лоша икономическа практика. Самите те не са заинтересовани от това. Ще говорим и с контролните институции да бъдат по-активни“. Депутати от различни формации в парламента призоваха регулаторите да си свършат работата, но засега видим ефект от това няма.

Картел не се вижда

Потребителите от години подозират мобилните оператори в картелно поведение, но такова не е било установено от съответния държавен орган - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Емоционалният извод по тази тема идва и заради всеобщото усещане, че при смяна на един оператор с друг заради некоректност потребителят минава през дълга и неприятна процедура, включваща и плащане на 3 месечни вноски компенсация. След това попада при друг оператор, но често след време иска да напусне и него по сходни причини и при сходни условия за прекратяване на договора.

Опитът на КЗК с откриването на картели не е обещаващ. Дълго време това не се случваше при горивата, а когато се откри, не последва нищо. Малко преди края на третия си управленски мандат ГЕРБ бетонира настоящия състав на комисията, а последвалите политически турбуленции и до днес не позволяват промяна.

На въпроси на „Дневник“ от комисията казаха, че поведението на операторите при индексирането на цените на мобилните услуги е било обект на мониторинг от нейна страна през последните години след множество сигнали от страната на потребители и националния омбудсман.
„В предварителните проучвания на Комисията, на база получената информация от секторния регулатор Комисията за регулиране на съобщенията и събраните пазарни данни, Комисията установи, че подобно индексиране на цени не говори на всяка цена за съгласувано поведение, което влиза в състава на антитръстовите забрани“, допълват от там в отговори до „Дневник“.

В конкретния случай от тази година антимонополният орган отбелязва, че повишението на цените става публично, което позволява на конкурентите да адаптират поведението си. Посочва се, че това не е забранено поведение, а търговска стратегия, която е улеснена от характеристиките на телекомуникационния пазар - висока прозрачност и олигополна структура - с малко на брой участници.

Допълва се, че цените се променят в момент, в който НСИ публикува данните за цените през декември, което позволява да се калкулират средногодишните стойности на този параметър от единия оператор и годишните - от другия.

Тези данни показват, че размерът на индексацията е различен за всеки от телекомите, което говори за самостоятелност при преценката за ценообразуване.
Комисия за защита на конкуренцията

Комисията няма правомощия да регулира цените на каквито и да е стоки или услуги, нито да одобрява предлаганите от стопанските субекти общи условия, допълват от КЗК. Оттам препращат към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която има вменени такива задължения от Закона за електронните съобщения.

ОТ КРС обаче отричат проблемът да има нещо общо с тях. Председателят на комисията Иван Димитров обяви на обществено обсъждане през седмицата, че ведомството му не контролира съдържанието на общите условия в договорите на мобилните оператори с техните клиенти от 2007 г. насам. Тогава е изменен Законът за електронните съобщения според съответната европейска директива и това правомощие на регулатора отпада. До 2011 г. операторите са предоставяли за сведение общите си условия и след това и тази практика е прекратена.

Все пак Димитров обяви, че комисията ще излезе с позиция по темата, тъй като КРС има отношение към цените на едро. Освен това по нейно предложение, макар и с решение на правителството, почти точно преди година държавата намали с 40% таксите на мобилните оператори за 5G с аргумента, че така ще им освободи ресурс да инвестират в нея.

Ще помогне ли комисията за потребителите

Комисията за защита на потребителите (КЗП) е пряко ангажирана да следи дали търговците с поведението си нарушават правата на гражданите. През последните месеци и тя е обект на политически упражнения - ресорният министър Богдан Богданов официално поиска смяна на ръководството, но заради политическите недоразумения темата изобщо не влезе в дневния ред на управляващите.

Председателят на КЗП Стоил Алипиев заяви пред „Дневник“, че предстоят мерки по случая с цените на мобилните оператори, но с уговорката, че решенията на един контролен орган трябва да съобразени както със защитата на потребителите, така и с това да издържат при съдебен контрол и да не бъдат в ущърб на фирмите, които „генерират някакъв продукт в тази държава“. Той напомни, както и други участници в публичната дискусия, че Съдът на Европейския съюз (ЕС) още през 2015 г. се е произнесъл по питане на потребителска организация в Австрия за поведението на един от телекомите, че индексацията на цените с инфлацията не е неправомерен едностранен акт.

Алипиев обаче напомня, че с негова заповед е забранено такава индексация да се прилага към договори, сключени през последните три месеца на предходната година. „Търговецът е по-силната страна, а 9 месеца са изключително обозрим период, в който да прецени накъде отива индексът, за да може към последното тримесечие да определя пазарни цени с отчетени параметри на инфлацията“, обясни той.

Въпросът, който остава без отговор, е след като телекомите имат право да вдигат цените с размера на инфлацията и са записали това в общите условия, а клиентите им са ги подписали като част от договорите си с тях, какво може да се направи. За момента потребителите в България не могат да кажат, че не са съгласни с тези общи условия, нито да се откажат без санкция от договора си, ако се променят цените.
„Към сегашния момент по всичко личи, че ще трябва да се произнесем по неравноправността на тази клауза. Нашето произнасяне трябва да е такова, че потребителите да имат реципрочни права на тези на търговеца“, обясни Алипиев пред „Дневник“.

Бързай бавно и пак за санкциите

При подобно произнасяне мобилните оператори ще имат 14 дни, в които да премахнат неравноправната клауза. Ако не го направят, комисията може да заведе колективен иск в съда за отмяната й. Това могат да направят и потребителски организации, но когато става дума за държавен орган, процедурата минава по-бързо. И въпреки това тя ще отнеме години. „Диалогичните похвати винаги са давали по-добър резултат. А и в съдебен процес се развалят отношенията между страните“, посочва Алипиев и уточнява, че се надява да не се стига до съд.

Ако обаче се стигне и съдът се произнесе в полза на комисията, то тогава всеки потребител на свой ред ще може да заведе индивидуален иск да му бъдат върнати надвзетите пари в резултат на прилагането на тази клауза. Алипиев отхвърли като несъстоятелни твърденията на члена на Комисията - Константин Арабдажиев, че крие в кабинета си три докладни записки през годината по темата.

На въпрос дали е редно увеличението на цените на мобилните оператори да става с размера на цялата инфлация, в която влизат храните и други стоки и услуги, които нямат никакво отношение към мобилните, Алипиев се позова отново на решението на Съда на ЕС. Според него единственото изискване е промяната в цените да става с индикатор, върху който мобилните оператори нямат влияние. Той самият вижда логика да се прилага общата инфлация, доколкото операторите имат разходи по заплати на служителите, които също потребяват всички стоки и услуги, влизащи в инфлацията.
Ключов аспект в обществения дебат по темата са санкциите при установяване на нарушение.

В Закона за защита на потребителите те са до 50 хил. лв., което е несъразмерно с оборотите на телекомите. По изчисления на Мая Манолова, която се изказа в качеството си на лидер на гражданската платформа „Изправи се.БГ“, става дума за около 120 млн. лв. годишни приходи за операторите от това повишение на таксите на всичките им клиенти.

Алипиев обясни пред „Дневник“, че целият закон е синхронизиран с европейското законодателство, без частта за глобите, които е по-разумно да бъдат процент от оборота на компаниите, за да са адекватни. „Санкция от 50 хил. е абсолютно непропорционално за колективната щета, която нанася един голям търговец на потребителя. И няма възпиращ и превъзпитаващ ефект върху търговец с 1 млрд. лв. оборот, например“, посочва и той.

Потребителските организации са скептични

Дали заради опита си досега, или заради дължината на евентуален съдебен процес от потребителски организации не са оптимисти, че колективен иск ще реши проблемите.

В петък (9 февруари) лидерът на БСП Корнелия Нинова обяви, че партията й ще защити гражданите от телекомите с колективен иск чрез Федерацията на потребителите, чийто лидер е бившият депутат от лявата коалиция Емил Георгиев. Самата Нинова има опит по темата като вицепремиер и министър на икономиката през 2021 г., когато бе първото повишение на цените с инфлацията. Резултатът от тогава е, че на мобилните оператори не се разреши да вдигнат цените с натрупаната инфлация за две години, което щеше в крайна сметка да излезе по-евтино на потребителите. В същото време им се призна правото да го направят с размера на инфлацията за една година.

В казуса с индексацията на цените от страна на мобилните оператори потребителите почти нямат полезен ход, без ефективната намеса на отговорните институции - това коментира Габриела Руменова, основател на некомерсиалния проект „Ние, потребителите“. Тя допълва, че възможността цените на операторите да се намаляват, когато има дефлация, каквито дълги периоди имаше в България преди години, не решава въпроса.

Дори след тази редакция, не се ли предвиди опция потребителят да се откаже от договора без неустойки, особено ако увеличението е в прекомерно голям размер, отново ще е налице недобросъвестно поведение на търговеца, смята тя. Мнението й е, че предвид инфлационните процеси, можем да предположим, че и подобна нова уговорка (с добавената възможност за намаляване на цените при дефлация) би оставила по-силната страна в тези отношения в по-изгодната позиция. БСП атакува решението пред КЗК с аргумента, че мобилните оператори нарушават правата на своите клиенти, тъй като те нямат право да прекратят договорите си без неустойки.

Напомня, че шанс да намерят евентуално по-изгодно предложение при някой от другите два телекома, като се възползват от възможността за преносимост на номера, имат само тези, които са с безсрочни договори или предстои срочният им договор да изтече съвсем скоро. В противен случай, при предсрочно прекратяване на срочен договор, дори на основание индексацията на цените, клиентът ще дължи до три стандартни месечни такси. Ако пък е купил крайно устройство при сключването на договора, ще дължи и разликата между платената за него сума и редовната му цена.