Засилващият се конфликт в Червено море заплашва да разклати цялата американска икономика в най-неподходящия момент за демократите и президента на САЩ Джо Байдън и потенциално може да тласне инфлацията отново нагоре точно преди изборите тази есен, коментира „Политико“.

Продължаващите нападения на подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хуси срещу търговски кораби в Червено море нарушават използването на основен транспортен маршрут в света. И макар че Европа, Африка и Близкият изток са най-пряко засегнати от произтичащите от конфликта пречки за търговията, нарастващите конфликти в цял свят създават значителни рискове и за САЩ, отбелязва изданието.

„Политико“ прогнозира, че в дългосрочен план това може да доведе до повишаване цените на потребителските стоки, включително на хранителните продукти, което ще подкопае усилията на Белия дом да намали инфлацията и да убеди американците да приемат посланието на президента за „Байдъномиката“.

Евентуалните икономически последици биха оказали натиск върху редица демократи с намаляваща подкрепа сред американските избиратели, тъй като ги очакват трудни избори и които, подобно на Байдън, доскоро се сблъскваха с крайно песимистични изборни прогнози по отношение на икономиката, посочва изданието.

Сенаторът демократ Джон Тестър от щата Монтана, един от най-уязвимите в този момент сенатори, на когото предстои преизбиране, каза в интервю, че има опасения „до какво може да доведе това относно разходите“ за американските потребители, като добави, че „то няма да е добро“.

В Белия дом главните икономически съветници на Байдън следят отблизо прекъсванията на транспорта в Червено море през последните седмици за признаци, че те биха могли да навредят на икономиката на САЩ като цяло, отбелязва „Политико“.

Официални представители на Белия дом се опасяват, че продължаващите сблъсъци и произтичащите от тях икономически щети „могат бързо да се превърнат в спирала на напрежението“, особено ако конфликтът около войната между Израел и палестинското ислямистко движение „Хамас“ се разшири. Това заяви пред изданието един от тези представители на Белия дом, който пожела да запази анонимност заради обсъждането на вътрешни въпроси.

Белият дом се позова на тези опасения, за да оправдае неотдавнашните военни удари на САЩ срещу обекти на бунтовниците хуси в Йемен, припомня „Политико“.

Нападенията на йеменските бунтовници  хуси вече прекъснаха достъпа на много кораби до Суецкия канал, който свързва Червено море със Средиземно море и осигурява до 15 процента от световната търговия. Изданието цитира данни на базираната в Лондон компания „Дрюри шипинг кънсалтънтс“ (Drewry Shipping Consultants), според които средната цена за превоз на 40-футов (12-метров) контейнер в световен мащаб се е увеличила повече от два пъти през последния месец.

Миналата седмица Световната търговска организация съобщи, че доставките на пшеница през Суецкия канал са намалели с близо 40 процента през първата половина на януари, тъй като компаниите са предпочели да пренасочат флота си от Червено море към нос Добра надежда около Южна Африка.

Сегашни и бивши официални представители на САЩ и наблюдатели на световната търговия отбелязват, че преките икономически последици за САЩ все още са доста ограничени. Но дори и малки прекъсвания могат да доведат до повишаване на и без това нестабилните цени на енергията, които обикновено се отразяват на цените на горивата и храните за месеци напред.

Според три информирани източника, цитирани от „Политико“, но пожелали да запазят анонимност заради обсъждането на вътрешни въпроси, икономическите екипи и екипите за национална сигурност на Белия дом обръщат особено внимание на нестабилността на цените на петрола, предизвикана отчасти от загриженост относно възможността за разширяване на войната в Близкия изток. Официалните представители на администрацията на Байдън се опасяват, че това в крайна сметка може да се превърне във вреден от политическа гледна точка скок на цените на бензиностанциите и в крайна сметка в магазините за хранителни стоки, посочва изданието.

„Ако цените на енергоносителите се повишат и останат високи, ще видите упорита инфлация при храните“, прогнозира Джо Глаубър, бивш главен икономист в министерството на земеделието на САЩ по времето на президента Барак Обама, който сега е старши научен сътрудник в Международния институт за изследване на политиката за храните. Глаубър също така смята, че потенциалните прекъсвания в потока на доставки на торове в света, които са ключов компонент за производството на храни, могат да засилят натиска върху американските фермери и потребителите в магазините за хранителни стоки, особено ако конфликтът в Червено море се разрасне.

Икономическите последици от конфликта вероятно няма да предизвикат същото драматично покачване на цените, което американците изпитаха в разгара на коронавирусната пандемия, но биха могли да спрат неотдавнашните успехи на администрацията на Байдън срещу инфлацията, които зарадваха демократите, отбелязва „Политико“.

Глаубър припомни, че е бил необходим значителен период от време, за да се забавят потребителските цени, след като през 2020 г. избухна пандемията от КОВИД-19.

Според неотдавнашно социологическо проучване на Мичиганския университет, цитирано от изданието, раздразнението на американските потребители е скочило с 13 процента през януари. Макар че инфлацията като цяло намалява, официални представители на Белия дом в лични разговори изразяват загриженост, че цените на храните все още са твърде високи, което влошава оценката на американците за иначе подобряващата се икономика.

„Всяко въздействие върху американската икономика вероятно ще бъде обусловено от настроенията“, каза Джеймс Найтли, главен международен икономист на нидерландската банка И Ен Хе (ING), базиран в Ню Йорк. Но американската икономика все още може да бъде повлияна от спада в Европа, смята Найтли, добавяйки, че по-високите цени на бензина ще бъдат реално най-болезнени.

Досега президентската администрация омаловажаваше опасенията, че продължаващият конфликт с йеменските бунтовници хуси ще има прекомерно негативно въздействие върху подобряващата се американска икономика, която остава ключова за преизбирането на Байдън, коментира „Политико“.

След поредицата от ответни удари по обекти на хусите директорът на Националния икономически съвет Лайъл Брейнърд каза, че има малко доказателства прекъсванията на транспорта до момента да са оказали съществено влияние върху американската икономика.

„Някои превозвачи избират алтернативни маршрути, което води до удължаване на времето за доставка. Но досега това наистина не се е отразило на американската икономика“, каза Брейнърд. „Тези транспортни маршрути са по-значими за други части на света“, добави той. Компаниите, които следят разходите за превоз, обаче, предупреждават, че последиците вече започват да достигат и до САЩ, като само ще нарастват с продължаването на конфликта, отбелязва изданието.

„Това е огромно сътресение“, каза Райън Питърсън, главен изпълнителен директор на компанията за товарни логистични технологии „Флекспорт“ (Flexport), която следи морския транспорт. „В крайна сметка това трябва да се отрази на цената, която плащаме за стоките“, добави той.

Питърсън каза още, че първоначално прекъсванията са довели до скок на цените най-вече при доставките за Европа, но през последните седмици разходите за доставки на продукти до САЩ също така са се повишили значително. Цените на превозите от Азия до западното крайбрежие на САЩ са се увеличили със 74 процента от средата на декември насам. Това сочат данни от началото на януари на „Фрайтос“ (Freightos), логистична компания за превоз на товари.

„Този хаос струва много пари“, заключи Питърсън, цитиран от „Политико“.

Според изданието американски официални представители са подготвени конфликтът, който вече навлиза в третия си месец, да продължи още известно време. Последните разузнавателни данни, събрани от САЩ и други западни страни, сочат, че базираните в Йемен бунтовници хуси търсят повече оръжия от Иран, което засилва опасенията, че конфликтът ще се разшири. Това засилва натиска върху президента Байдън да реагира по-решително, отбелязва „Политико“.

През последните дни американските военни, в сътрудничество с Великобритания, засилиха ударите си срещу обекти на хусите  на територията на Йемен, където се намира базата на войнстващата групировка.

Съветникът по въпросите на националната сигурност към Белия дом Джейк Съливан наскоро отбеляза, че е вероятно в краткосрочен план САЩ да са на „път на ескалация, която трябва да управляваме“, посочва изданието.

„Мисля, че точно затова военните предприеха това, което направиха“, каза Тестър, визирайки необходимостта да се предотврати разпространението на последиците от тези стъпки за световната търговия и един по-голям военен конфликт.

Много демократи на Капитолийския хълм също призовават Байдън да продължи да оказва натиск, дори когато някои членове на Демократическата партия го предупреждават да не нанася нови удари в региона, отбелязва „Политико“.

Сенаторът демократ от щата Делауер Крис Кунс, съюзник на Байдън, смята, че решението на президента да разпореди първоначалните удари срещу обекти на хусите по-рано този месец е било от ключово важно значение както по отношение на военния отговор, така и що се отнася до последиците за световната търговия. Сенатор Кунс добави, че президентът е бил „неуморно ангажиран в работата по възпиране на проиранската агресия в региона“, пише изданието.

Несигурността обаче продължава да тревожи много демократи, отбелязва „Политико“.

„Винаги са налице опасения, че когато има конфликт или несъгласие в някоя част на света, която е търговски коридор, това може да доведе до по-голям натиск и върху американския народ“, каза сенаторът демократ от щата Ню Мексико Бен Рей Луджан, цитиран от изданието.

Има „безброй решения, които биха могли да бъдат резултат от все по-интензивен конфликт“ в региона, добави Луджан.

Докато Белият дом обмисля отговора си на нападението срещу американската военна база в Йордания „Кула 22“, новините от Близкия изток едва ли могат да бъдат по-лоши, отбелязва Уолтър Ръсел Мийд в рубриката за авторски мнения на в. „Уолстрийт джърнъл“.

От Газа до Червено море и от Йордания до Ирак потокът от непровокирани нападения от страна на Иран и неговите проксита вкарва президента на САЩ Джо Байдън в най-голямата криза на президентството му, коментира наблюдателят на американския вестник.

Не е това, което президентът или неговите висши помощници очакваха или на каквото се надяваха, посочва в. „Уолстрийт джърнъл“. През януари 2021 г. екипът на Байдън очакваше бързо споразумение с Иран, което щеше да замрази напрежението в Близкия изток, докато САЩ се съсредоточат върху противодействието си срещу нарастващата мощ на Китай в Индо-тихоокеанския регион. Но Иран, а не САЩ, контролираше темпото и посоката на близкоизточната политика, откакто президентът Байдън встъпи в длъжност, отбелязва в анализа си Мийд.

Много американци смятат, че участието на САЩ в Близкия изток е едновременно разочароващо и объркващо, посочва коментаторът на в. „Уолстрийт джърнъл“. Разочароващо е, защото мирът и стабилността изглеждат невъзможни и защото американските усилия да бъде насърчена демокрацията или по друг начин да се постигне друг, основан на ценности дневен ред в региона, не водят до нищо друго освен разочарование. Объркващо е, защото много американци просто не разбират защо САЩ продължават да инвестират толкова много на далечно място, когато са изправени пред много спешни проблеми у дома и други части на света, пише Мийд.

Въпреки това 10 американски президенти един след друг разбраха много пъти, често за тяхно съжаление, че Близкият изток не може да бъде пренебрегван, отбелязва наблюдателят на в. „Уолстрийт джърнъл“. През 1973 г. Ричард Никсън се сблъска с петролно ембарго и възхода на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Краткото президентство на Джералд Форд бе помрачено от инфлация, предизвикана до голяма степен от високите цени на петрола. Завземането на посолството на САЩ и десетките заложници по време на иранската революция попариха надеждите на Джими Картър за преизбиране. Между бомбения атентат в Бейрут през 1983 г., при който загинаха 241 американски военнослужещи, и скандала „Иран-контри“, Близкият изток донесе на Роналд Рейгън най-тежките моменти в президентството му. Джордж Буш-старши се сражаваше във войната в Залива. „Аз съм провал и вие ме направихте такъв“, каза Бил Клинтън на Ясер Арафат, след като палестинският лидер отхвърли предложеното от Клинтън решение на израелско-палестинския конфликт, припомня в анализа си Мийд.

Близкият изток продължава да преследва американските президенти и през 21 век, продължава наблюдателят на в. „Уолстрийт джърнъл“. Войната в Ирак беляза президентството на Джордж Буш-младши. Барак Обама отчаяно искаше да избегне хаоса в Близкия изток, но се оказа, че бомбардира Либия и се бори с „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак, дори когато битката за иранското ядрено споразумение надвисна над втория му мандат. Авраамовите споразумения и борбата му с Иран помогнаха да се дефинира външната политика на президента Доналд Тръмп, а сега Джо Байдън, много против желанието си, е изправен пред възможността за американско участие в регионална война, коментира Мийд.

Както тези 10 американски президенти научиха, това, което се случва в Близкия изток, често не остава само там, отбелязва коментаторът на вестника. Доминиращата роля на този регион на световните енергийни пазари означава, че дори страни като САЩ, които не зависят толкова от близкоизточния петрол, не могат да избегнат последствията, ако регионалната нестабилност наруши потока на петрол и газ към места като Европа, Индия, Китай и Япония.

Ожесточените етнически, идеологически и религиозни конфликти, гражданските войни, продължителните въстания и политическата нестабилност създават световни кризи и, както в случая с атентатите от 11 септември, застрашават американската сигурност у дома, посочва наблюдателят на в. „Уолстрийт джърнъл“.

Пет десетилетия на натрупан, често болезнен, опит трябва да научат американците, че не могат нито да „поправят“ Близкия изток, нито да го игнорират, коментира Мийд в анализа си за вестника. Те няма да превърнат страните от Близкия изток в съвкупност от мирни демокрации. Няма да премахнат етническите, социалните и религиозните конфликти, които държат региона в напрежение. И няма да могат просто да си тръгнат, заключава наблюдателят на в. „Уолстрийт джърнъл“.

Предвид ограниченията на американските ресурси и обхвата на интересите на САЩ в световен мащаб, политиката на Вашингтон в района на Близкия изток трябва да се съсредоточи върху основните неща, посочва коментаторът на вестника. САЩ трябва да попречат на амбициозни хегемони като Иран, Русия и Китай да придобият власт, която да им позволи да доминират в своя регион или да прекъснат енергийния поток към ключови икономики. Също така Вашингтон трябва да ограничи въздействието на регионалните конфликти, терористичните движения и радикалните идеологии в Близкия изток върху целия свят, пише по-нататък наблюдателят.

В Близкия изток днес гори пожар, защото основната регионална стратегия на администрацията на президента Байдън - да постигне някакъв вид развръзка с Иран - се провали катастрофално, твърди в анализа си коментаторът на в. „Уолстрийт джърнъл“. Според него Иран, който с всеки изминал ден е все по-близо до ядрено оръжие, е на път да наруши регионалния баланс на силите, въпреки че прокситата му, йеменските бунтовници хуси, до голяма степен блокираха търговията през Червено море.

Междувременно провалът на САЩ с талибаните в Афганистан, шокът от нападението на палестинското ислямистко движение „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври и успехът на джихадистките движения в голяма част от Африка се съчетаха, за да вдъхнат нова сила на световните терористични мрежи, отбелязва наблюдателят.

От последните 50 години САЩ могат да си извлекат поуката, че стратегическите провали в Близкия изток погубват президентските мандати. Нека се надяваме, че докато Белият дом се опитва да отвърне на последната атака на Иран срещу американските сили, Вашингтон ще осъзнае колко висок е залогът, заключава Уолтър Ръсел Мийд в анализа си за в. „Уолстрийт джърнъл“.