Германия се нуждае от огромен внос на редки метали като паладий, кобалт и литий за производство на ветрогенератори, соларни батерии, електромобили. Голямата част от тях се внасят от Русия и Китай. Опасна зависимост?
Никога досега в Германия не е била генерирана толкова много зелена електроенергия, колкото през 2023 година. Според Института „Фраунхофер“ за соларни енергийни системи във Фрайбург, през 2023 г. вятърната енергия е била най-големият източник източник на електроенергия, следвана от фотоволтаиците, биомасата и водната енергия.
Общо тези източници са осигурили 59,6% от микса на електроенергия. Това е и рекорд, и успех за германското правителство, коментира германската обществено-правна медия АРД, но и пита колко суровини са нужни за производството на „зелена електроенергия“, откъде идват те и дали в даден момент тези суровини няма да се изчерпат.
89% от редкоземните метали са от Китай
Германската обществено-правна медия дава следния пример. За производството на ветрогенераторите в Долна Саксония - федералната провинция с най-много вятърни турбини - е необходимо не само голямо количество цимент. Необходими са още стомана, алуминий и т. нар. редки метали. Суровините са нужни и за направата на каталитични конвертори, батерии и LED лампи. Проблемът се крие в това, че Германия получава 89% от редкоземните елементи от Китай. Това я прави изключително зависима в енергиен и външнополитически аспект, което е опасно, посочва АРД.
Когато стане въпрос за слънчева енергия, ситуацията става още по-сложна. За производството на слънчеви батерии са нужни, освен всичко останало, редките метали галий, германий и индий. Те също почти изцяло се доставят от Китай. „Китай ни държи в ръцете си“, казва Йенс Гуцмер, директор на Института за ресурсни технологии „Хелмхолц“ във Фрайберг.
Пекин всъщност вече използва пазарната си сила в областта на суровините. През 2010 г. той временно спря износа на редкоземни елементи. Миналото лято бе прекратен и износът на галий и германий в рамките на търговската война със САЩ за микрочипове. Това засегна също и германската соларна индустрия. „Германия разчиташе на свободния световен пазар и приемаше, че суровините ще бъдат винаги налични. В достатъчно количество и на ниска цена“, коментира Гуцмер.
Паладий и ванадий от Русия
Същото се отнася и за благородния метал паладий. Преди това той се е използвал, наред с всичко останало, за направата на бижута от бяло злато, в зъботехниката и автомобилната индустрия. Междувременно обаче той се използва най-вече за производството за таблети и смартфони, както и в електропреносните мрежи за възобновяеми енергийни източници. Благородният метал е толкова важен за енергийния преход на Германия, че правителството не е наложило каквито и да е ограничения за вноса му от Русия.
„Има изключителна зависимост от Русия“, казва по този повод експертът по въпросите на суровините от WWF Тобиас Кинд-Рипер. Около 44% от глобалната търговия с паладий все още се падат на Русия, а 32% - на Южна Африка. Ванадият е също толкова важен, колкото и паладият. Той се използва в стоманодобива, но е необходим и за електромобилите. Ванадият е незаменим за гигантските системи за съхранение на енергия от възобновяеми енергийни източници, т.е. за окислително-редукционните батерии. Те осигуряват енергийна сигурност дори и при много висока консумация на енергия. Три държави държат 98% от световния пазар на ванадий. Това са Китай, Русия и Южна Африка.
Кобалт от Конго
Много метални суровини са необходими и за производството на електромобилите. Кобалтът играе основна роля за направата на литиево-йонните батерии. Той се използва в магнитите, сплавите и каталитичните конвертори. Залежи на кобалт има основно на морското дъно на Тихия и Индийския океан. Дълбоководният добив обаче е скъп и отнема много време. Затова Германия внася кобалт основно от Конго. Това също е проблематично, защото се смята, че до 3 млн. жители на Конго, в това число и деца, работят в кариерите при ужасяващи условия на труд.
