България винаги е била малко по-различна от повечето държави в региона. Защо и как, е дълга тема и е повече за историците, но енергетиката ни мина през интересни етапи: добро минало, хаотично настояще, а сега предстои неясно и по-скоро мрачно бъдеще, ако бързо не променим курса на действие.

„Славното минало“ - кавичките не са ирония

Поради спецификите на специализацията на индустрията на България по времето на СИВ (Съюзът за икономическа взаимопомощ, създаден като социалистическия отговор на Европейския пазар) тук се развиваха каростроене (Балканкар), изчислителна техника (ДЗУ, Правец, ЗМД - Драгор), тежка индустрия (заводите край Радомир, Дебелт), миннодобивна (КЦМ, ОЦЗ Кърджали, Пирдоп ) и други. Това бяха изключително енергоемки производства и затова се изгради много добра за годините си енергийна система, която без преувеличения може да са каже, че беше ако не по-добра, то поне равна с тези на водещите западни страни.

Имахме инсталирани 12 GW мощности и потребление в рамките на 9-10 GW. Инсталираните мощности днес са повече, а потреблението е наполовина по-малко. Нещо повече, тези 12 GW инсталирани мощности бяха разпределени из цялата страна и извън големите и известни мощности (Козлодуй, Мариците, Бобов дол и Варна) имаше много заводски централи (Химко, Плама Плевен , Нефтохим, Девня и т.н.). Имаше и изградена сериозна инженерингова инфраструктура покрай Енергопроект, Минпроект, Химкоплект и много специалисти, които работеха и по проекти в чужбина.
Запомнете това - в началото на 1990 г. имахме енергийна система, покриваща 9-10 GW товари.

По това време електроуредите, които се ползваха в домакинствата, а и в индустрията, бяха далеч по-неефективни от днешните - ел. крушките бяха от 60, 75 100 W, докато днешните са 5-10 вата, цветните телевизори бяха по 800 вата, днес - 90-100, акумулиращите печки бяха по 4-6 киловата, срещу днешните термопомпи по 300-800 вата и т.н. С две думи, можем да говорим за намаляване на консумацията в бита в пъти, което идва само от постиженията по линия на енергийната ефективност на новите прибори.

През годините се направиха инвестиции за допълнителна свързаност със съседите чрез нови високоволтови далекопроводи.

Да обобщим дотук :

•     Имаме изградена енергийна мрежа, способна да осигури 10-12 GW товари.
•     В същото време потреблението е ниско (3.5-7 GW), според данните от EСО. Максимумите са около 7.1 GW през последните десетина години, с изключение на 2017, когато се достига 7.7 GW.
•     Разполагаме с подобрена свързаност със съседите, които масово инвестират в нови генериращи мощности.
•     Много малки и средни фирми инвестират в соларни системи за собствени нужди, тъй като тяхната консумация е основно през деня и така токът е „безплатен“.

Нужни са огромни инвестиции в мрежата, за да развиваме ВЕИ!

Това вероятно сте го чували хиляди пъти и важи за всички държави, но не чак толкова за нас точно поради горните съображения. Не че не трябват инвестиции в мрежата, трябват, но не чак толкова мащабни, каквито са необходими за другите държави.

Откъде идват обаче тези твърдения? Единствено и само от хората с финансови интереси от това. Най-гръмогласни са операторите на съществуващите генериращи мощности, за да се бави всячески изграждането на алтернативни такива. Естествено ЕРП-тата и ЕСО знаят къде и как да се вложат инвестициите в мрежата. Но няма публично достъпна информация за наличните капацитети по подстанции. А там, където я има, е със съмнителна точност. На страницата на ЕСО може да се прави справка за наличие на свободни капацитети на подстанциите, но нито една не показва наличие на капацитет дори 1 МW. По-важната информация на ЕРП-тата не е налична и вероятно няма да бъде налична.
Най-важната заинтересована страна, а именно потребителите, които накрая плащат сметката и трябва да „поръчват музиката“, дори не са поканени на „тържеството“, камо ли някой да ги пита за нещо.

ЕСО вече изпълнява мащабна програма по модернизация на мрежата чрез 3 огромни проекта: модернизация и цифровизация за 610 млн. лева, разширяване на мрежа 110 kV с нови мощности и преминаване на мрежа 220 kV към 400 kV, като проектите са с преобладаващо европейско финансиране.

Как правим баланса и можем ли да намалим драстично тока от въглищните централи

Краткият отговор е „Има как“ и „Да“. От всяка една несполука трябва да се извлича урок и такъв е случаят с ПАВЕЦ „Чаира“. За тези, които не са запознати, тази централа e една огромна „батерия“ (около 800 МW/ 6400 МВч), като има проект да бъде увеличена до около 18 GWh. Идеята на този ПАВЕЦ е, ако отпадне блок в „Козлодуй“, да може да се осигурят 800 MW в продължение на около 8 часа, колкото е необходимо да се пуснат допълнителни въглищни мощности, за да поемат товара.

Дали заради саботаж/престъпна небрежност или наистина някакъв малшанс тази централа не работи вече 18 месеца и няма изгледи да заработи в следващите години. През това време обаче имаше няколко непланови спирания на блоковете в „Козлодуй“ и нищо страшно не се случи - никой даже не разбра. Това означава, че когато ПАВЕЦ „Чаира“ отново е налична, ще може да се използва по много по-добър начин.

Ето накратко как стоят нещата :

• През нощта, през по-голямата част от годината, консумацията пада до 2.6 GW, през деня стига най-много до 7 GW (през зимата). През по-голямата част от годината консумацията е подобна на тази, показана на фиг.1

Фиг. 1 Типичен товарен график последните месеци (източник ECO)

• Нощната консумация би могла да се покрива изцяло от 2 GW атомни и 800 MW ПАВЕЦ плюс комбинация от ВЕЦ, топлофикационните ТЕЦ и малко внос, ако се налага. На фиг.2 се вижда, че през нощта, в момента, производството от кондензационните ТЕЦ са по-малки от производството на единия блок на АЕЦ, който е в ремонт.

Фиг. 2 Типичен производствен микс през нощта през последните месеци и един блок в АЕЦ (източник ECO)

• Сутрешните и вечерни пикове се покриват с ПАВЕЦ/ВЕЦ и малко внос, ако трябва, както се случва в момента, ТЕЦ също участват, като държавната „Марица-изток 2“ работи с два от осемте си блока, които помагат при поемането на сутрешните и вечерните пикове и за съжаление е изключително неефективно.

• Вечерният пик е управляем и е следствие на стари навици - пускане перални и миялни след вечеря, затопляне на стаята преди лягане и т.н. Все пак не се пускат доменни пещи след 8 вечерта, за да се очаква някакъв грандиозен скок в консумацията, нали?

• Да, ще има определени дни, в които ще трябват повече фосилни мощности, но те ща са малко и може би ще е по-ефективно да се покриват от внос, вместо за сметка на огромни разходи, свързани с поддържане на „студен резерв“.

• Нещо повече, в момента 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ е в планов ремонт и въпреки всичко, имаме изключително ниско производство от въглищни централи в 5 часа сутринта, 970 MW от общо 4.1 GW.

От това е ясно, че през по-голямата част от годината нямаме нужда от огромна част от въглищните мощности и трябва да работим за тяхното поетапно оптимизиране. Балансирането и сега го правим, ако се наложи, с внос.

Фиг. 3 Енергиен обмен (източник ЕСО)

Какво пречи тогава на внедряването на ВЕИ и на понижаването на цената на тока?
Един от основните проблеми пред бързото внедряване на ВЕИ от малките инвеститори е, че ЕРП-тата нямат никакъв финансов стимул да го правят, просто защото сегашният финансов модел не работи за тях.

Това се демонстрира сравнително лесно, като се вземе калкулатора за цената. Взел съм крайния случай само с 10 kWh нощна тарифа, за да се види по-ясно, че крайната цена на услугата е много по-висока от тази на самата енергия. В случая цената за пренос, достъп и разпределение е 66 стотинки или 110% от цената на тока.

Реално ЕРП нямат други приходи от абонатите. В повечето държави те имат такса достъп „абонамент“, подобно на таксата на топлофикация. На времето имаше подобно обсъждане, но бе представено като такса „електромер“ и съответно отпадна. Защо е важно това? Ако хората масово започнат да си слагат системи за собствена консумация, то това ще води директно до намаляване на приходите на EРП, като те в същото време ще трябва да поддържат мрежата в пълния й капацитет, а при несигурни данни за очаквани приходи, никакви сериозни инвестиционни планове не могат да се правят.

В заключение можем да направим следните важни изводи:

• Енергийната мрежа не е била никога толкова добра и дори сега има капацитета да поеме значителни ВЕИ мощности от техническа гледна точка, като мрежата на 110 кV има трансформаторна мощност от 16 GW при средни товари от максимум 5 GW и пикове от 7 GW през зимата.

• Предприетата мащабна инвестиционна програма на ECO допълнително ще подобри това. Планираното изграждането на допълнителен ПАВЕЦ от 1.6 GW на яз. Батак и Доспат с капацитет 30-50 GWh, ще направи почти всички други централи излишни.

• Докато няма финансов модел, при който ЕРП не губят приходи от внедряването на ВЕИ за собствени нужди, те ще продължат да бъдат тясното място и пречка за влизането на повече мощности на малки инвеститори (с 1-5MW) покрай малките села и градчета. Това е и една от причините да виждаме големи соларни паркове, вместо повече малки, тъй като големите могат да се включат директно към електропроводите на ECO и да не зависят толкова от капацитетите на EРП.

• Докато няма работеща ПАВЕЦ „Чаира“, цените на тока само ще растат и е добре да се управляват очакванията на населението чрез разяснения и дискусии.

• Последно, но най-важно, преди преминаването на всички битови абонати към свободен пазар на ток, трябва да започне подмяна на битовите електромери с онлайн отчитане и да има различни почасови тарифи, за да може да се управлява потреблението в сутрешните и особено вечерните часове.

Всичко това не изисква огромни средства и до 2030 г. България може да бъде абсолютен шампион не само в региона, но и в Европа, че и в света. И това не само го вярвам, но е и напълно осъществимо. А дали ще се случи? Това зависи от желанието на обществото да живее в един нов свят.