Израел още е разтърсен два месеца и половина след началото на войната, последвала изненадващото нападение на „Хамас“ с 1200 жертви. Общественият договор, на базата на който израелците се чувстваха защитени (дори когато е за сметка на сигурността на палестинците), е разрушен.

Не избледнява и международният ужас от смъртта (според здравните власти в Газа) на 20 хил. души (колкото и от тях да са екстремисти). Израел е под силен натиск:

•     вътрешен (да освободи заложниците, но и да гарантира сигурността си, както не успя на 7 октомври)
•     външен - да прекрати войната и да очертае ясно бъдеще за Газа
•     икономически - не само от войната, а и от Йемен, над 2000 км южно от Тел Авив.

Ще се разплете ли възелът на войната, ще донесе ли шанс за мир на Израел и палестинците през 2024 г. и как? „Дневник“ потърси отговорите на тези въпроси в публични коментари на ангажираните страни, в оценки на анализатори и в разговор с Чарлз (Чък) Фрайлих, бивш израелски заместник-съветник за националната сигурност.

Новата фаза (но не и краят) вероятно е близо

Над 11 седмици след началото краят на интензивната фаза от войната изглежда близо.

За сп. „Икономист“ представител на структурите за сигурност казва, че следващата фаза ще е по-ниско интензивна. Въпросът пред израелските генерали е дали тя ще попречи на основната военна цел на Израел: да унищожи военните способности на „Хамас“.

Ограничаване на операциите не означава край на войната (както каза на 27 октомври началник-щабът Херци Халеви, тя ще продължи с месеци). Австралийският генерал от резерва Мик Райън, който поддържа блог за редица конфликти, написа наскоро, че има поне три причини сегашният конфликт (вече по-дълъг от войните от 1967, 1973, 2006 и предишните четири с „Хамас“ от 2008 г. насам) да се проточи:

•     Целите на Израел - отвъд унищожаването на „Хамас“ и спасяването на заложниците, това премахване на всяка дългосрочна заплаха от Газа, укрепването на сигурността на израелците, възстановяването на капацитета за възпиране и на психологическата сигурност на селищата в околностите на Газа.
•     Пробивът в сигурността и замесването на регионални актьори като хутите (или хусите) в Йемен, напрежението в Западния бряг, атаките по северната граница, нападенията по бази на САЩ в Близкия изток.
•     Дневният ред на „Хамас“, която целеше такъв конфликт и постигна желаното.

Така, дори при по-ниско интензивни операции Израел месеци или години ще нахлува и ще нанася въздушни удари в ивицата, продължава Райън.
Тази „нова фаза“ e само отчасти по желание на САЩ, основния дипломатически поддръжник и снабдител с оръжия и боеприпаси в хода на конфликта. Нужна е и заради икономиката: мобилизирането на до 360 хил. души все повече я натоварва. Такава фаза може да бъде поддържана, колкото е необходимо, „стига да имаме американска подкрепа“, каза в разговор с „Дневник“ Чък Фрайлих, който днес е и преподавател по политология в Ню Йорк и Тел Авив.

Въпреки критиките и с помощ от САЩ

Сухопътната офанзива започна с атака на север, в град Газа и околностите. След рухването на едноседмичното примирие с „Хамас“ тя продължи на юг, към втория град Хан Юнис. Стотици хиляди избягаха първо от север на юг към Хан Юнис, след това - още по на юг, към Рафах, край границата с Египет. Хуманитарната ситуация се влошава. ООН и ЕС предупредиха, че цялото население е застрашено от глад. Израел прие увеличаване на хуманитарните помощи и отвори за пръв път пункт, свързващ го директно с Газа („Керем Шалом“), преди две седмици; цялата помощ минаваше през Египет.

Израелски военен на пукта „Керем Шалом“, отворен за помощи към Газа, декември 2023 г.

Бе гласувана в Съвета за сигурност и резолюция за увеличаване на обема помощи още повече. Това стана с гласа на САЩ „въздържали се“, след като блокира редица резолюции за примирие.

Как ще реагира Вашингтон, ако „Хамас“ се окопаят във и под импровизираните палаткови лагери в Рафах и обявените за „безопасни зони“ като Ал Мауаси? Това предстои да се види, но въпросът повдига и друг: как Израел си представя разгрома над „Хамас“ и какво мислят самите израелци - фактор, от който зависи и продължителността на сраженията.

Могат ли САЩ да спрат войната? Това може да е станало при предишната през 2021 г., след разговор на президента Джо Байдън с премиера Бенямин Нетаняху. Въпреки това, смята Чък Фрайлих, личното отношение на Байдън и „искрено произраелската му нагласа“, заедно с потреса от 7 октомври изключват края на дипломатическата подкрепа и доставките за Израел като краен вариант. От друга страна, интересите на Израел в случая са „толкова ярки“, че може и да не се съобрази със САЩ дори при такъв сценарий.

Израел е изключително зависим от САЩ, но това е необичайна връзка: много младшият партньор има значително влияние върху старшия партньор. Обикновено е обратното.
Чък Фрайлих, бивш заместник-съветник по сигурността на Израел

Какво точно е победа над „Хамас"

С предполагаемото ограничаване на операциите вървят ръка за ръка съобщения на израелската армия до медиите за предали се въоръжени от „Хамас“; обезвредени мрежи от тунели и военни обекти; победа в бастиони като района Шуджайя в град Газа, досега капан за израелската армия. По различни оценки са убити между 7000 (по данни от началото на декември) и половината от 30-хилядните сили на „Хамас“.

Хиляди други обаче остават. В ръцете на групировката и други въоръжени в Газа са над 100 заложници. Към момента на публикуване на този текст ново примирие все още нямаше въпреки усилията. Не са ликвидирани нито лидерът на „Хамас“ в Газа Яхия Синуар, нито военният лидер Мохаммад Дейф, архитекти на атаката на 7 октомври. Мрежата от тунели е заплетена, на места подземните проходи не са свързани помежду си, другаде запушването на един изход не решава проблема с останалите разклонения.

„Не съм убеден, че израелската армия ще е способна да го направи (да обезвреди „Хамас“ - бел. ред.) за наличното политическо време“, каза още Фрайлих. В първите дни на войната той написа за „Аарец“, че Израел трябва да нанесе недвусмислена победа на „Хамас“ и че цената да се свали групировката и да се унищожи оръжейната ѝ мощ „ще е висока, но ако не се направи, ще е още по-висока“.

„Имахме много време, но вече минаха десет седмици“, каза той в разговора с „Дневник“ в средата на декември, попитан стои ли зад думите си след два месеца и половина, повсеместна разруха и жертви. „Когато пишех тази статия, не вярвах, че ще отнеме толкова време. А сме много далеч от целта."

„Керем Шалом"

Кога би приключила подобна война срещу десетки хиляди бойци? Фрайлих дефинира „унищожаването“ такова, от каквото Израел се нуждае:

Целта е да се загуби централният контрол, командните възли за основните звена да бъдат унищожени. А втората цел е да се свалят като управленско тяло.
Чък Фрайлих, бивш зам.-съветник по сигурността на Израел

Управленският капацитет на „Хамас“ може да се срине, но тя пак да твърди, че е победила, разбивайки усещането на Израел за сигурност, смята Тарек Бакони. Мнозина в арабския свят повтарят тази теза: тя не помага на Израел, нито може да го успокои, а следователно не приближава края на конфликта: усещането за несигурност на еврейската държава може само да удължи войната - включително заради споменатия разрушен обществен договор.

Най-малкото ще насочва общественото мнение в арабския и мюсюлманския свят при решаването на неприятни въпроси за бъдещето на Газа. Това е въпрос, по който допреди седмици Израел и арабите не искаха да говорят, но който ще назрява все повече с проточването на войната.

Напрежението в израелската политика

Този въпрос изостря напрежението в Израел, където крайнодесният лидер на Религиозната ционистка партия Бецалел Смотрич заплаши с напускане на властта (партията му крепи кабинета на премиера Бенямин Нетаняху), ако Палестинската власт управлява Газа, и предизвика възмущение във военния кабинет с одобряването (като министър на финансите) за пари за заселниците в Западния бряг насред войната, въпреки международно осезаемия страх от ескалация на заселническото насилие.

САЩ искат Палестинската власт („обновена и освежена“) да поеме контрола в Западния бряг след войната. След месеци отричане съветникът му по сигурността Цахи Ханегби потвърди, че това е възможно; часове по-късно израелски представител даде заден ход.

Заради крайнодесните ли Нетаняху продължава да е двусмислен по темата? „Напълно възможно е, нямам по-добро обяснение“, казва Фрайлих. Според него обаче, макар да зависи от Смотрич, Нетаняху успява да окаже сериозна съпротива. Нещо повече, както показва и анкета от края на ноември, оставяща Религиозната ционистка партия под изборния праг от 3.25%, „вероятно се свърши със Смотрич“, дори да е възможно да остане над бариерата. Лидерът на „Еврейска сила“ и министър на вътрешната сигурност Итамар Бен-Гвир, обратно, може да има интерес от избори, тъй като подкрепата ѝ расте. Промяната на властта обаче едва ли ще дойде от Кнесета, смята Фрайлих; по-скоро от улицата.

Щом войната свърши или се приближи към края си, много хора ще излязат на улицата. Станалото около съдебната реформа ще бледнее в сравнение с това. Ще е толкова внушително, че ще свали правителството за месеци.
Чък Фрайлих, бивш зам.-съветник по сигурността на Израел

Проблем тогава може да е, че в израелските представи „унищожаване“ на „Хамас“ би било ликвидиране на всички бойци, продължава той.

Израелски военен край Рафах, декември 2023 г.

Бъдещето на Газа

А ако все пак войната свърши? Тогава за бъдещия диалог ще е важно кой ще е на власт в Израел, но и какво ще направят палестинците.

И според Чък Фрайлих „Израел вече отстъпва“ за ролята на Палестинската власт. Фрайлих, по чието време като зам.-съветник по сигурността (в мандата на Ариел Шарон) Израел се изтегля от Газа през 2005 г., казва, че за „политически диалог“ с палестинците трябват:

•     избори (последните бяха през 2006 г.) - и президентски, и парламентарни
•     възможност чрез вота да се появят „нови сили в палестинското общество"
•     лидер, укрепващ палестинските институции
•     промени в образователните програми.

„Трябва ни и с времето да поемат контрол над Газа“, продължава.

Кой ще участва на тези избори? В палестинското ръководсто в Рамалла съветникът на президента Махмуд Аббас, Махмуд ал Хабаш, повдигна наскоро въпроса за участие на „Хамас“ под някаква форма в бъдещите избори и бъдещата власт.

На климатичната среща в Дубай този месец американският вицепрезидент Камала Харис изложи визията на САЩ за бъдещето на Газа: без промени в границите на ивицата; без принудително разселване на палестинци; без израелска реокупация на Газа; без обсаждане на палестинци; без използване на Газа като платформа за тероризъм; укрепване на Палестинската власт, така че тя някой ден да поеме властта, включително по въпросите на сигурността. За някои от тези въпроси сблъсъкът с Израел тепърва ще се разгаря

Сметките в Рамалла вероятно са свързани и с нагласите: скорошно проучване показа, че подкрепата за „Хамас“ в Западния бряг, където тя бе слаба, се е утроила. Много палестинци я виждат като „защитник“ на палестинците (независимо от причинената от действията ѝ разруха в Газа одобрението за нея, макар и не твърде високо, се е увеличило с няколко пункта и в самата ивица). Палестинците видяха „Хамас“ да преговаря за размяната на израелски заложници срещу палестински затворници. Мнозина дори не вярват, че тя е извършила всички зверства в Израел на 7 октомври; смятат това за пропаганда.

Чък Фрайлих споменава и условие, което излага и Цахи Ханегби в статията си: участниците в изборите трябва „открито, изрично да приемат правото на Израел да съществува и да са посветени на мирното разрешаване на конфликта. На практика индиректно „Хамас“ не може да участва“.

В политическото ръководство на „Хамас“, изглежда, мислят и за тази преграда: негов представител заговори за признаване на Израел и интегриране в Организацията за освобождение на Палестина, структурата, управляваща Палестинската власт и смятана за легитимен представител на палестинския народ. Кой и дали ще повярва на това в Израел, предстои да се види. При това, дори при компромис за палестински контрол над Газа, той ще е само в гражданските въпроси: Израел иска засега да задържи контрола върху сигурността и е резервиран за всяка чужда намеса, макар че допуска гражданско съдействие на Запада и „умерени“ арабски държави (като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства и, по всяка вероятност, Египет). Няма гаранция, че дори арабите ще са готови на такава стъпка.

Без напредък по палестинския въпрос на арабите ще им е трудно да поемат роля. Винаги има пропаст между това, което казват арабските правителства и това, което наистина изпълняват. Ако има развдвижване в палестинската политика, те може да се задействат; но обикновено чакат САЩ да поведат и да свършат повечето работа.
Чък Фрайлих, бивш зам.-съветник по сигурността на Израел

Какво означава това за региона, САЩ и Европа

И решаването на въпроса с „Хамас“ оставя отворен друг: ще спрат ли атаките от „Хизбула“ и хусите (известни и като хути) в Йемен. С тях конфликтът още повече доби регионални измерения. Морските им атаки по „свързани с Израел“ или „насочени към Израел“ съдове рязко ограничиха трафика в Червено море. Засегнати са израелски пристанища: Ейлат (врата към Изтока, без нуждата да се пресича Суецкият канал) отчита 85% спад в активността покрай увеличаването на атаките.

Палестинци след удар в „Рафах“, декември 2023

Още не е известно доколко международната военноморска коалиция, обявена от САЩ срещу атаките на хутите, ще облекчи положението.„Проблемът с хутите е международен“ и засяга всички (т.е. не само за Израел вносът излиза по-скъпо), каза Фрайлих. Нима операцията на САЩ може да успее без големите арабски държави (само Бахрейн потвърди участие)? „Всъщност много арабски държави са се присъединили“, заяви Фрайлих. „Може само Бахрейн да го е направил официално, но мога да допусна, че говорим за държави от Персийския залив, които участват неофициално. Бих се изненадал, ако Египет не е сред тях."

Винаги има пропаст между това, което казват арабските държави публично, и истинската им политика. Вероятно и с военната операция в Червено море е така: никой не е по-заинтересован от тях да продължава корабоплаването.
Чък Фрайлих, бивш зам.-съветник по сигурността на Израел

Дълга война би имала сериозни последици отвъд региона, пише в цитираната публикация Мик Райън.

„САЩ и Европа ще трябва да приемат за нормално да разделят вниманието си (и ресурсите, като боеприпаси и разузнаване, между войните в Украйна и Близкия изток“, продължава той. Отзвукът, пише той, ще се усети силно и в далечната Австралия: за нея това означава, че „американската администрация, на която предстои изборна година, ще е още по-разсеяна от индо-тихоокеанските въпроси."

Но едно е сигурно: Израел и „Хамас“ са вкопчени в двубой на смъртта и всяка страна е решена да спечели.