След 15 години един работещ ще издържа двама пенсионери в България. Прогнозата е на вицепрезидента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и председател на надзорния съвет на НОИ Димитър Манолов и е от 2006 г. Тя все още не се е състояла, но България е много близо до нея. И това няма общо с размера на пенсиите, които макар и масово ниски са по-големи, отколкото им отрежда формулата за определянето им. Това е и причината редица икономисти да казват, че реално през Националния осигурителен институт (НОИ) се прави социална политика, а това изкривява осигурителния модел.

През годините назад след първоначалното въвеждане на настоящата система за осигуряване тя нито е надграждана, нито съществени промени са правени, главно от политически страх. При разглеждането на проекта за бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2024 г. отново бе поставен въпросът, че така повече не може да продължава, а социалното министерство обяви, че започва да прави анализ на системата.
В момента тя е базирана на три т.нар. стълба. Първият, наричан още солидарен, включва задължително държавно осигуряване, вторият - в частен фонд с индивидуална партида, също е задължителен за родените след 1959 г., а третият - също частен, е доброволен. При създаването на системата в края на ХХ век се целеше осигуряваните изцяло в нея при пенсионирането си да получават от трите вида пенсии общо 75-80 на сто от дохода си като работещи.

Заради тежката демографска картина, при която съотношението осигуряващи се към пенсионери е почти 1:1, не е чудно, че въпреки сериозния ръст на пенсиите през последните две години получаващите ги са недоволни. След като години наред те се индексираха според инфлацията, която пък бе нищожна, най-бедните се държаха като удавници за сламка за подаянията под формата на коледни и великденски добавки поравно за всички. С кабинета „Петков“ тази практика бе заменена с повишение на пенсиите. Въпреки това, но и успоредно с ръста на инфлацията, пенсионерите, а и медиите продължиха да питат за трохите под формата на коледни добавки. И едното, и другото по същество са социални плащания, представени като пенсии.

Министерството на финансите, което начело с Асен Василев започна ударно да вдига пенсиите, в отговори до „Дневник“ по темата посочва, че в програмата за управление на България за периода юни 2023 г. - декември 2024 г. са заложени редица законопроекти, които имат за цел да подобрят социалната и пенсионната система в България. Наред с това е предвиден и пълен анализ на системата на задължителното пенсионно осигуряване с оглед гарантиране на финансовата устойчивост на пенсионната система (приходите на осигурителния институт са наполовина на разходите и се допълват с трансфер от държавния бюджет - бел. ред.) и подобряване на адекватността на пенсиите.
Управляващите са пред въпроса на въпросите: как да свият дефицита за пенсии

Очаква се анализът да представи цялостен поглед върху системата, категориите на труд за пенсиониране, Учителския пенсионен фонд, наследствените пенсии, вдовишките добавки и инвалидните пенсии, както и да предостави възможността от него да бъдат изведени предложения за подобряване на пенсионната система в краткосрочен и дългосрочен период. Ангажирани с изготвянето на този анализ са представителите на Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт и Министерството на финансите, като работата по анализа е в начален етап, допълват от ведомството.

В позицията на финансовото ведомство обаче се подчертава, че всички промени в областта на осигурителната система следва да се извършват при строго придържане към философията на установения в България социално-осигурителен модел и към основните принципи на социалното осигуряване.

Само по този начин ще се осигури възможност пенсионната системата да работи така, че стълбовете да се допълват помежду си, а не да се търси противопоставяне между държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване, подчертават от министерството.

На свой ред от Министерството на труда и социалната политика посочват, че се очаква анализът да е готов до юни 2024 г., като уверяват, че работата по него е започнала. „Основната цел на анализа е да се намерят решения, чрез които да се гарантират устойчивостта на пенсионната система и адекватността на размера на пенсиите.
В тази връзка всички въпроси, които имат отношение към приходите и разходите на осигурителната система,
ще бъдат обсъдени с оглед намиране на най-добрите и балансирани решения както за осигурените лица, така и за бюджета на държавното обществено осигуряване“, посочват от ведомството.
Отбелязват, че основните проблеми пред пенсионната система в България са свързани с осигуряването на нейната финансова устойчивост в дългосрочен план паралелно с подобряването на адекватността на пенсиите. Тези два основни параметъра трябва да бъдат оптимизирани с отчитане на негативните демографски тенденции.

Допълват, че за възможни решения на този етап не могат да говорят, тъй като първо трябва да се види анализът.

Целта е постепенното намаляване на дефицита през следващите години.

На въпрос дали се предвижда да остане и в бъдеще възможността за осигуряващите се да прехвърлят парите си по втория стълб към НОИ и обратно, от министерството посочват, че въпреки че не са готови с анализа си, на този етап не се предвижда премахването на тази възможност. В края на текста вижте какво казват частните пенсионни фондове по този въпрос.

Тази възможност бе въведена от кабинет на ГЕРБ през 2014 г. в опит, от една страна, макар и частично да се свие дефицитът в НОИ, а от друга, макар и изкуствено да се получат малко по-прилични пенсии, отколкото показва сборът между държавната и тази от натрупаните дотогава малки суми по индивидуалните партиди от частните фондове. Така тези, които се пенсионираха през последните години и оставиха парите си във втория стълб, изчерпаха събраните суми за месеци, а другите могат да получават по-висока пенсия, докато са живи.

Какво се случва на практика

Въпреки хаоса по приемането на проектобюджетите през тази година малка дискусия в бюджетната комисия на Народното събрание се оформи и по тази тема. „Дневник“ потърси за коментар от основните участници.

Разходопокривна пенсионната система при спадащо население няма как да бъде адекватна. Освен ако не е придружена от някакъв механизъм от капиталообразуване, тоест нещо, което да увеличава производителността на бъдещите осигурени, които да произвеждат толкова много, че дори да трябва да осигуряват един пенсионер, да не е толкова тежко. Такава диагноза поставя на моментната картина Георги Ганев, член на бюджетната комисия. Подчертава обаче, че разходопокривни системи с такъв механизъм не познава.

Допълва, че при такъв модел винаги има проблем, тъй като солидарният момент предполага да се взима от тези, които повече са спестявали, и да се дава на други, които по-малко са плащали през трудовия си живот.

Преразпределителният момент като социална политика като цяло е окей, но един от дефектите е, че това не би трябвало да става през осигуряването, обяснява Ганев. Причината е, че има хора, които биха получавали суми под минималната пенсия, ако се изчисли по приетата формула приносът им към системата, но те получават колкото държавата е определила за минимум и то е повече.

Абсолютна заблуда е, че в рамките на приемливото и нормалното може да има политическо решение на кризата, която се очертава в пенсионната система, казва Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и дълги години зам.-министър на финансите в миналото. Аргументира негативната си оценка с това, че няма как при проблеми във фундамента, който е демографската картина, нагоре нещата да са наред, независимо от вида пенсионна система. „Много хора не се замислят, че ако имаш 30% осигурителна вноска при 1000 лв. заплата, при равни други условия пенсията може да бъде максимум 300 лв., при положение че е налице съотношението един работещ срещу един пенсионер“, каквото е приблизително в момента, отбелязва той.

Позовава се на изчисления, че за да може пенсията да се равнява на около 70-80% от заплатата, то това съотношение трябва да е 3:1 в полза на работещите. Дава пример със средното за Европа, където при 2.25 работещи срещу един пенсионер пенсията е около 60% от дохода преди това. „Всичко друго води до абсолютна неустойчивост и нестабилност на този фонд или е за сметка на данъкоплатците, както в България се очертава“, посочва Дацов.

И той подчертава, че голяма част от пенсионерите получават много повече, отколкото са допринесли, въпреки че пенсиите са ниски. „Самата политика не стимулира хората да се осигуряват на по-високи суми, защото политиците след това преразпределят тези пари, така че ти плащаш по-висока сума, но не се запазват тези съотношения между пенсиите. Има вътрешно прехвърляне на доходи в посока на ниските пенсии“, илюстрира той.

Също напомня, че по принцип пенсионното осигуряване не изпълнява социална функция въпреки наличието на солидарен стълб.

Моментът на солидарност не е да преразпределяш доход, а да носиш солидарна отговорност за риска да има или няма пенсии.
И Георги Ганев набляга на това, че НОИ бива товарен с всякакви плащания, а всъщност не са му давани приходите, които са въз основа на осигуровките. „Плаща задължения много отвъд тези, които възникват в резултат на осигуряването, които е честно държавата да поеме“, казва той.

Накъде да се върви

Тъкмо в порочността на сегашния модел - на социални плащания през НОИ, Ганев вижда една от посоките на развитие. Предлага пенсиите да се смятат по формулата и всеки да получава колкото в действителност е допринесъл. Така според него НОИ ще бъде облекчен от несвойствени трансфери, а управляващите ще могат много по-лесно да таргетират социално слабите. Така осигурителният институт ще плаща наистина пенсии, а ако държавата смята, че всички трябва да получават поне размера на минималната, разликата да се нарича социална помощ и да минава през социалното подпомагане. Това според него в голяма степен ще свие дефицита на НОИ, който за 2024 г. достига около 11 млрд. лв. „Защото има хора, които получават сравнително малки пенсии, но имат сравнително високи доходи от имоти, които отдават под наем. Те не би трябвало да получават социална помощ, дори ако пенсията им по формулата излезе 135 лева. А сега минималната пенсия отива към всички навършили възраст и стаж, независимо какви странични доходи получават“, мотивира идеята си Ганев.

Друго решение, предвидено в Кодекса за социално осигуряване, е повишение на възрастта за пенсиониране до 65 години и стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете, а след това да се вдига в зависимост от ръста на продължителността на живота след 2037 г. Това е доволно неясно записано, подчертава Ганев, но посланието е ясно - вдигането на пенсионната възраст намалява броя на пенсионерите, които един осигуряващ се трябва да поддържа, и съответно облекчава пенсионната система.

При растящо население разходопокривният стълб, който е леко Понци схема, само дето е задължителен и това го крепи, може да има аргумент, но при намаляващо не може да има.

Според него в дългосрочен план по-доброто решение е да се вдигне делът на вноската от общата, която отива във втория стълб, което ще даде възможност да се формира по-бързо натрупване на капитал. Смята, че солидарният стълб трябва да продължи да служи на системата, като се калибрира, а усилията да се съсредоточат върху това вторият стълб (в който осигурените внасят в индивидуална партида) да стане основен за пенсионното осигуряване.

Напомня за опита на управляващите да национализират парите в частните партиди във втория стълб през 2011 г. Тогава правителството на ГЕРБ реши част от парите на осигурените, работещи тежък труд, да се национализират, т.е. да бъдат прехвърлени към НОИ, което да доплати изплащането на по-високи пенсии. Впоследствие национализацията беше обявена от Конституционния съд за противоречаща на основния закон. Преведените пари бяха малко над 100 млн. лв., получени от НОИ в началото на 2011 г. След това изплащането на пенсии от професионалните фондове беше отложено за 2015 г.

През 2014 г. ГЕРБ направи сходен опит, като тогава се обсъждаха идеи за частично прехвърляне на парите от частните фондове в НОИ.

Сега подобна схема вече при второ гледане на бюджета предлагат депутати от „Възраждане“. Между първо и второ четене на проекта за държавен бюджет те внесоха текст, с който се предлага вноските във втория стълб през 2024 г. да се превеждат не на фондовете, а в НОИ. Този текст не бе подкрепен нито в бюджетната комисия, нито в пленарната залата. В мотивите към проекта депутатите начело с Цончо Ганев обясняват, че така ще спестят 2.4 млрд. лв. в рамките на година от държавния бюджет. Твърдят също, че пенсионните фондове са доказали „своята нерентабилност и липса на доходност“. Депутатите основно от „Продължаваме промяната - Демократична България“ заклеймиха предложението, с което на практика биха се национализирали частни пари, и обявиха, че този въпрос е за отделна дискусия.

В крайна сметка отново при ГЕРБ бе разрешено осигурените да могат да прехвърлят парите си от индивидуалната партида в НОИ, а и обратно.

Най-новият метод на управляващите да намерят пари за пенсии е като вдигат максималния осигурителен праг.

Перспективата е да се отвори вторият стълб, да се усъвършенства и да се развива, смята и Любомир Дацов. Напомня, че тъкмо урок от прилагането на втория стълб е, че промените изискват време, преди да доведат до резултат - около 20 години след въвеждането му започна изплащането на първите пенсии. „А ние тепърва трябва да гледаме какво се случва. Другият вариант е да се правим на добри и да се вдигат общо данъците, за да може да се повишават пенсиите“, коментира той.

Смята, че за да е устойчив вторият стълб, първо трябва да се вдигне вноската към него, защото няма как с тези 5% да се акумулират сериозни суми. Това е видно и от нищожния размер на изплащаната вече т.нар. втора пенсия (засега само на жените, мъжете, родени след 1959 г., все още не са достигнали възраст за пенсиониране).
„В момента се прави минимизиране на загубите. Няма вариант, в който се оптимизират приходите, а загубите. Изборът е между лошо и по-лошо“, смята Дацов.

Посочва, че кардиналното решение е увеличаване на раждаемостта и привличане на мигранти в страната, така че да се измени съотношението работещи - пенсионери. Мерките за раждаемостта обаче също са дългосрочни - резултат след 30 години, а предизвикателствата ще се нажежат през следващите 10, обяснява той.

Абсолютно належащо е, а и е най-евтиният вариант, да се стимулира раждаемостта. Това би увеличило приходите в първия стълб. Реформата „Калфин“, която бе връщане към първоначално набелязаното, е в тази посока - увеличиха се годините, нужни за пенсия, от там броят на влизащите в системата пенсионери се забави спрямо броя на работещите и в резултат вече имаме и по-добра система, дава пример той.

Заключава, че няма възможност за генерално изменение на ситуацията, но има какво да се прави на малки стъпки, за да не се стигне до свободно падане.

Къде е решението според пенсионните фондове

Без изненада пенсионните фондове също виждат бъдещето на системата в развитието на допълнителното осигуряване, а какво да се прави с огромния дефицит в солидарния стълб определят като въпроса на въпросите. В отговори до „Дневник“ те посочват като аргумент дори това, че за повече от 20 години на пазара не е имало проблем с нито едно пенсионно дружество за разлика от други финансови институции (като банки, застрахователни компании и инвестиционни фондове). А освен това, че частните пенсионни фондове са сред най-големите и дългосрочни институционални инвеститори, чийто ресурс може да бъде мобилизиран за подкрепа развитието на икономиката в страната.

На свой ред напомнят опита на управляващите през 2011 г. да се национализират парите по индивидуалните партиди. „За щастие българският Конституционен съд пресече подобни посттоталитарни експерименти за реставрация още през 2011 г. Но все пак предвиденото по закон увеличение на вноската за втория стълб така и не се случи“, напомнят от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Напротив, това увеличение беше пренасочено към първия стълб, който се оказа в още по-голям дефицит. По този начин средства, които можеха да се капитализират в индивидуални партиди в допълнителното осигуряване, изтекоха безвъзвратно през непоправимите пробойни на първия стълб, подчертават от асоциацията.

Дават за пример Румъния, с която обичайно България се сравнява, че е предвидила в плана си за възстановяване не само повишение на вноската за втория стълб, но и текст, който предвижда да се смята за неизпълнение на плана, по който вече са усвоени средства, ако това не се случи.

Допълват, че през всички кризи, през които са минали, откакто съществуват, са преминали добре оценката на качеството на активите. „От тази гледна точка основната необходима промяна е въвеждането на мултифондове в допълнителното пенсионно осигуряване“, казват от асоциацията.ю

ДЦК, облигации, гарантирани от държави или централни банки 60.97%Акции, права, варанти 30.93%Корпоративни облигации 8.10%Общински облигации 0.01%

Дават за пример Хърватия, с която България все по-често се сравнява заради това, че я следва по пътя й към еврозоната, където този вид фондове вече са въведени. Те дават възможност да се минава от един към друг инвестиционен портфейл в зависимост от възрастта на осигурените, без да е необходимо да са специалисти по финанси и сами да се налага да решават какво инвестиционно решение да вземат. Едновременно с това са предпазени от евентуално неразумно инвестиционно поведение.

Различните модели предлагат и различни допълнителни форми на гаранции, както и възможност за участие в портфейл по подразбиране за тези, които не желаят или не могат да вземат сами определено инвестиционно решение. Категорично вярваме, че обществото и осигурените лица имат нужда и са узрели за тази промяна, посочват от асоциацията.

Вярваме, че през 2024 г. мултифондовете ще бъдат на фокус и ще получат зелена светлина от законодателя чрез въвеждане на адекватни промени в Кодекса за социално осигуряване.

На въпрос дали трябва да се прекрати законовата възможност да местят пари от втория към солидарния стълб без изненада от асоциацията коментират, че тази възможност е продиктувана от абсолютно погрешната представа за това, че двете форми на осигуряване са конкурентни, при това еднопосочно конкурентни, след като осигурен може да прехвърли вноските си за втория стълб към първия (както и да ги върне обратно), но няма право да прехвърли вноските си за първия стълб към втория. Неправилното намаление на пенсията от първия стълб за тези, които участват и във втория, е открито наказание за всички, които искат да са отговорни за своето пенсиониране на фона на огромния хроничен дефицит на държавната пенсионна система. В същото време държавата призовава гражданите да са отговорни и да си плащат вноските за първия стълб, коментират от асоциацията.

Самият факт, че до момента няма някакъв осезаем ефект от възможността за такова прехвърляне нито за държавата, нито за пенсионната индустрия, показва, че това решение има по-скоро политически причини и като такива тяхното продължаване едва ли може да се докаже с икономически аргументи, допълват.

Решението на проблема с растящия дефицит в солидарния стълб частните фондове виждат в различни мерки, сред които посочват подобряване на събираемостта от работодателите, изсветляване на бизнесите, намаляване на вноската за първия стълб, за да се стимулира внасянето й. Допълват, че са нужни и мерки, които да адресират демографските проблеми и въвеждането на схеми, които насърчават гражданите да участват в допълнителни пенсионни програми.