Далеч в годините назад, из прашните пътеки на хасковските дебри, се пренесоха днес учениците от девети и десети клас на хасковската Професионална гимназия по дървообработване и строителство „Цар Иван Асен II“. Водени от младия си преподавател по история Марин Гегов и изследователите от Регионалния исторически музея Милен Вълчев,  д-р Веселина Узунова и филологът Левент Халил, младежите приеха провокацията -първо да изслушат фактите за войводата, а след това да преценят дали според тях Митю Ганев е бил революционер или разбойник.

Макар да e бил кьосе /голобрад/ и да се е носел с дълга коса, заради което и често се преобличал в женски дрехи, с които трудно можело да бъде разпознат, при нападенията си Митю Ганев бил всъщност доста свиреп и режел глави- буквално. Известен факт е, че роденият в село Горски Извор мъж, е бил отличен стрелец, добър организатор и изключителен тактик. Според част от преданията, той е взимал от богатите и е давал на бедните. Разказват се истории, в които по сватбите се явявал изневиделица и буквално засипвал булката със златни монети, но има и документирани в тогавашната местна преса случки за обири и отрязани глави от него или сподвижниците му. 

За него има написани 14 песни, но само в 3 от тях Митю Ганев е положителен герой.

Митю се присъединява към политическата чета "Христо Ботев", където става заместник на Ради Делчев -Чалъка.  Името на Ганев е замесено и в предположенията, че макар не пряко,  е сред виновниците за възприемания като най-кървавия атентат до края на 20 век-този в църквата "Св. Неделя" в София през април 1925 година. 

Именно Митю Ганев събира около 1 млн. лева за Окръжния комитет на БКП, които прехвърля на Областния. Предполага се, че една част от тези пари отиват за закупуване на динамит за извършването на  атентата, при който загиват над 200 души, сред които и три деца, а над 500 са ранените. 

Ганев умира на 25-годишна възраст, след като е блокиран района край Хасково от войска, прострелян е, а след това главата му била разнасяна на кол из града.

Той е наричан от сподвижниците си „последният войвода“, а спорът дали е българският Робин Худ, анархист или просто един разбойник, продължават около противоречивата му личност вече близо век.

Учениците в музея днес имаха възможността не само да чуят интересни разкази за една от най-одумваните личности в родния си край от близкото минало, но и да видят с очите си пистолета "Парабелум" на Митю Ганев с изчегъртано името му на него. Всъщност оръжието е принадлежало на началника на Хасковския гарнизон -полковник Сапов, а как попада в ръцете на Митю Ганев, остава загадка.

Гимназистите са част от първия от 15 години насам в Хасково ученически клуб по история „Машина на времето“. Той е създаден по идея на директорката на гимназията Маргарита Топалова и с инициативата на преподавателя Марин Гегов. Историкът е учител от пет години и с радост е поел клуба, тъй като е разбрал, че има интерес сред учениците към историята. Друга провокация се оказало осъзнаването, че често хората проявяват любопитство към различни обекти в страната, а родният им край остава за тях непознат, вероятно именно заради близостта на обектите. „Изследваме други места и исторически обекти из цялата страна, но всъщност един ден ни става ясно, че не си познаваме родния край. А в Хасково има доста интересни исторически и археологически  обекти, които да се видят, и истории, които могат да се чуят. Аз самият придобивам нови знания, пътувайки  заедно с учениците си в региона, и това е много приятно“, сподели Марин Гегов. Ученическият клуб е включен в заниманията в музея по големия проект, който РИМ-Хасково изпълнява съвместно с  Алианс за регионално сътрудничество и партньор от Исландия- "Ревита".

 

Красимира Славова