Връзката между тормоза в училище и психичното здраве на подрастващите е една от най-изследваните теми днес.
Изкореняването на вид насилие, упражнявано от хора, чийто процес на самоизграждане все още е в ход, обаче е сложно. Освен това тормозът не е насилие, което засяга само жертвата и насилника. Той също така обхваща училището, в което се случва, семействата на децата, свидетелите на случката и самото общество.
Според проучване на УНИЦЕФ, всяко второ дете у нас е преживяло някаква форма на насилие, като емоционалното насилие е най-често срещаният вид, 1/3 от децата са били жертви на физическо насилие, 15,6 % са преживели сексуално насилие, всяко седмо дете съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз в социалните мрежи, а всяко трето дете заявява, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността.
Последствия между тормоза и психичното здраве на жертвата
• Както тормозът, така и кибертормозът имат положителна връзка с влошаването на самочувствието.
• Това предполага неувереност в себе си, несигурност и трудности в социалните взаимоотношения.
• Съществува и пряка връзка между това да сте жертва на тормоз и симптомите на тревожност и депресия. Например соматизация, силна тъга и изолация.
• Тази корелация е значима и за други състояния, като хранителни разстройства.
• Изследванията показват, че депресията може да преодолее пропастта между тормоза и суицидното поведение. По-засегнати в това отношение са подрастващите жени.
• Жертвите на тормоз показват силни чувства на самота и безпомощност.
Психологически ефекти от това да си хулиган
Често оставяме насилника извън уравнението, защото сме склонни да се фокусираме върху защитата на жертвата. Не бива обаче да забравяме, че той също е личност, която действа според определени ценности и стимули. В крайна сметка спиралата на тормоза започва от насилника, така че с него също трябва да се работи. Това са характеристиките на типичните хулигани:
• Тяхната емпатия се влошава поради тормоза им. Те получават това, което искат чрез агресия. Освен това те не се чувстват виновни.
• Липсват им социални умения и увереност.
• Страдат от симптоми на тревожност. Те често са придружени от чувство на несигурност и неудовлетвореност от живота.
• Те проявяват висока импулсивност. Това ги подтиква да развиват антисоциално поведение.
• Те също често са били жертва на обидно поведение.
• Демонстрират лошо емоционално управление както на собствените си чувства, така и на тези на другите.
• Има силна връзка между това да бъдеш хулиган в гимназията и показването на силно антисоциално поведение в живота на възрастните.
Последици за свидетелите от тормоза
Фигурата на страничния наблюдател, който проявява всепозволеност пред актовете на насилие, също е част от явлението тормоз. Освен това неговото психическо здраве също е засегнато.
• Изследванията твърдят, че свидетелите на насилие в училище изпитват тревожност, стрес и страх по време на събитията, подкрепяйки или жертвата, или насилника.
• Те проявяват чувство за вина от собствената си всепозволеност, но страхът им пречи да действат.
• Чрез наблюдение научават модели на поведение, базирани на стил на доминиране и подчинение.
• Те са част от нормализирането на насилието в училищната среда.
• Тези фактори създават възрастни индивиди, които непряко участват във форми на насилие. Те или го увековечават чрез своите придобити ценности, или остават безразлични към преживяванията си в ежедневието.
Какво да правим в случай на тормоз?
Според проучване, проведено от Save the Children през 2016 г., 33 процента от анкетираните са признали, че наскоро са нападнали физически някого. Данните сочат, че всеки десети е заплашвал, а 50 процента са обиждали друг човек. И 25 процента са направили същото в социалните мрежи. Това предполага, че един на всеки трима ученици твърди, че е бил обект на някакъв вид агресия.
Много случаи на тормоз ескалират и водят до влошаване на психичното здраве на подрастващите. Това създава свят на възрастни, свикнали с насилие.
Ако видите, че някой е тормозен, сигнализирайте на образователната институция и на семейството на двете участващи страни в конфликта, тъй като те са отговорни за спирането на процеса и предприемането на мерки.
Ако дипломатичните ни опити дотук са безрезултатни, време е да потърсим помощ от другаде. Ако се наложи дори, можем да подадем сигнал или да пуснем жалба. Ето къде:
- Национална телефонна линия за деца: тел. 116 111 и на тел. 112;
- Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД): тел. 00359 2 9339011; факс 00 359 2 9802415; еmail: stopech@sacp.government.bg;
- Зона ЗаКрила област София (24/7) - 0876692280;
- Зона ЗаКрила област Монтана (24/7) - 0897011347;
- Зона ЗаКрила област Шумен (24/7) - 0893361104;
- Гореща телефонна линия за пострадали от насилие, която работи от 9 до 21ч всеки ден: - 00359 2 9817686 - на цената на градски разговор; достъпен и за хора извън страната;- 0800 18676 - безплатен;
- местни районни полицейски управления;
- местни отдели за закрила на детето;
- общоевропейски номер за спешни обаждания - тел.112;
- 24-часова национална гореща телефонна линия за деца тел. 0800 19 100 „Говори с приятел" от УНИЦЕФ, ДАЗД и Фондация „Център Надя" - тя има национално покритие, безплатна е, спазват се принципите на конфиденциалност и анонимност.
Спирането на тормоза е задача, която засяга всеки един от нас. Насилието никога не може да се превърне в култура. Иначе всички ще станем жертви.